Българска гора, или Великата българска гора (лат. Silva Magna Bulgarica или Silvas Bulgarorum), понякога Български лес, е горска зона, простираща се между Ниш и източния край на прохода Траянови врата в началото на Тракийската низина.Bŭlgaria: kratka geografia, Authors: Liubomir Antonov Dinev, Kiril Ivanov Mishev, Edition 3, Publisher Nauka i izkustvo, 1980, str. 145.
Участници в първите три кръстоносни похода през XI–XII в., минаващи по Виа Милитарис (лат. Via militaris) през българските земи, описват прословутата местност, „която се минава за 8 дни, като се върви 2 дни и 2 нощи, без да се види човек“. Това е областта между Ниш и Пазарджик.Razvitie na estestvoznanieto i meditsinata v nashite zemi, Author Tsvetan Kristanov, Izd-vo na Bŭlgarskata akademiia na naukite, 1966, 19.
Обикновено под наименованието Българска гора се имат предвид планинските възвишения, обрасли с гъсти гори по поречието на Велика Морава и Нишава („пущинаците на България“), включващи масивите на планински вериги в днешните централни части на Източна Сърбия и Западна България. В по-тесен географски смисъл областта обхваща гористите планински масиви на Тимошко (според румънското разбиране за областта), намиращи се източно от река Велика Морава.
Източници
Вижте също Поморавие Тимошко
Категория:Гори в Европа Категория:Историко-географски области в България Категория:Историко-географски области в Сърбия Категория:География на Сърбия Категория:Гори в България