„Носферату – симфония на ужаса“ () е германски ням филм в пет действия на режисьора Фридрих Мурнау. Направен е като филмова екранизация на романа Дракула на Брам Стокър. Разлика с романа се наблюдава в някои подробности, например вампирът става носферату, „граф Дракула“ става „граф Орлок“.
Носферату е един от първите представители сред филмите на ужасите. С визуалната си техника успява да повлияе върху жанра. В същото време работата върху демоничния главен герой с неговите съновидения и мъчения, както и измъчената му душа, дават правото филмът да се смята за едно от най-важните творби на киното на Ваймарската република. Лентата е считана за една от най-внушителните в нямото кино.
Наследниците на Стокър завеждат дело срещу тази адаптация. През 1925 г. съдът отсъжда всички копия от филма да бъдат унищожени. Въпреки това няколко копия оцеляват и днес вече филмът е достъпен в няколко възстановени версии. До 2017 г. това е третият най-добър рецензен филм на ужасите за всички времена.
Създатели на филма Фридрих Вилхелм Мурнау – режисьор Енрико Дийкман – продуцент Албин Грау – продуцент, художник Хенрик Гален – филмов сценарист, версия по романа „Дракула“ на Брам Стокър Фриц Арно Вагнер – оператор Гюнтер Крампф – оператор Джеймс Бернард – композитор Ханс Ердман – композитор Карлос Ю. Карза – композитор Тимоти Ховард – композитор Ричард Мариот – композитор
Актьорски състав Макс Шрек – граф Орлок Густав фон Вангенхаймtoplichnosti.com – Томас Хутер Грета Шрьодер – Елен Хутер, съпругата на Томас Хутер Георг Шнел – Хардинг, богат собственик на кораб Рут Ландшоф – Анни, сестра на Хардинг Густав Ботц – професор Сийвърс, градския лекар Александър Гранах – Кнок, строителен предприемач Джон Готовт – професор Булвър Макс Неметц – капитан на кораба Валфганг Хайнц – помощник капитан на кораба Алберт Венор – матрос на кораба Ерик ван Вийле – матрос на кораба Карл Етлингер – инспектор на кея Ханс Лансер Рудолф – магистрат Лони Нест – детето на прозореца Фани Шрек – медицинската сестра в болницата Харди фон Франсоа – лекар в болницата Хайнрих Вите – надзирател в психиатричната клиника
Сюжет
През 1838 г. Томас Хутер живее в измисления германски град Уисборг. Работодателят му Кнок го изпраща в Трансилвания, за да посети нов клиент на име граф Орлок. На път за Карпатите, Хутер спира в хана да вечеря. Местните там изпитват страх само от споменаването на името на Орлок и го разубеждават да пътува до замъка си през нощта.
Хутер успява да прекоси моста и капитанът му посочва да се качи на борда. Хутер е посрещнат в замъка от граф Орлок. Докато Хутер вечеря, случайно си порязва палеца, в този момент Орлок се опитва да изсмуче кръвта, но неговият гост го отблъсква и дърпа ръката си. На сутринта Хутер забелязва пробождания по врата, в писмото, което изпраща до съпругата си Елен, той пише, че ги отдава на комарите.
Орлок подписва документите, необходими за да купи къщата на Хутер в Уисборг и открива снимка на съпругата на Хутер, забелязвайки, че има прекрасен врат.
Четейки книга за вампирите, която е взел от местния хан, Хутер започва да подозира, че Орлок е Носферату – „Птицата на смъртта“.
Когато приближава полунощ, Хутер се хвърля в стаята си, но няма как да заключи вратата. В този момент тя се отваря от самосебе си и Орлок влиза, разкривайки най-накрая истинската си природа, а Хутер прави безнадежден опит да се скрие под леглото. Когато пада в безсъзнание, съпругата му се събужда от съня си и в състояние на транс излиза към балкона и към парапета.
Изненадан, Хардинг вика името на Елен и тя припада. Докторът пристига, тя продължава да вика името на Хутер. Очевидно може да види Орлок в замъка, заплашващ нейния съпруг. Лекарят вярва, че това състояние, подобно на транс, се дължи на „кръвотечение“.
На следващия ден Хутер изследва замъка. В криптата той открива ковчега, в който Орлок спи. Хутер се ужасява и се връща в стаята си. Часове по-късно от прозореца вижда, че Орлок натрупва ковчези върху каретата и влиза в последния, преди да тръгне. Хутер се опитва да избяга от замъка като скача през прозореца, но от падането припада и остава в безсъзнание, докато не се събужда в болница.
Когато се е възстановил достатъчно, той тръгва към дома. Междувременно ковчезите се доставят надолу по реката на сал. Те се прехвърлят на шхуна, но когато се отварят от екипажа, множество плъхове плъзват навсякъде.
Моряците на кораба започват да се разболяват един по един. Скоро всички, освен капитана и неговия помощник, са мъртви. Подозирайки истината, първият помощник на капитана отива долу, за да унищожи ковчезите. Орлок обаче се събужда, ужасен от гледката морякът скача в морето. Без да знае за опасността, капитанът става последната жертва на Орлок. Когато корабът пристига във Висборг, Орлок остава незабелязан. Носейки един от ковчезите си той се придвижва до къщата, която вече е купил.
На следващата сутрин, когато корабът се инспектира, капитанът е намерен мъртъв. След преглед на дневника лекарите приемат, че причината за всички смъртни случай е върлуващата чума. Градът е изпаднал в паника, а хората са предупредени да сеи останат по домовете.
Кнок, който е бил в психиатрично отделение, бяга след убийство на пазача.
В същото време Орлок се взира от прозореца си към спящата Елен. Въпреки забраната на съпруга си, Елен прочита книгата, която намира. Книгата твърди, че начинът да се победи вампирът, чрез жена, която трябва да е с чисто сърце и да успее да разсее вампира с красотата си. През нощта тя отваря прозореца си, за да го покани, но припада.
Хутер я намира. Тя го изпраща, да доведе професор Блувър. След като си тръгва, Орлок влиза. Елен живее толкова дълго, колкото да бъде прегърната от мъжа си. Последната сцена показва разрушения замък на граф Орлок в Карпатите, символизиращ края на царуването му.
История за създаването Сценарий „Носферату“ е единствената филмова продукция на „Prana Film“, създадена през 1921 г. от Енрико Дийкман и Албин Грау. Грау има идеята да създаде вампирски филм. Вдъхновението за него идва от военното преживяване на Грау: през зимата на 1916 г. сръбски селянин му казал, че баща му е вампир и е един от немъртвите. Дийкман и Грау възлагат на Хенрик Гален да напише сценарий по романа на Брам Стокър от 1897 г. „Дракула“, въпреки че филмовите права върху книгата не са придобити от „Прана-филм“. Авторът на сценария премества романа в измислен северногермански пристанищен град на име Уисборг и променя имената на героите. Към това добавя в историята, че вампирът носи чумата чрез плъховете в Уисборг. От фигурата на вампира ловец Ван Хелсинг се отказва.
Сценарият на Гален е ритмично поетичен, но без да бъде толкова разпокъсан като тези на Карл Майер, който е силно повлиян от експресионизма. Лот Е. Айснер нарича скрипта на Гален „пълен с поезия, пълен ритъм“. Грау, който е учил в Академията за изкуство в Дрезден, поема художествената насоченост и проектирането на декорации и костюми. Музикалният директор на Prana Film Ханс Ердман отговаря за филмовата музика. Неизвестният актьор Макс Шрек от Мюнхен се ангажира с главната роля. Макс Рейнхард обучава актьорите – Грета Шрьодер, Густав фон Вангенхайм и Александър Гранах, който е бивш съученик Мурнау от драматичната школа на Рейнхард в „Deutsches Theater“ в Берлин.
Заснемане Снимането започва през юли 1921 г. с външни записи във Висмар. В Любек изоставени сгради на склад за сол са използвани за новото местожителство на Носферату в Уистборг. По-нататъшни записи са в Лауенбург, Росток и Силт. След това филмовият екип пътува до Карпатите, където Арбубург служи като фон на замъка на Орлок. В непосредствена близост са намерени други филмови места.
Екипът на филма използва панорамата на Високите Татри за планините. От октомври до декември 1921 г. някои от снимките са направени в студиото JOFA в Берлин-Йоханистал, а в Tegeler Forst са заснети други снимки.
Фриц Арно Вагнер, светлинният фотограф, разполага само с една камера на разположение за намаляване на разходите. Режисьорът последва внимателно сценария на Гален, като добавя само ръкописни инструкции и бележки за позициониране на камерата, осветление и други подобни. Дванадесет страници от сценария са пренаписани от Мурнау. Мурнау работи с щателна подготовка. Има художествени скици за всяка сцена, която трябва да съответства точно на по-късната филмова картина. За ритъма на изпълнителите той използва метроном.
Премиера Филмът се рекламира усилено. Малко преди световната премиера, в списание Bühne und Film се публикува рекламна брошура със съдържанието, сцени и снимки от работа по филма, доклади за продукцията и есета, включително и трактат за вампиризма. Премиерата на „Носферату – симфония на ужаса“ се състои на 4 март 1922 г. в мраморната зала на зоологическата градина в Берлин. Това събитие е планирано като голяма социална вечер, под надслов „Празникът на Носферату“ и с появата на гости в бидермайерски костюми.
Пролог, написан от Курт Александър по модел на Гьоте, открива сцената, по време на която Ото Крембах, под ръководството на композитора, изпълнява филмовата музика. Изпълнението на „Носферату – симфония на ужаса“ е последвано от танцовата пиеса „Серенадата“ (), написана от Ердман, представена от солистка на Градската опера в Берлин. Лентата привлича много известни филмови творци на Берлин, включително Ернест Любитиш, Ричард Осуалд, Ханс Крели, Йоханес Риман и Хайнц Шал. Премиерата на „Носферату – симфония на ужаса“ се състои на 15 март 1922 г.
Критика „Носферату“ довежда режисьора Мурнау в общественото полезрение, особено след като филмът му „Горящото поле“ () е пуснат само няколко дни по-късно. Пресата съобщава широко за филма и неговата премиера.
Ханс Воленберг описва филма като сензация в „Lichtbild-Bühne No. 11“ от 11 март 1922 г. и възхвалява природните картини на Мурнау, определя ги като „елементи, създаващи настроение“. Постановката е определена като „шедьовър“. Във вестник Vossische на 7 март 1922 г. „Носферату“ е охарактеризиран като филм със специално кинематографично качество, а постановката със „собствен филмов стил“.
Росентал се занимава с фигурата на вампирите в „Berliner Lokal-Anzeiger“ от 6 март 1922 г. пише: „Макс Шрек от Мюнхен несъзнателно взема водеща роля.“ Бела Балас хвали фокусирането на филма върху природата. Според нея филмът е толкова силен, „защото най-силното чувство за свръхестественото е просто и е открито от природата“.
Други версии Въпреки усилията на Флоренция Стокър да унищожат съществуващите копия на филма, много от тях останат непокътнати. Филмът вече е бил продаден в чужбина, а в много страни вече съществували версии, които се различават по междинните заглавия. В края на 20-те години на 20. век френската версия е много популярна сред сюрреалистите, като Андре Бретон. Тази френска версия в крайна сметка стига до Съединените щати и е подкрепена с английски субтитри. Филмовите герои вече са кръстени по романа на Стокър, Джонатан и Мина Харкър, Дракула, Ренфийлд и така нататък.
През 1930 г. под заглавие „Дванадесети час“ е пусната версия на филма, след немската филмова продукция, без разрешението на Мурнау. Валдемар Роджър, като художник, е получил допълнителни кадри от Албин Грау. Роджър променя имената на главните героите: Улкок е от Орлок, Карстен от Кнок, Кундберг от Хът, Елън получава името Маргита и Хардинг става Хартунг. Сцената с щастливата двойка Хътър и Елън, която във версията на Мурнау е в първия акт, Роджър поставя в края на филма. Освен това той заснема повече сцени, включително и „Панаир на смъртта“ с Ханс Бехал като свещеник, който е станал жертва на цензура. Новата филмова музика е от Георг Фибигер.