Добруджанският земеделски институт в град Генерал Тошево е научен-изследователски институт с държавно финансиране, звено на Селскостопанската академия за исзледвания и разработки в областта на земеделието.
История Преди 1944 г. Селскостопанските научни изследвания в Североизточна България започват през 1940 г. в град Добрич със създаването на земеделска опитна станция.
1944 – 1989 г. След 1944 г. опитната станция се разраства и се преименува на Земеделски изпитателен институт.
През септември 1951 г. с постановление на Министерския съвет № 236 от 8 март същата година („За развитие на селското стопанство, водоснабдяването и електрификацията на Добруджа“) институтът е реорганизиран в Добруджански селскостопански научноизследователски институт и изнесен на ново място – в бившето ДЗС в село Петлешково, община Генерал Тошево.
Първоначално там работят едва 6 специалисти. Експерименталната работа е разпределена в 5 основни секции: Земеделие, Растениевъдство, Агролесомелиорации, Животновъдство, Механизация на селското стопанство. Разгръща се широка научноизследователска дейност с цел да се даде отговор на редица неясни въпроси от агротехниката на отглежданите в района култури.
От 1962 г. Добруджанският институт се специализира в селекция и технология на отглеждане на пшеница и слънчоглед и през 1963 г. приема името Институт по пшеницата и слънчогледа „Добруджа“, като се реорганизира в 3 основни секции – Селекция на пшеница, Селекция на слънчоглед и Технологии на полските култури. Експерименталната работа се провежда в няколко десетки сеитбообращения с обща площ от около 7000 дка. Развиват се двата основни сектора в производството – растениевъдство и животновъдство. През 1976 г. се открива Лабораторният комплекс в гр. Толбухин и до 1981 г. се оборудва с модерни вегетационни съоръжения. През 1978 г. се създава секцията Селекция на бобови култури.
След 1989 г. От началото на 2001 г. след структурна реформа в селското стопанство на страната ИПС „Добруджа“ приема името Добруджански земеделски институт, като се създават 2 основни сектора – „Наука“ и „Производство“. Дейността на сектор „Наука“ е разпределена в 4 основни секции: Селекция на зърнено-житни култури, Селекция на слънчоглед, Селекция на бобови култури и Агротехника. Към тези секции функционират няколко специализирани лаборатории – по биотехнологии, физиология на растенията, фитопатология, биохимия на растенията, качество на зърното и семената, агрофизика и агрохимия. В сектор „Производство“ се работи в 2 основни направления: растениевъдство и животновъдство.
Постижения Институтът е създател и оригинатор на: основните сортове зърнено-житни култури – есенници, отглеждани в България – пшеница, ечемик, тритикале; сортове зърнено-бобови култури – фасул, леща, нахут, грах, бурчак и секирче; сортове и хибриди слънчоглед; официално приетите технологии за отглеждане на тези култури в страната.
Директори Период Директор 1941-1944 Хр. Добрев 1944-1945 В. Георгиев 1945-1947 Г. Стоянов 1947-1949 Т. Шарков 1949-1952 Д. Илков 1953-1961 Иван Гърбучев 1961-1962 и. д. Стоян Златанов 1962-1963 Кирил Еников 1963-? Борис Симеонов 1974-1980 Тодор Рачински 1980-1990 Александър Караиванов 1993-2001 Петър Иванов
Източници Димитров, Х. и Й. Стоянова (сост.), Добруджанский сельскохозяйственный научно-исследовательский институт. София, БАН, 1966, 58 с.
Вижте също Национален център за аграрни науки Аграрни науки Списък на земеделски теми Научни степени и звания
Категория:Основани в България през 1940 година Категория:Организации в Добрич Категория:История на Добрич