Ци гун или чи гун, също чигунв българската литература, на английски chi gung и по-често qigong (в превод от китайски – работа с ци, ци или чи на китайски език – дъх, дихание) е древна китайска медитативна система с грациозни движения и дихателни упражнения. Чи гун задвижва енергията в тялото и подобрява цялостното здраве на организма. Макар че чи гун често е отнасян към бойните изкуства или тай чи, разликата е, че движенията на чи гун са всъщност много по-бавни и фокусирани върху вътрешната чи.

Чи гун има повече от 10 000 стила и над 200 милиона души по света, които го практикуват. Сред причините за популярността са: 1) постигане на сила, подобряване на здравето и обръщане хода на заболяванията, 2) получаване на умения за работа с чи, например за създаване на лечителни умения, 3) създаване на по-добра връзка с „Дао, Бог, Източника“ за по-смислена връзка с природата и света.

Ци гун е описан в Хуанди Нейдзин – Наръчник по вътрешна медицина на Жълтия император, който е най-старият трактат в Китай, посветен на медицината. Смята се, че е написан през Периода на воюващите царства.Древни китайски упражнения за здраве. Загер, София, 1991, стр. 85 Терминът не е широко използван и познат до 1980 – а това е период, наричан от някои „Чи гун вълната“, през който групи от 10 000 – 40 000 души регулярно се събират на китайските стадиони, за да практикуват чи гун заедно. Много от практикуващите искат да видят научно изучаване на чи гун, а не свързването му с политически въпроси или суеверия, но тези усилия в много голяма степен се провалят в Китай, тъй като там все още не се предлагат курсове официално на гражданите. Понастоящем има движение в САЩ, Европа и други западни култури за запазването на ценните аспекти на тези традиционни китайски практики.

Повечето медици практикуващи чи гун и много практикуващи традиционна китайска медицина, както и самото китайско правителство гледат на чи гун като сбор от дихателни и двигателни упражнения с възможни ползи за здравето чрез намаляване на стреса и упражнения, но други практикуващи гледат на чи гун по-скоро в метафизичен смисъл, твърдейки, че чи може да се усети като вибрации и физически циркулира през каналите, наречени меридиани. Много съобщават за редукция или елиминиране на болката чрез използване на чи гун.

Същност Чи Основна статия: Чи.

Според древния китайски възглед, Чи е универсалната космическа енергия, която подхранва всичко съществуващо. Всяко нещо, било то обект или мисъл, е подхранено от своя собствена специфична енергия – чи. Това е силата, която прави например камъка твърд, а водата – мека. Чи е естественото свойство на нещата, при това в нея има два основни аспекта – присъствие (активност) или отсъствие (пасивност), като в присъствието си тя дава жизнената си сила (атрибут) на обекта/субекта. Действената чи и нейните свойства могат да се преувеличат от съзнанието, като това може да е здравословно, но и вредоносно при неправилно насочване и управляване на чи.

Според традиционната китайска медицина, в човешкото тяло енергията чи тече по определени канали, подобно на кръвта с кръвоносните съдове. Denis Lawson-Wood, Joyce Lawson-Wood, Acupuncture Handbook, Health Science Press, 1964, стр. 4, 133 С определени упражнения и движения, по метода на потенцирането, тези канали се разширяват до постигане на изравняване на напрежението между външната и вътрешната чи. Това води до пълната хармония между вътрешния и външния свят.

Ин и ян

Основна статия: Ин и ян.

Аспектът „има“ се бележи като „Ян“, обратното е „Ин“. Хармоничната Ци е колкото „Ин“, толкова и „Ян“.

Символиката на Ин и Ян е позната като Тай Дзи – Велик предел, където двете са едно и се определят помежду си. В своето висше развитие Ин започва да затихва и преминава в Ян, и обратно. Когато се намесват в естествения ход на нещата, хората, поради желанията си, или отнемат или придават Ци, това е психосоматичната представа на Ци гун.

Дао Основни статии: Даоизъм и Дао.

Според древните китайски представи, съществуват пет вътрешни органа, които съответстват на петте елемента – работата по балансирането на диханието в петте вътрешни органа може да доведе адепта до Великата хармония на Дао. Това е и крайната цел на Ци гун. По пътя към тази цел се постига физическото и психическо здраве.

Приложение

Днес милиони практикуват в Китай и по света регулярно практиката на чи гун основно като поддържащо здравето упражнение. Извън Китай чи гун също има многобройни последователи. В същото време чи гун и близките до него дисциплини са още асоциирани с бойните изкуства и медитативните практики на таоистките и будистките монаси, професионалните майстори по бойни изкуства и техните студенти. Но днес тези практики са широко достъпни за общата публика в Китай и по света. Тоест чи гун може да бъде изучаван и практикуван свободно, извън традициите на отделните бойни школи, по чисто здравословни причини.

Медицинският чи гун, като лечение, е официално признат за стандартна медицинска техника в Китай от 1989 и е включен в курсовете и програмите на основни университети в Китай. След години на дебат китайското правителство решава официално да управлява чи гун през правителствена регулация през 1996 и въвежда чи гун като чст от техния Национален здравен план.

Днес чи гун се практикува предимно като лечебна гимнастика и е част от официалната програма по физическо възпитание на Китайската народна република.

Бойни изкуства Изучаването на Ци гун е в основата на обучаването на всички китайски китайски бойни изкуства. Различават се Шаолински Ци гун, Тайдзи Ци гун и др.

В популярната култура Във филма Saving face дядото на Вивиян практикува чи гун Някои елемети на концепцията за чи могат да бъдат намерени в популярната култура, например силата в Междузвездни войни има някои от качествата на чи. Porter, John A. (2003). The Tao of Star Wars. Humanics Trade Group. ISBN 978-0-89334-385-9.

Източници „Естествен чигун“ от Ван Циенцюн, изд. Ханлин, 2007 г.

Библиография Виж още библиография за даоизъм. Стюарт Олв Олсън, Учението за Ци Гун на един безсмъртен даоист, изд. Аратрон Традиционни китайски лечебни упражнения, ИК Одисей, София, 1992 Д-р Ян Дзюнмин, Корените на китайския Ци-Гун, ИК Одисей, София, 1996 Мантак Чия, Ци-Гун на Желязната ризница, ИК Одисей, София, 1997 Лин Хоушен, Ло Пейюй, Секрети на китайската медицина. 300 въпроса за Ци-Гун, ИК Златен Дракон, София, 1998 Ли Динг, Чън Жонсин, 28 стъпки в Тай-Дзи Ци-Гун, изд. Шамбала, София, 1999 Джао Дзинсян, Полетът на свещения жерав. Система по Ци-Гун, изд. Шамбала, София, 1999 Ван Циенцюн, Естествен чигун. 1 част, изд. Ханлин, трето издание – 2007 Ван Циенцюн, Естествен чигун. 2 част, изд. Ханлин, 2007 У Вей Син, Пълна ЦИГУН енциклопедия: Регулиране на жизнената енергия, изд. Силок, 2007 Даниъл Рийд, Цигун: овладяване на енергията на вселената, изд. Хермес, 2008

Вижте също

Тайдзи цюан

Външни препратки Класически текстове по чигун

Категория:Китайски бойни изкуства