Чепърлянци

Чепъ̀рлянци или Чепърлинци е село в Западна България, в община Драгоман, Софийска област.

География Чепърлянци се намира в българската част на областта Забърдие. На около два километра в източна посока се намира река Нишава, а на два километра на запад е граничната линия със Сърбия. Селото е купно; махалите са: Бѐлчини, Брѐся, Бурѐлци, Булю̀башини, Ковачѝчка маала, Челако̀ви, Шѐмшини, Пачо̀рина маала, Ка̀лчина маала.

Землището на селото граничи с това на селата Връдловци, Бребевница, Липинци, Беренде извор, Беренде (включително махалата Чѝвлик) и Разбоище.

В най-северната част на землището на селото се намира находището за огнеупорни глини „Гърмище“ („Гръмшляк“).Решение на Министерски съвет № 751 от 1 ноември 2006 г.

История

На няколко места в землището на селото има останки, които местните хора наричат латински.

Според местните предания селото е било разпръснато в няколко отделни махали, но след опожаряване от страна на турците е било издигнато отново на сегашното си място. Махалата Бурелци носи името си заради населилите я преселници от област Бурел.

Чепърлянци се споменава в османо-турски документи от средата на XV век. В регистър от средата на XVI век се споменава, че село Чапаринче има 17 домакинства, двама неженени жители и шест вдовици, а приходът от него възлиза на 2067 акчета.Турски извори за Българската история. Т. V, Редактор Бистра Цветкова, София, 1974, с. 149. В джелепкешански регистър от 1576 година е вписан Пею Тодор от Четерпинче с 50 овци.Турски извори за Българската история. Т. ІІІ, Под редакцията на Бистра Цветкова и Анастас Разбойников, София, 1972, с. 155.

През 1881 година Чепърлянци има 241 жители. Според преброяването в Княжество България от 1888 година селото има 255 жители, разделени в 31 домакинства. Девет от домакинствата имат повече от 10 члена. 134 жители са мъже, 121 – жени. Грамотни в селото са 14 мъже.Резултати от преброявание на населението в Северна и Южна България на 1 януари 1888: Кн. ХХ: Окръг Трънский, София 1888, с. 62 . Обитаемите къщи са 34, като 27 от тях са покрити с керемиди, а 7 – със слама. В селото има и 45 хамбара и яхъра, както и 3 воденици и 1 хан.Резултати по преброяванието на зданията в Българското княжество към 1 януарий 1888 година, София 1890, с. 262 – 263. По това време Чепърлянци е част от община Калотина, Царибродска околия, Трънски окръг.

През 1900 година селото има 279 жители, а през 1905 година – 301.

В началото на ХХ век по инициатива на Андрея Манов върху стари основи е изграден Чепърлянският манастир „Света Петка“.

През 1934 година в Чепърлянци е основана животновъдна кооперация за застраховане на добитък. Към 1935 г. тя има 21 члена.Списък на кооперативните сдружения, действали през 1935 година, по места, София 1936, с. 36 (не е отбелязана в изданието – Царибродска околия)

При наводнение в 1947 година местните жители губят част от добитъка си.

Чепърлянци във войните 1885 – 1918 г. В навечерието на Сръбско-българската война, на 23 октомври 1885 година в Чеперлинци се установява щабът на Трета дружина от Първи Софийски пехотен полк, командвана от капитан Кръстю Бахчеванов. На 3 ноември 1885 година части от Четвърти Плевенски пехотен полк водят отбранителни боеве край селото. Западно от Чепърлянци българските войски отблъскват сръбска кавалерия и пехота, но след заемането от страна на сърбите на позициите край село Бребевница са принудени да отстъпят към Разбоище и Туден.

Жителите на Чепърлянци взимат участие във войните за национално обединение през 1912 – 1918 година основно в състава на 25 Драгомански полк. Деветима души загиват в Балканските войни (1912 – 1913).Загинали военнослужещи в Балканските войни (1912 – 1913), balkanwars.archives.bg, посетен на 10 май 2016 г. Загинали в Балканските войни (1912 – 1913) Номер Имена Чин Военна част Дата и място на смъртта Убит или починал Място на гроба Източник 1. Рангел Василев старши подофицер 25 Драгомански полк, 14 рота 22 юни 1913, Лахна убит Лахна ДВИА, ф. 39., оп. 1, а.е. 13, л. 15 2. Андон Станков редник опълченец 1913, Сливница починал Сливница ДВИА, Ф. 39, оп. 1, а.е. 1, л. 60. 3. Антон Стойков Пейчев редник Първа опълченска дружина 8 август 1913, Сливница починал Сливница ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 1, л. 70 4. Давидко Манчев Илиев редник 42 пехотен полк 2 февруари 1913, Чаталджа починал Чаталджа ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 5, л. 2 5. Димитър Павлов Киров редник 25 Драгомански полк, 9 рота 10 октомври 1912, Караюсуф, Одринско убит Сливница ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 5, л. 77 6. Ичо Здравков Ненов редник 1913, Горна Джумая починал Горна Джумая ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 7, л. 191 7. Милан Станков Антов редник 25 Драгомански полк, 9 рота 1 декември 1912, Чорлу починал Чорлу ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 10, л. 52 8. Пенчо Алексов редник 25 Драгомански полк, 9 рота 27 януари 1913, с. Фанасакрис, Чаталджанско убит с. Фанасакрис ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 12, л. 36 9. Тодор Велков редник 25 Драгомански полк, 10 рота 10 октомври 1912, Караюсуф, Одринско убит Сливница ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 15, л. 23

По време на Първата световна война, през септември 1916 година, са убити редниците Стоян Давитков и Младен Манчов. През декември 1916 година във Влашко почива редник Милан Коцев.Драгоманци през войните, 1912 – 1913, 1915 – 1918, София 1935, с. 202 – 203, 213. През 1917 година редник Кирко Станчев е награден с Войнишки кръст „За храброст“, IV ст. „за отличие във войната срещу румънците“ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 614 – в документа е отбелязано, че Кирко Станчев е от село Чепарлинци, Царибродска околия.

Население след 1934 година

Културни и природни забележителности Църква „Св. Георги“ от XV – XVI в.Миятев, Кръстьо. Старинни църкви в Западна България. Известия на Българския археологически институт, т. XIII, София, 1939, с. 243 – 245. (ремонтирана през 2009 г. със средства, дарени от жена от селото) Чепърлянски манастир от началото на ХХ в., разположен край р. Нишава Вековен дъб със старинен оброчен кръст в подножието, намиращ се в източния край на селото.

Личности Първан Стефанов (1931 – 2012), поет, преводач, драматург.

Галерия

Бележки

Категория:Села в Софийска област Категория:Населени места в община Драгоман Категория:Забърдие