Димитър Николов Ляпов – Гурин с псевдоними Васил Василев, Р. Габеров, Р. Робертов е български революционер и публицист, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Върховния македоно-одрински комитет.
Биография
Димитър Ляпов е роден през 1870 година в костурското село Бобища, тогава в Османската империя, днес в Гърция. Псевдонимът Гурин произхожда от дървесния вид горун, вид дъб. Фамилното име Ляпов произлиза от думата леп - хубав. Завършва Солунската българска мъжка гимназия с петия випуск в учебната 1889/1890 година. В 1891/1892 година е учител в Българското духовно училище в Цариград, като същевременно преподава и в четирикласното българско училище във Фенер.Училищен преглед, 1939, № 38, Министерство на народната просвета, София, стр. 234. Също така Ляпов става секретар на Българската екзархия в града и в 1894 година основава Цариградския революционен комитет, чийто председател е до към 1896 година. Димитър Ляпов напуска Цариград и се мести в София, където се включва активно в дейността на Върховния комитет и става главен редактор на неговия орган вестник „Реформи“. На Третия македонски конгрес през ноември 1896 година е избран за член на Комитета. Ляпов е и частен секретар на министъра на вътрешните работи Васил Радославов. Като такъв, през 1900 година успява да въздейства на Радославов, за да се направят постъпки пред турското правителство и да се освободят от затвора четиримата български атентатори-анархисти, подготвили преди това неуспешен атантат срещу Отоман Банк.
В 1905 година Ляпов заедно с Борис Сарафов участва в заговора за убийството на султан Абдул Хамид II, организиран от арменския революционен комитет в Женева, начело с Кристофор Микаелян. След Младотурската революция в 1908 година Ляпов е сред противниците на прекратяването на дейността на ВМОРО и в 1910 година става инициатор на създаването на БНМОРО.
В 1912 година при избухването на Балканската война Ляпов е в четата на Георги Занков на Македоно-одринското опълчение, действаща в Разлога и спомогнала за освобождението на градовете Мехомия и Сяр, а по-късно в щаба на Трета солунска дружина. За проявено отличие в боя е награден с орден „За храброст“ IV степен.
След войните Ляпов е член на Илинденската организация. След Деветнадесетомайския преврат в 1934 година е затворен в лагер в Айтос. Умира на 17 февруари 1941 година в София.Радев, Симеон. „Това, което видях от Балканската война“ Устроено му е тържествено погребение.
Външни препратки "† Димитър Ляпов Гурин", статия на Велко Думев, публикувана в сп. "Илюстрация Илинден", книга 3 (123), София, 1941 година "Последният фазис на Кумановския въпрос и опасността от една нова катастрофа в Македония", "Некролог на Екатерина Симидчиева", публикувано във в-к "Реформи. Орган на Върховния Македонски Комитет", София, год. I, бр. 15 и бр. 27, 5 май и 11 септември 1899
Бележки
Категория:Български революционери от Македония Категория:Дейци на ВМОК Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Български журналисти от Македония Категория:Български публицисти Категория:Македоно-одрински опълченци Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Дейци на Илинденската организация Категория:Родени в Бобища Категория:Починали в София Категория:Български публицисти Категория:Пети випуск на Солунската българска мъжка гимназия Категория:Български имигранти от Македония в София