Бошовци или Карабунар (, Мавропигѝ, до 1927 година Καραμπουνάρ, Карабунар) е бивше село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Еордея, област Западна Македония.
География Селото е разположено на 740 m надморска височина, на 10 km югоизточно от Кайляри (Птолемаида), в североизточното подножие на Синяк (Синяцико). На юг е делът от Синяк Карталдаг (Аетовуни).
История В Османската империя В края на XIX век Бошовци е смесено българо-турско село. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Бошувци (Bochuvtzi) е посочено като село в каза Джумали със 150 домакинства и 430 жители българи и 58 мюсюлмани.
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Бошовци:
В 1893 година Атанас Шопов посещава Кайлярско и определя Бошовци (Кара-бунар) като българско село. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Бошовци (Кара Бунаръ) има 210 жители българи и 80 жители турци.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Карабунар (Бошовци) е смесено село българи, гърци, власи и турци в Кайлярската каза на Серфидженския санджак с 65 къщи.
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Карабунар (Καραμπουνάρ), Кайлярска каза, живеят 330 гърци и 100 турци.
В началото на XX век цялото християнско население на Бошовци е под върховенството на Цариградска патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бошевци има 320 българи патриаршисти гъркомани.
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Карабунар (Καραμπουνάρ), село в Кайлярската каза на Серфидженския санджак, има 200 „православни гърци“ и 100 мюсюлмани.
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Бошовци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.
В Гърция През войната селото е окупирано от гръцки части, а след Междусъюзническата война попада в Гърция. През 20-те години турското население на Бошовци се изселва в Турция и в селото са настанени 48 гърци бежанци от Турция. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 40 семейства и 164 души бежанци. В 1927 година селото е прекръстено на Мавропиги, превод на турското име на селото Карабунар – черен извор.
В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Бошовци две трети от населението са „славяногласни“, а останалата една трета гърци бежанци от Мала Азия и Кавказ.
Традиционно населението отглежда жито и се занимава и със скотовъдство.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Бошовци на 31 юли 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Коджа кале Κοτζά Καλέ Кастро Κάστροвъзвишение на Ю от Бошовци Мудалар Μουνταλάρ Мелисотопос Μελισσότοποςместност на С от Бошовци Сулман Чешме Σουλμάν Τσεσμέν Тригонон Τρίγωνονвъзвишение на СЗ от Бошовци Таушан Ταουσάν Лагорема Λαγόρεμαрека на Ю от Бошовци Шейтан Σαϊτάν Агиос Николаос Άγιος Νικόλαοςрека на С от Бошовци
Селото е изселено поради разширяване на мината.
Личности Родени в Бошовци Дине Аръшов (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на десета прилепска дружина
Външни препратки История на Бошовци Информация за Дем Кайляри
Бележки
Категория:Исторически села в дем Еордея