Флакпанцер Гепард (, в превод: противовъздушна оръдейна установка Гепард) е автономна, независима от времето германска самоходна противовъздушна установка. Въпреки че е разработена и използвана през 1970-те, тя е модернизирана няколко пъти и все още е сред основните противовъздушни установки на германската армия.
Описание Гепард е базиран на шасито на Леопард 1. Върху него е разположен въртящ се купол, на който е разположено основното въоръжение от двойка 35 мм автоматични оръдия Oerlikon KDA и две радарни установки. Първата е търсещ радар, разположен в задната част на купола, а втората е следящ радар. В предната част на купола между двете оръдия е разположен лазер за определяне разстояние.
Оръдията са с дължина 90 калибра (3,15 м) и начална скорост на снаряда от 1440 м/с (FAPDS – frangible, armour piercing, discarding sabot rounds), което осигурява ефективен обхват на стрелба от 5500 м. Автоматичните оръдия KDA могат да стрелят с два различни вида боеприпаси, обикновено разделени на 320 противовъздушни и 20 бронебойни снаряда на оръдие. Общата скорострелност на двете оръдия е 1100 снаряда в минута.
Електрически задвижвания купол се захранва от генератор с мощност 40 kW задвижван от 4-цилиндров, 3,9 литров многогоривен двигател Мерцедес-Бенц ОМ 314.
През 1980-те формации въоръжени със Стингър придружават машините Гепард, за да се възползват от големия им обхват на засичане. Съществува разработка за комбиниране на двете в единна установка.
Разработката на Гепард започва през 1963 г. През 1969 г. е изработена серия А от четири прототипа тестващи 30 и 35 мм оръдия. На 25 юни 1970 г. е взето решение да се използва 35 мм версия. През 1971 г. е поръчана втора серия В от прототипи. Същата година холандската армия поръчва серия СА от пет машини, базирани на паралелна разработка използваща шасито на Леопард 1. Тя е пусната от германското правителство през март 1970 г. като прототип С. Германците създават още две серии – В1 и В2R. На 5 февруари 1973 г. е взето политическо решение за произвеждане на тази разновидност. През септември 1973 г. е подписан договор с Краус-Мафай за 432 В2 купола и 420 шасита на обща стойност 1 200 000 000 марки. Всяка машина е проблизително три пъти по-скъпа от обикновена версия на Леопард 1. Първата машина е доставена през декември 1976 г. Белгия поръчва 55 машини идентични с германската версия. Холандия поръчва три партиди СА1, СА2 и СА3 или общо 95 машини екипирани с радарни системи Филипс.
Разновидности Съществуват две разновидности на Гепард на бойна служба – немска и холандска. Втората има различна радарна установка.
Германия Търсещ радар: диапазон S (между 2 и 4 гигахерца), обхват 15 км Следящ радар: диапазон Ku (между 11 и 14,5 гигахерца), обхват 15 км Лазер за определяне разстоянието до обекта
Холандия Търсещ радар: диапазон X (между 7 и 12,5 гигахерца), обхват 15 км Следящ радар: диапазон X/Ka, обхват 13 км
Холандската версия носи официалното название PRTL (, в превод: бронирана верижна противовъздушна установка). Въвеждането на въоръжение е обявено публично посредством снимка на първата машината зачислена към рота В (C-Company). По традиция всички холандски машини в дадена рота получават име с първата буква на ротата. В този случай Гепард (Cheetah). Това е причина за чести грешки в публикации по темата. По тази причина през 2000 г., след обновяване на установката, холандските военни правят Гепард официално наименование.
Оператори Германия (377 първоначално произведени, 94 на въоръжение) Холандия (60) Белгия (55 снети от въоръжение) Румъния (43 необновени, бивша собственост на Бундесвера) Чили (30+) – (12 за всяка бронетанкова бригада, общо 5 бригади)[ Чили поръчва 30 машини Гепард ]
Източници
Външни препратки
Снимки на Гепард в сайта Prime Portal. Статия за обновление на Гепард в сайта Army Technology. Основни характеристики на Гепард в сайта Global Security. Статия за обновление на Гепард в сайта Defence Journal .
Категория:Германски самоходни противовъздушни установки