Временната административна мисия на ООН в Косово, съкратено ЮНМИК (), е временна гражданска администрация в Косово под опеката на ООН. Мисията започва своята дейност на 10 юни 1999 г. с резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН.
Въпреки единодушно приетата на 17 февруари 2008 г. от Събранието на Косово декларация за независимост, резолюция 1244 е все още в сила, което означава, че отговорен за администрацията в Косово е специалният представител. ЮНМИК трябва да напусне Косово през юни 2008 г. след влизането в сила на косовската конституция (на 15 юни 2008 г.).
Ръководител на мисията е Йоаким Рюкер – специален представител на Генералния секретар на ООН и назначен от него след консултации с държавите членки на ООН. Йоаким Рюкер е немски дипломат, на този пост от септември 2006 г., когато заменя Стивън Шук, който става ръководител на мисията в Косово след заминаването на Сьорен Йесен-Петерсен през юни 2006 г.
Според резолюция 1244 задълженията на ЮНМИК са: да изпълнява основни гражданско-административни функции; да насърчава изграждането на значителна автономия и самоуправление в Косово; да подпомага политическия процес за определяне на бъдещия статут на Косово; да координира хуманитарната помощ и помощ при бедствия, предоставяна от всички международни агенции; да подпомага реконструкцията на ключовата инфраструктура; да поддържа гражданския закон и ред; да способства за защитата на човешките права; да осигури безопасното и безпрепятствено завръщане на всички бежанци и вътрешно разселени лица по домовете им в Косово.
История След края на войната Съветът за сигурност на ООН приема резолюция 1244, според която Косово преминава под преходната юрисдикция на ЮНМИК и която овластява мироопазващата мисия на НАТО (КФОР). Почти веднага след това някои от завръщащите се косовски албанци извършват нападения срещу косовски сърби, предизвиквайки масово бягство на 200 – 280 хилядиKosovo: The Human Rights Situation and the Fate of Persons Displaced from Their Homes (.pdf) , report by Alvaro Gil-Robles, Council of Europe Commissioner for Human Rights, Strasbourg, October 16, 2002, p. 30.Note: Including Roma, Egyptian, Ashkalli, Turks and Bosniaks. – Sources: Coordinating Centre of Serbia for Kosovo-Metohija: Principles of the Program for Return of Internally Displaced Persons from Kosovo and Metohija Kosovo: The Human Rights Situation and the Fate of Persons Displaced from Their Homes (.pdf) , report by Alvaro Gil-Robles, Council of Europe Commissioner for Human Rights, Strasbourg, October 16, 2002, p. 30. сърби и други неалбанци,UNHCR, Critical Appraisal of Responsee Mechanisms Operating in Kosovo for Minority Returns, Pristina, February 2004, p. 14.U.S. Committee for Refugees (USCR), April 2000, Reversal of Fortune: Yugoslavia's Refugees Crisis Since the Ethnic Albanian Return to Kosovo, p. 2 – 3.Kosovo: The human rights situation and the fate of persons displaced from their homes (.pdf) , report by Alvaro Gil-Robles, Council of Europe Commissioner for Human Rights, Strasbourg, October 16, 2002.International Relations and Security Network (ISN): Serbians return to Kosovo not impossible, says report (.pdf), by Tim Judah, June 7, 2004.(няма съгласие по това какъв е настоящият брой на вътрешно разселените лица; изчисленията варират между 65 хилядиEuropean Stability Initiative (ESI): The Lausanne Principle: Multiethnicity, Territory and the Future of Kosovo's Serbs (.pdf), June 7, 2004. и 250 хилядиCoordinating Centre of Serbia for Kosovo-Metohija: Principles of the program for return of internally displaced persons from Kosovo and Metohija.UNHCR: 2002 Annual Statistical Report: Serbia and Montenegro, pg. 9U.S. Committee for Refugees and Immigrants (USCRI): Country report: Serbia and Montenegro 2006 .).
През 2001 г. ЮНМИК оповестява Конституционна рамка за Косово, която създава Временните институции за самоуправление, включително изборното Събрание на Косово, президентството и министър-председателския пост. Първите свободни повсеместни избори в Косово се провеждат в края на 2001 г., а общинските избори са през предходната година. Под ръководството на ЮНМИК е създадена професионална многоетническа косовска полиция.
През март 2004 г. Косово е свидетел на най-голямата вълна от междуетническо насилие от войната насам. Безредиците през 2004 г. са предизвикани от поредица маловажни събития, които скоро се превръщат в широкомащабни бунтове. По непотвърдени данни сърби от провинцията насъскват своите кучета срещу няколко албански момчета, две от които умират от раните си. Тъй като никой не е арестуван или обвинен по случая, този инцидент е използван като мотив за последвалия протест.
Протестиращите тълпи косовски албанци изгарят стотици сръбски къщи и църковни сгради (включително някои средновековни църкви и манастири) и съоръжения на ООН. Косовската полиция сформира специален разследващ екип, който да се заеме със случаите, свързани с безредиците от 2004 г.. Според Косовския съдебен съвет към края на 2006 г. от общинските и провинциални прокурори са повдигнати триста двадесет и шест обвинения за престъпления, свързани с безредиците. Двеста от тях достигат до съда: по сто тридесет и четири случая има осъдителна присъда, по осем – оправдателна, двадесет и осем случая са прекратени, а тридесет – предстоят. Международни прокурори и съдии се занимават с най-деликатните случаи.U.S State Department Report, published in 2007. От 1999 г. насам косовските сърби, които работят за сръбското правителство, получават т. нар. „косовски додатък“, който представлява допълнително заплащане, създадено по време на режима на Милошевич.
Определяне на окончателния статут на Косово 2005 В края на 2005 г. започва политически процес под егидата на ООН за определяне на бъдещия статут на Косово. Белград предлага голяма автономия на Косово в рамките на Сърбия, като сръбските власти повтарят многократно, че изискването областта да бъде независима ще бъде в нарушение на сръбския суверенитет и следователно ще противоречи на международното право и хартата на ООН. Представители на косовското етническо албанско мнозинство отстояват позицията, че Косово трябва да стане независимо, тъй като насилието по време на режима на Милошевич прави невъзможно съществуването на Косово и Сърбия като едно цяло.
Специалният представител на ООН Марти Ахтисаари, бивш президент на Финландия, заедно със заместника си – австрийския дипломат Алберт Рохан – е двигателят на този процес. Офисът на Ахтисаари се намира във Виена и включва служители за връзка от НАТО, ЕС и САЩ.
2006 Първоначалните преговори по статута на провинцията са съсредоточени върху техническите въпроси, важни за дългосрочната стабилност на Косово, като въпросите за правата и защитата на косовските малцинства (и особено на косовските сърби). През февруари 2006 г. Ахтисаари събира двете страни на масата за преговори за първия пряк диалог по отношение на децентрализацията на местното управление – важна стъпка за закрила на косовските сръбски общности. На следващите срещи се разглеждат икономически въпроси, имуществени права, закрила на собствеността на Сръбската православна църква и институционални гаранции за правата на косовските малцинства.
На 24 юли 2006 г. Марти Ахтисаари събира двете страни във Виена за първите разговори на високо равнище по отношение на самия статут на провинцията. Сръбският президент Борис Тадич и министър-председателят Воислав Кощуница, косовският президент Фатмир Сейдиу и министър-председателят Агим Чеку присъстват на срещата и съответно представят платформи си за бъдещия статут на провинцията. Ахтисаари по-късно обявява пред пресата, че срещата не е довела до големи пробиви, но добавя, че дискусията е била откровена и пряма, а атмосферата – по-добра от очакваното.Serbian, Kosovo Albanian talks fail to reach breakthrough on future status . Agence France-Presse (AFP), Vienna, July 24, 2006.
На 20 септември 2006 г. на среща в Ню Йорк, председателствана от Кондолиза Райс, Ахтисаари представя пред външните министри от Контактната група постигнатото по въпроса. На тази среща Контактната група разпространява съобщение за пресата, в което потвърждава желанието си да работи за постигане на споразумение през 2006 г., а освен това приема плановете на Ахтисаари за изработване на подробно предложение за статута на Косово. В края на 2006 г., въпреки напредъка по техническите въпроси, двете страни остават на диаметрално противоположни позиции по отношение на статута на провинцията.
2007 Предложение На 2 февруари 2007 г. Ахтисаари излага пред представители на Белград и Прищина предложение за окончателния статут на Косово. Предложението покрива широка сфера от въпроси, свързани с бъдещето на провинцията. В частност в него са заложени следните мерки за закрила на косовските неалбански общности: децентрализация на управлението, закрила на собствеността на Сръбската православна църква и институционална защита на неалбанските общности в продължение на най-малко три години. Без да споменава думата „независимост“, проектът съдържа няколко положения, които широко се възприемат като предполагащи държавност на Косово. Например Косово ще има право да кандидатства за членство в международни организации, да създаде косовска служба за сигурност и да приеме национални символи.
Ахтисаари провежда неколкоседмични консултации с двете страни във Виена за финализиране на споразумението, включително среща на високо равнище на 10 март 2007 г., която събра на едно място президентите и министър-председателите на Косово и Сърбия. След тази среща лидерите на двете страни изразяват пълно нежелание за компромис по основните си искания (косовските албанц-за независимостта на провинцията, а Белград – за сръбския суверенитет над Косово). Заключавайки, че има малка надежда за самостоятелно съгласуване на двете позиции, Ахтисари обявява, че до края на март ще представи пред Съвета за сигурност на ООН виждането си за положението в Косово, което ще включва подробно предложение за окончателния статут на провинцията.
Повечето международни наблюдатели смятат, че тези преговори ще доведат до независимост за Косово след период с международно наблюдение. Въпреки това руският президент Владимир Путин обявява през септември 2006 г., че Русия може да наложи вето в Съвета за сигурност на ООН върху предложението за крайния статут на Косово, защото то възприема различни стандарти от прилаганите към сепаратистките региони в Грузия – Южна Осетия и Абхазия. Руският посланик в Сърбия изтъква, че Русия ще използва правото си на вето в СС, ако предложеното решение не е приемливо както за Белград, така и за косовските албанци.
Според едно проучване на ПРООН, публикувано през март 2007 г., 96 % от косовските албанци и 77 % от несръбските малцинства в Косово искат независимост на провинцията в сегашните ѝ граници. От друга страна, 78 % от сръбското малцинство искат Косово да остане автономна провинция в рамките на Сърбия. Само 2,5 % от етническите албанци настояват за обединение с Албания.UNDP: Early Warning Report page 16 , March 2007. Освен това ВКБООН изготвя прогноза за близо 70 000 допълнителни сръбски бежанци при положение, че се осъществят въжделенията на косовските албанци за независимост на провинцията.Microsoft Word – 177 Kosovo Status – Delay Is Risky.doc
Проекторезолюции на ООН