Излизане в открития космос ( или съкр. (EVA) е действие, извършено от космонавт, който се намира в космическото пространство и е извън борда на космически кораб. Терминът по-често се използва за разходка, направена извън космически кораб, обикалящ около Земята – космическа разходка, но може да се отнася и за разходка, направена по повърхността на Луната – лунна разходка.

Определение Поради различните конструкции на ранните космически кораби космическите програми на САЩ и СССР дефинират термина „излизане в открития космос“ по различен начин. Руснаците го определят като състояние на космонавта във вакуум. Американците считат, че излизането е започнало, когато скафандърът бъде включен към собственото си автономно захранване.

История На 18 март 1965 г. Алексей Леонов излиза през шлюза на космическия кораб Восход 2 в откритото космическо пространство, привързан със специално здраво въже. Престоят извън кабината на Восход е 21 минути, а извън шлюза в открития космос – 12 минути, при което се отдалечава от кораба на разстояние до 5 м. Това е първото излизане на човек извън борда на космически кораб в откритото космическо пространство.

На 3 юни 1965 г. Едуард Уайт осъществява второто (първо за астронавт от САЩ) излизане на човек извън борда на космическия кораб в открития космос. Престоят извън Джемини 4 е 22 минути, през които астронавтът се опитва да маневрира на разстояние от 5 до 10 м с помощта на специално разработен реактивен пистолет. Поради повреда в механизма за подаване на реактивна тяга опитите са прекратени след няколко минути.

Между 1969 и 1972 г. дванадесет американски астронавти осъществяват лунни разходки по време на полетите на космическите кораби Аполо 11, Аполо 12, Аполо 14, Аполо 15, Аполо 16 и Аполо 17. Юджийн Сърнън е човекът с най-продължителни лунни разходки – общото време на лунната повърхност на астронавта е 24 часа и 11 минути. По време на лунната програма са правени космически разходки на окололунна орбита. На 5 август 1971 г. Алфред Уордън става единственият човек, осъществил космическа разходка от 38 минути, докато командният модул на Аполо 15 е на невидимата страна на Луната.

Първата жена, осъществила космическа разходка, е Светлана Савицка на 25 юли 1984 г. от борда на космическата станция Салют-7. Излизането в открития космос на Савицка е с продължителност 3 часа и 35 минути.

На 7 февруари 1984 г. по време на мисия STS-41B астронавтът Брюс Маккендлес осъществява първото автономно придвижване в открития космос с помощта на автономна маневрена единица ().

Най-продължителната космическа разходка (еднократно излизане) – 8 часа и 56 минути е осъществена на 11 март 2001 г. от астронавтите Сюзан Хелмс и Джеймс Вос по време на мисията STS-102.

Опасности Излизанията в открития космос са опасни поради много различни причини. Основната е сблъсък с космически отломки. Скоростта, която се развива в орбита на 300 км над Земята (типично за мисия на совалка), е 7,7 км/с. Това е скорост приблизително десет пъти по-висока от скоростта на куршум. Това означава, че частица приблизително 100 пъти по-малка от куршум ще има същия ефект при тази скорост. Почти всяка космическа мисия създава още орбитиращи отломки, така че този проблем ще става все по-сериозен.

Друга опасност идва от факта, че външните условия в космоса се симулират по-трудно преди началото на мисията, въпреки че приблизителни симулации могат да се осъществят в съоръжения като хидролабораториите в тренировъчния център „Гагарин“ в Звездния град и лабораторията за неутрална плаваемост на НАСА. Излизания в космоса не са рутинни операции заради техния риск. Поради това те се планират към края на разработката на проекта, когато се открият проблеми, а понякога и по време на самата мисия. Изключителната опасност на излизанията в открития космос неизбежно води до емоционално напрежение за космонавтите.

Други възможни проблеми включват отделяне на космонавта от кораба или пробиване на скафандъра, което би довело до дехерметизация и би причинило хипоксия и бърза смърт, ако космонавтът не се внесе бързо в херметизиран космически кораб.

Един космонавт е претърпявал пробиване на скафандъра. По време на мисията STS-37 малка пръчка пробива ръкавицата на един от космонавтите (името му не е разкрито, но е бил или Джери Рос или Джером Апт). Пробилият обект се задържа на място и не причинява осезаема дехерметизация и не е забелязан до благополучното прибиране на космонавтите в Атлантис.

Излизането в открития космос на Алексей Леонов също не минава безпрепятствено. По време на излизането скафандърът на Леонов се издува до такава степен, че не могъл да влезе и да затвори вратата на шлюза на Восход 2. Тъй като дишал чист кислород, успял да намали налягането на скафандъра си до под 28 kPa и с усилие да се прибере.

Към 2012 г. не е имало катастрофални инциденти по време на излизане в космоса и никой космонавт не е загивал по време на такова. Имайки предвид значителната опасност, присъща на излизането в космоса, и риска за космонавтите, някои учени работят върху развитието на дистанционно управляеми роботи за външна строителна работа, за да се премахне или намали нуждата от излизания на хора в открития космос.

Най-добри постижения към 2013 година НомерАстронавт/КосмонавтАгенцияБрой излизанияСумарно време 1 SolovyevАнатолий Соловьов () РКА 16 82:22 2 Lopez-AlegriaМайкъл Лопес-Алегриа () НАСА 10 67:40 3 RossДжери Рос () НАСА 9 58:32 4 GrunsfeldДжон Грунсфелд () НАСА 8 58:30 5 WilliamsСанита Уилиамс () НАСА 7 50:40 6 SmithСтивън Смит () НАСА 7 49:48 7 FinckeЕдуард Финки () НАСА 9 48:37 8 FossunМайкъл Фосъм () НАСА 7 48:32 9 BowenСтивън Боуен () НАСА 7 47:18 10 ParazynskiСкот Паразински () НАСА 7 47:05 11 TannerДжоузеф Танър () НАСА 7 46:29 12 CurbeamРобърт Кърбийм () НАСА 7 45:34 13 BudarinНиколай Бударин () РКА 8 44:25 14 WheelockДъглас Уилок () НАСА 6 43:30 15 NewmanДжеймс Нюман () НАСА 6 43:13 16 OnufrienkoЮрий Онуфриенко () РКА 8 42:33 17 LinnehanРичард Линехан () НАСА 6 42:23 18 FeustelЕндрю Фойстъл () НАСА 6 42:18 19 WolfДейвид Улф () НАСА 7 41:17 20 MusabeyevТалгат Мусабаев () РКА 7 41:13 21 SellersПиърс Селърс () НАСА 6 41:10 22 KrikalevСергей Крикальов () РКА 8 41:08 23 AvdeyevСергей Авдеев () РКА 8 41:00 24 WhitsonПеги Уитсън () НАСА 6 39:46 25 TaniДаниел Тани () НАСА 6 39:11 26MastracchioРичард Мастрачио ()НАСА638:30 27AndersonКлейтън Андерсън ()НАСА638:28 28 AfansyevВиктор Афанасиев () РКА 7 38:04 29 BehnkenРобърт Бенкън () НАСА 6 37:33 30 DezhurovВладимир Дежуров () РКА 9 37:02

Галерия

Източници

NASA (2007). Stand-Up EVA. NASA. Посетен на 21 октомври 2008. Mark Wade. Encyclopedia Astronautica Salyut 7 EP-4. A pictorial history of welding as seen through the pages of the Welding Journal. American Welding Society . Посетен на 18 ноември 2011. William Harwood (2007). ISS EVA Statistics. CBS News. Посетен на 8 ноември 2007.

Външни препратки

NASA JSC Oral History Project Walking to Olympus: An EVA Chronology PDF document. NASDA Online Space Notes Apollo Extravehicular mobility unit. Volume 1: System description – 1971 (PDF document) Apollo Extravehicular mobility unit. Volume 2: Operational procedures – 1971 (PDF document) Skylab Extravehicular Activity Development Report – 1974 (PDF document) Analysis of the Space Shuttle Extravehicular Mobility Unit – 1986 (PDF document) NASA Space Shuttle EVA tools and equipment reference book – 1993 (PDF document) Preparing for an American EVA on the ISS – 2006

Категория:Космически полети