M1 Abrams (Ейбрамс) е американски основен боен танк от последно поколение. Разработен е от корпорацията Chrysler и заменя остарелите М48А5 Patton и М60 Патън. Abrams е наречен на американския генерал Крейтън Ейбрамс, който е бил началник-щаб и командир на 37-и бронетанков полк, участвал активно във Виетнамската война.
Танкът се отличава с голямо бойно тегло, изключително устойчива композитна броня и мощен газотурбинен двигател. Създадени са три негови варианта – M1, M1А1 и M1А2, като производството на последните два продължава до днес. Цената на един Abrams достига $4,3 млн. в зависимост от варианта.
Разработване
Към 70-те години танкът М60 започва да остарява, и първият опит за създаване на негов заместник е MBT-70, разработен съвместно от САЩ и Западна Германия. М60 е представлявал развитие на М26 Пършинг от Втората световна война, а бронята и оръдието му не са превъзхождали тези на съветските танкове от 60-те. Подобно на много други западни проекти от 60-те, MBT-70 включва най-новите разработки в областта на военното дело.
M1 Abrams е бил разработен от отбранителното крило на корпорацията Chrysler – Chrysler Defense, в края на 70-те години. Първият прототип, XM, е създаден и тестван през 1979. Танкът влиза на въоръжение в американската армия през 1980. Въоръжението му е било същото като на М60 – 105 mm нарезно оръдие М68. През 1985 е създаден подобрен вариант – M1А1, с ново 120 mm оръдие Rheinmetall М256, което се използва и на Леопард-2, подобрена броня и комплект за ЯХБЗ. M1А2 е оборудван с още техника, самостоятелен контролен пункт и термографски мерник за командира, системи за навигация и позициониране, компютър с дигитални данни за бойното поле и нова радиоапаратура. M1A2 SEP (System Enhancement Package, Пакет със системни подобрения) има инсталирани дигитални географски карти, компютър за позициониране и следене на приятелските бойни единици, подобрена охладителна система за екипажа и много допълнителна електронна техника.
Впоследствие към бронята на всички варианти са добавени плочи с обеднен уран, ламинирани със стоманени листове, и е направена стандартизация на машинните компоненти, за да съответстват частите на американската армия с тези, които се използват в корпуса на морската пехота. Танкът може да бъде оборудван с плуг за чистене на мини. Производни на M1 Abrams са бронираната ремонтно-евакуационна машина „Гризли“, както и тежкият самоходен мост M104 Уулвърийн.
Конструирани са над 8 800 танка M1 и M1А1, с цена между $2 350 000 и $4 350 000 в зависимост от варианта. През 80-те години Chrysler Defense е купена от General Dynamics и производството на танка продължава до днес в Лима, Охайо.
Характеристики
Броня и защитни системи M1 Abrams е защитен с композитна броня тип Chobham, която е развитие на британската Бърлингтън. Тя се състои от слоеве различни материали с малки пространства помежду си: различни сплави на стоманата; керамичен слой; различни видове пластмаса; кевларен слой; плочи от обеднен уран, ламинирани в стомана. Поставени са само в челната част на танка.
Тази комбинация дава челна ЕЛХБ защита на купола между 1 320 и 1620 mm срещу кумулативни снаряди, и от 940 до 960 mm срещу кинетични снаряди.R. P. Hunnicutt, Abrams: A History of the American Main Battle Tank Комплектът за градски условия включва и тухли реактивна броня по страничните бордове. Горивните резервоари и касетите с боеприпаси са защитени от противоударни панели, които елиминират възможността от взрив при по-мощно попадение или евентуално проникване на снаряд в бойното отделение. Урановите плочи са добавени по-късно към всички модели на Abrams. Първите танкове, които биват модернизирани по този начин, са разположените в Западна Германия през 80-те години, понеже се е смятало, че именно те ще поемат първата атака в случай на съветска инвазия. Малко преди Войната в Залива всички останали американски танкове също са оборудвани с уранови плочи. Те повишават драстично защитата на Abrams срещу всички видове оръжия, но и увеличават значително теглото му. Защитата, която осигуряват, е 610 mm ЕЛХБ. Бронята на танка се е оказала непробиваема за иракските Т-72 дори от близки разстояния, а дори и за приятелски кинетични снаряди с обеднен уран. Имало е случай, където един M1А1 засяда в кално езеро, и се налага да бъде изоставен от екипажа си. За да не бъде пленен от иракските войски, се налага унищожаването му с кинетични снаряди с обеднен уран, които се оказват неефективни и танкът бива взривен отвътре.
Някои Abrams имат система от противомерки срещу противотанкови ракети. Тя е монтирана в предната част на купола. Тъй като е имало случаи, в които след вражеско попадение в бойното отделение възниква пожар, машините са оборудвани и със система от специализирани пожарогасители, които потушават огъня за секунди.
Въоръжение
Нарезно оръдие М68А1 Най-ранните M1 са били въоръжени с нарезно оръдие М68А1, което е било разпространено и на по-ранните американски танкове. То се базира на британското L7 и може да изстрелва кумулативни и осколъчно-фугасни снаряди, както и снаряди с бял фосфор. Макар и изключително ефективно и широко разпространено, то не е било подходящо за танка – американските военни са се нуждаели от оръдие с ефективен обсег над 3 km. М68А1 има сходна огнева мощ както М256, но само до 3 000 метра. След това разстояние ефективността му намалява.
Гладкостволно оръдие М256 Основното въоръжение на M1А1 и M1А2 днес е 120 mm оръдие М256А1, което е разработено от германската компания Rheinmetall. То е вариант на Rheinmetall L44, което е монтирано и на други модерни танкове, като Меркава 4, Леопард-2 и К1. М256А1 се произвежда под лиценз в САЩ от Уотървлиът Арсенал. Зареждането се осъществява ръчно, понеже американските военни считат автоматичните зареждащи механизми за неефективни и податливи на повреди, които трудно се отстраняват. Основните боеприпаси на танка са кинетични и кумулативни. Новите шрапнели M1028 са създадени специално за борба с жива сила и са приложени за пръв път в началото на войната в Ирак през 2003. Всеки шрапнел съдържа 1 098 сферични осколъчни елементи. При изстрелване той се пръсва (подобно на куршум от пушка-помпа) и е смъртоносен за вражеската пехота на разстояние до 600 метра. M1028 може да пробие и подсилени бетонни стени на разстояние до 75 метра.
Основният кумулативен снаряд е М830А1, който има сложен електронен фитил и повече осколъчни елементи. Освен срещу жива сила, този снаряд е ефективен и срещу бронирани цели и има възможност да нанася поражения по ниско прелитащи вертолети или самолети. Кинетичните снаряди М829А2 и М829А3 са създадени специално за борба с добре защитени танкове като Т-80У и Т-90, които са снабдени с реактивна броня Контакт-5. Разработва се ново поколение такива снаряди, чийто сърдечник е с частично ракетно задвижване, а самият снаряд е управляем и има обсег от около 12 km.
Допълнително въоръжение
Танкът е въоръжен с 3 картечници: Една 12,7-mm картечница М2 Браунинг пред командирския люк, дясната част на купола. При M1А1 командирът разполага с увеличителни прибори. При M1A2 и M1A2SEP картечницата е поставена на подвижна стойка, което налага командирът да се подаде от купола и да стане уязвим за вражески огън. Комплектът за бой в градски условия (TUSK) включва и промяна на самата картечна позиция, позволяваща дистанционно управление на автоматичен гранатомет Мк 19 или М2 по електронен път. Системата се нарича CROWS и е приложена и на бронираната бойна машина Страйкър. Една 7,62-mm картечница М240 пред люка на пълнача, лявата част на купола. Някои танкове са били оборудвани с бронещитове за тази картечна позиция (виж картинката вдясно), както и с прибори за нощно виждане. Втора 7,62-mm картечница М240, сдвоена с оръдието. Тя се насочва и управлява от същата компютърна система, която се използва за оръдието.
Освен картечниците на купола са монтирани и 6 димни гранатомета (танковете на морската пехота имат по 8). Те могат да създадат гъста димна завеса, която защитава танка от инфрачервените прибори на врага, освен това могат да изстрелват и диполни отражатели. В бойното отделение има място и за складиране на карабини М4 или автомати M16, с които екипажът трябва да се въоръжи, в случай че се наложи изоставянето на танка в условия на сражения. Самите войници разполагат с пистолети М9 Берета.
Системи за насочване M1 Abrams е оборудван с балистичен компютър за управление на огъня, който получава данни от GPS-системата на командира или термографските му прибори. Компютърът изчислява ъгъла на стрелба, избира типа амуниция, която да се изстреля и определя разстоянието до целта. Тези три компонента се определят посредством лазерен далекомер, странични сензори за вятър, сензор за определяне на наклона на машината, като се взимат предвид температурата както на мунициите, така и на околната среда, и атмосферното налягане. Еталонният сензор на дулото (muzzle reference sensor – MRS) отчита и компенсира наклона на цевта, породен от гравитацията, както и загряването на дулото при стрелба или от слънчевите лъчи. Последният елемент са проследяващите тахометри, които определят скоростта на целта. По този начин системата за управление на огъня гарантира 95% вероятност за точно попадение по целта в стандартния обсег.
Както командирът, така и стрелецът могат да бъдат оператори на оръдието. Ако възникне повреда в основните насочващи системи, прицелването е възможно с оптичните мерници на оръдието, които имат две лещи с различни координатни кръстове – една за стрелба кумулативни и една за стрелба с кинетични и „умни“ боеприпаси.
Подвижност Танкът се задвижва от един газотурбинен двигател Honeywell AGT1500 с мощност 1 500 к.с. трансмисията (Allison X-1100-3B) е хидрокинетична и има 6 предавки – 4 предни и 2 задни, с възможност за автоматично управление. Максималната скорост на M1 е 72 km/h по шосе и 48 km/h по пресечен терен. На двигателя има поставен ограничител, без който е възможно достигането на скорости до 110 km/h, но над 72 km/h има опасност от повреда на зъбните предавки и възникване на пожар в двигателя заради прекомерно нагряване. Възможно е зареждането с дизелово гориво, керосин, всички видове автомобилен бензин. Американската армия зарежда танковете си със самолетно гориво JP-8, за да се улесни логистиката.
Турбината на двигателя обаче създава много гореща струя от газ зад танка, което затруднява движението на пехотата в градски условия. Самият двигател обаче е много тих, което дава тактическо преимущество на M1 Abrams. Освен това той е малък, лек, лесно се монтира и демонтира, и се поправя бързо. Танкът може да се превозва от два модела самолети на американската армия – C-5 Галакси или C-17 Глоубмастър III, но това се прави рядко заради големия обем на машината (Галакси може да превозва два танка, а Глоубмастър – само един).
Употреба
M1 Abrams е бил замислен като основен боен танк на американските войски в Европа през Студената война. Редовните тренировки, провеждани най-често в Западна Германия, са включвали подготовка за защита срещу съветски въоръжения. Въпреки това танкът се използва в истински сражения по време на Войната в Залива (1991) и Войната в Ирак (2003).
Операция Пустинна буря (1991)