Александър Александров Павлов, известен с псевдонимите Тихомир Павлов и Тихомир Тошков, е български общественик от началото на XX век, писател, поет, публицист и етнограф.
Биография Тихомир Павлов завършва право в Юридическия факултет на Софийския университет. Живота и творчеството му са свързани и повлияни от историческите перипетии през които преминава младата българска държава в началото на века. Тихомир Павлов дебютира през 1898 г., едва 18-годишен, с поемата Сирачето. Публикува и други поеми, разкази и романи за съвременния живот. Отличителното за творчеството му са книгите със сюжет из българската история или историческа публицистика. Драматичната поема Страхил войвода – покровител на угнетените е послужила за либрето на едноименната опера на Петко Наумов. Предговора към книгата му „Българите в Моравско и Тимошко“ е от Стефан Младенов, който изтъква значението на този труд за запазване на българщината в Моравско и Тимошко:
Книгата, както и по-голяма част от останалото му творчество, представлява изследване на историческото минало на Поморавието и Тимошко, подкрепено с анализ на езика, фолклора и бита на населението.
От посвещенията в книгите на Тихомир Павлов става ясно, че са го свързвали близки приятелства с известни наши поети, а илюстрациите в произведенията му са дело на известни наши художници.
Присъединява се към ВМОРО и за кратко ръководи чета в Одринска Тракия. След това се премества в Битоля, където ръководи социалистическа група, близка до Българска работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти). Скоро след това обаче в следите му влиза властта, арестуван е и е екстерниран обратно в България.Томов, Ангел. Македонските партии след младотурския преврат, в: Македонска мисъл, МНИ, 1947, бр.5 – 6, стр.190
Член е на Съюза на българските писатели.Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 2 юли 2026 г.
Умира на 2 декември 1937 година в София.Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 466.
Тихомир Павлов е брат на Владимир Павлов, полковник от Генералния щаб на БА.
Произведения
Сирачето, поема, 1898 г. От Тимок до Морава, Битови и езикови изследвания на моравските българи. С приложение „Типът и езика на моравския българин в новата сръбска литература“. София, печатница „Балкан“, 155 стр., 1918 г. Старинни хроники и сказания, 1927 г. Пирът на Василия Българоубиеца, 1929 г. Българите в Моравско и Тимошко. История, език, нрави, обичаи, поверия, борби и очаквания. Днешният моравчанин. (С 2 факсимилета, 18 клишета и 1 карта). София, Издание на Комитет на Западните покрайни, 1931 г. Подвизите на хайдут Велко и съдбата на българщината в Моравско. 28 стр., 1931 г. Сърбизмът и българщината на Балканите, София, 58 стр., 1933 г. Благословена земя, роман, 1933 г. Страхил войвода – покровител на угнетените, драматична поема, 1934 г. Скръб над родината, роман, 1936 г. Богатство, роман, 1939 г.
Източници Кусевич, Методий. Македония в своите жители само сърби няма; Пенев, Боян. Сръбският шовинизъм; Павлов, Тихомир. Сърбизмът и българщината на Балканите, Издателство „Глобус 91“, София, 1996 г.
Бележки
Категория:Български революционери от Тракия Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Български социалисти Категория:Български писатели Категория:Български поети Категория:Български публицисти Категория:Български юристи Категория:Родени в Казанлък Категория:Починали в София