Комщица е село в Западна България, в Община Годеч, Софийска област. Селото е кръстено на река Комщица (Височица), която минава през него, а тя от своя страна на връх Ком.
География Село Комщица е разположено в планинска котловина, известна като Горни Висок. Намира се на 68 km от столицата София в югозападния дял на Стара планина под южната страна на връх Ком. Едно изключително красиво и живописно място, с климат подходящ за зимен (има естествени писти за ски) и летен туризъм. В района има няколко пещери – Малка и Голяма Балабанова дупка, Търса, Вълчата дупка, Граничарска пещера, Маринова дупка, Шамак, Петриш.
История През Комщица минавал римски път Ниш–Пирот-Комщица покрай връх Ком към Северозападна България. Над селото има останки от римска крепост – Калето.
Празникът Видовден, който сега се празнува в гр. Годеч, първоначално се е празнувал в Комщица.
В съкратен регистър на Пиротския кадилък от 1530 година Комощиче е отбелязано като село с 46 домакинства, 23 неженени жители и 7 вдовици.Катич, Татяна и Драгана Амедоски. Съкратен регистър на Пиротски кадилък от 1530 година, Известия на държавните архиви, брой 99, 2010 г., с. 191. В джелепкешански регистър на Пиротски кадилък от 1581 година като джелепи са отбелязани жителите на Комощица Петър Никин, Йован Стайке, Джуджо Петър, Прибо поп и Дмитър Витомир, които имат задължението да предадат на държавата общо 150 овце.
Комщица през Възраждането е своеобразен културен и занаятчийски център на региона. 1850 година е построено килийно училище. В селото е имало занаятчийски работилници и 5 мандри, в които се е правел балкански кашкавал с много престижни межународни награди на световни изложения.
През 1900 г. Комщица, която е център на община от седем села, има 863 жители, а през 1905 г. – 872. До 1920 година Горни Висок е в границите на България, но след Ньойския договор в България освен Комщица остават само още две височки села – Бърля и Смолча.
През учебната 1926 – 1927 година прогимназията в Комщица има три класа, 51 ученика и четирима учители.Централен държавен архив, ф. 177 К (Министерство на народното просвещение), оп. 2, а.е. 18, л. 102.
Културни и природни забележителности
В Комщица се намира черквата „Света Троица“, която е обявена за национален паметник на културата. Изографисана е от майстори на Самоковската школа и притежава уникален иконостас. На север от селото е пътят за връх Ком. Гледката е много красива, минава се по каньона на река Височица и пътят продължава за връх Ком. За любителите на пещери има някои доста известни, както и някои некартирани пещери. Река Комщица над селото е много красива и за риболовците има балканска пъстърва.
На 6 юли 2008 г. беше осветена новата камбанария, която е построена на мястото на старата, като архитектурният стил е запазен напълно. Това събитие се случи с помощта на средства, дарени от комщичани и средства осигурени от кметския наместник на селото. Нужни са още малко средства за довършване на оградата и построяване на навес. В селото се намира учебно-изследователска станция на Геолого-географския факултет на Софийския университет, като същата е запустяла.
Личности Димитър Симов – дипломат, консул академик Игнат Емануилов – микробиолог академик Иван Дуриданов- филолог Васка Емануилова – скулпторка Манол Николов Манолов- живописец Светлана Цветкова – сценограф Лъчезар Стефанов – реставратор Димитър Митов-Комшин – живописец Димитър Готев – скулптор проф. Васил Лазаров – ветеринарен лекар, Тракийски университет проф. Ради Готев – ветеринарен лекар, Тракийски университет
Други В селото е имало мандра за млечни продукти. Вече несъществуваща. През 2005 година завършва изграждането на новия мост в центъра на селото. Подменено изцяло е улично осветление. Пътят до Комщица е асфалтов, добре поддържан. Има ферма за отглеждане на животни собственост на Димитър Николаев Ранглов
Бележки
Категория:Села в Софийска област Категория:Населени места в община Годеч