Елизабет Роузмънд Тейлър (), с титла дейм на Ордена на Британската империя, е англо-американска актриса.
Удостоена е с Орден на Британската империя. От 1957 до 2005 г. е удостоена с общо 36 награди и 6 отделни номинации за награда. Получила е 3 награди „Оскар“ – 2 за най-добра женска роля (за 1960 и 1966 година) и 1 специална (1993 г.). Наричана е „кралицата на Холивуд“ в периода на неговия разцвет. Има звезда на Холивудската алея на славата. Елизабет Тейлър е първата актриса, чиито хонорари се изчисляват на милиони долари. Нейният личен живот също е обект на голямо внимание – не на последно място и заради осемте ѝ брака. През 1999 г. Американският филмов институт я нарежда на 7-о място сред 100-те най-добри актриси за всички времена.AFI's 100 years...100 stars
Започва кариерата си като дете в началото на 40-те години на XX век и е една от най-популярните звезди на класическото холивудско кино през 50-те години. Тя продължава кариерата си успешно през 60-те години на XX век и остава известна обществена личност до края на живота си.
Въпреки че е една от най-добре платените звезди на студио „Метро-Голдуин-Майер“ (MGM), Тейлър желае да сложи край на кариерата си в началото на 50-те години на XX век. Тя не одобрява контрола на студиото и не харесва много от филмите, в които играе. В края на 50-те обаче играе в две филмови адаптации на пиесите на Тенеси Уилямс: „Котка върху горещ ламаринен покрив“ (1958) и „Внезапно, миналото лято“ (1959). Тя печели Златен глобус за най-добра актриса за последната.
Елизабет Тейлър получава рекордните 1 милион долара, за да играе водещата роля в историческата драма „Клеопатра“ (1963) – най-скъпият филм, направен до този момент. По време на снимките Тейлър и Ричард Бъртън започват извънбрачна връзка, която предизвиква скандал. Въпреки публичното неодобрение, тя и Бъртън продължават връзката си и се женят през 1964 г. Участват заедно в 11 филма. Тя и Бъртън се развеждат през 1974 г., но се помиряват скоро след това и се женят отново през 1975 г. Вторият брак завършва с развод през 1976 г.
През 80-те години на XX век участва в първите си значими роли и в няколко телевизионни филма и сериали и става първата знаменитост, която пуска марка за парфюми. Тейлър основава Американската фондация за изследване на СПИН през 1985 г. и Фондацията СПИН на Елизабет Тейлър през 1991 г. От началото на 90-те години до смъртта си отделя време за филантропия и получава няколко отличия за това, включително президентския граждански медал.
Има 8 брака и 7 съпруга. По време на кариерата си страда от сериозни заболявания. Събира една от най-скъпите частни колекции на бижута. Тейлър умира от сърдечна недостатъчност на 79-годишна възраст през 2011 г.
Ранни години Елизабет Роузмънд Тейлър е родена на 27 февруари 1932 г. в Лондон. Тя получава двойно британско-американско гражданство по рождение, тъй като нейните родители са граждани на САЩ, и двамата от Арканзас сити, Канзас. Те се преместват в Лондон през 1929 г. и откриват художествена галерия. Първото им дете, син на име Хауърд, се ражда същата година.
Когато е на 3 години, Елизабет започва да взима уроци по балет. Семейството води привилегирован живот в Лондон по време на детството на Тейлър. В техния социален кръг се включват художници като Огъстъс Джон и Лора Найт, както и политици като полковник Виктор Казале. Последният е неофициалният кръстник на Елизабет Тейлър и оказва важно влияние в ранния ѝ живот.
През пролетта на 1939 г. семейство Тейлър решават да се завърнат в Съединените щати поради все по-напрегнатата политическа ситуация в Европа. Посланикът на САЩ Джоузеф П. Кенеди също се свързва с баща ѝ Франсис и го насърчава да се върне в САЩ със семейството си. Майка ѝ Сара и децата напускат през април 1939 г. и се преместват при дядото на Сара в Пасадена, Калифорния. Баща ѝ остава, за да затвори Лондонската галерия и се присъединява към тях през декември. В началото на 1940 г. открива нова галерия в Лос Анджелис и семейството се заселва в Бевърли Хилс, където Тейлър и брат ѝ са записани в училището Хотърн.
Кариера Първи роли и първи успехи
В Калифорния майката на Тейлър често казва, че дъщеря ѝ трябва да бъде прослушвана за филми. Най-вече привличат вниманието очите на Елизабет Тейлър, защото са особени с рядък син цвят с лавандулов оттенък, до степен да ги наричат неправилно виолетовиОльга Кравченко, Самый редкий цвет глаз в мире , 24smi.org, 25 июня 2015. с тъмни двойни мигли, причинени от генетична мутация, което придава допълнителна изразителност на нейния поглед. Тейлър се явява на прослушване както за Universal Pictures, така и за Metro-Goldwyn-Mayer в началото на 1941 г. И двете студия предлагат договор, Сара Тейлър, нейната майка, избира да приеме предложението на Universal.
Тейлър започва своя договор през април 1941 г. с малка роля, но не получава други роли и договорът ѝ е прекратен след една година. Елизабет Тейлър изглежда различно от детските звезди на епохата като Шърли Темпъл и Джуди Гарланд. Тя получава друга възможност в края на 1942 г., когато познатият на баща ѝ, продуцентът на MGM Самюъл Маркс, я представя за прослушване за роля, която изисква актриса с английски акцент в „Ласи се завръща вкъщи“ (1943). След пробен договор от три месеца, тя получава стандартен седемгодишен договор през януари 1943 г. След Ласи, тя се появява в незначителни роли в два други филма – „Джейн Ейър“ (1943) и „Белите скали на Довър“ (1944).
Тейлър има първата си значима роля на 12-годишна възраст, когато е избрана да играе момиче, което иска да се състезава в изключително мъжко състезание. По-късно тя го нарича „най-вълнуващият филм от кариерата ми“. MGM търси подходяща актриса с британски акцент и способност да язди коне от 1937 г. и избира Тейлър по препоръка на директора на „Белите скали на Довър“ Кларънс Браун, който знае, че има необходимите умения. Докато изчаква да започнат снимките, тя прекарва времето си, практикувайки езда. MGM изисква от нея да носи скоби, за да коригира зъбите ѝ, и два от нейните бебешки зъби са извадени. Студиото също иска да боядиса косата ѝ и да промени формата на веждите ѝ и предлага да използва екранното име „Вирджиния“, но Тейлър и нейните родители отказват.
„Национално кадифе“ постига бокс офис успех след пускане на филма на Коледа 1944 г. Босли Кроутър от Ню Йорк Таймс заявява, че „цялото ѝ присъствие на екрана е една освежаваща благодат“, докато Джеймс Ада пише, че „тя е невероятна красавица ... не знам и не ме интересува дали може да играе или не“.
Тейлър по-късно заявява, че детството ѝ свършва, когато става звезда, тъй като MGM започва да контролира всеки аспект от живота ѝ. Тя описва студиото като „голяма разширена фабрика“, където се изисква да спазва стриктна ежедневна програма. След успеха на „Национално кадифе“, MGM подписва с нея нов седемгодишен договор със седмична заплата от 750 долара и незначителна роля в третия филм на сериала за Ласи, „Куражът на Ласи“ (1946). Студиото също така публикува книга от писанията на Тейлър за нейния домашен любимец, северноамериканска катерица, озаглавена „Нибълс и аз“ (1946), както и хартиени кукли и книги за оцветяване с нейния образ.
Когато Елизабет Тейлър навършва 15 години през 1947 г., MGM започва да развива по-зрял образ за нея, като организира снимки и интервюта, които я изобразяват като нормален тийнейджър, присъстващ на партита и на срещи. Филмовите списания и журналистите също започват да я сравняват с по-стари актриси като Ава Гарднър и Лана Търнър. Списанието Life я нарича „най-успешната холивудска актриса“ за двете филмови роли през тази година. В „Синтия“ (1947) тя играе в ролята на крехко момиче, което се противопоставя на родителите си да отиде на абитуриентския бал и в „Живот с баща ми“ (1947) като любовен интерес на сина на брокер. Следват няколко второстепенни роли, последната от които е тази на Ейми Март от „Малките жени“ на Мървин Лерой (1949). Макар че не съответства на популярността на предишната филмова адаптация от 1933 г. на романа на Луиза Мей Олкът, все пак носи успех в бокс офиса. Същата година Елизабет Тейлър се появява на корицата на Time, където е наречена „лидер на следващото поколение звезди на Холивуд, перфектно скъпоценно бижу, истински сапфир“.
Зрели роли Тейлър прави прехода към възрастни роли, когато навършва 18 години през 1950 г. В първата си зряла роля – трилъра „Конспиратор“ (1949), тя играе жена, която започва да подозира, че нейният съпруг е съветски шпионин. Тейлър е само на 16 години по време на снимките, но разпространението му е забавено до март 1950 г., тъй като MGM се опасява, че може да предизвика дипломатически проблеми. Вторият филм на Тейлър от 1950 г. е комедията „Голямото изтрезняване“ (1950), в която участва Ван Джонсън. Излиза по кината през май, а през същия месец Тейлър се жени за наследник на хотелската верига Хилтън, Конрад Хилтън младши, на изключително добре отразена церемония. Събитието се организира от MGM и се използва като част от рекламната кампания за следващия ѝ филм, комедията на Винсънт Минели „Баща на булката“ (1950), в който тя се появява със Спенсър Трейси и Джоан Бенет като булка, която се готви за сватбата си. През юни филмът става успешен, като печели общо 6 милиона долара в световен мащаб, а след десет месеца следва и успешното продължение „Малкият дивидент на бащата“ (1951).
Следващият филм на Елизабет Тейлър, „Място под слънцето“ (1951) на Джордж Стивънс, бележи отклонение от по-ранните ѝ филми. Според нея това е първият филм, в който тя е помолена да се въплъти в ролята, вместо просто да бъде себе сиMeryman, Richard (18 декември 1964). "I refuse to cure my public image". Life. , и за пръв път ѝ носи признание след „Националното кадифе“. Направен на основата на романа на Теодор Драйзър „Американска трагедия“ (1925), той представя Елизабет Тейлър като разглезена аристократка, която застава между един обикновен фабричен работник (Монтгомъри Клифт) и бременната му приятелка (Шели Уинтърс). Филмът печели не само на бокс офиса, но и критиците и журналистите.
MGM
Следващата роля на Тейлър е в романтичната комедия „Любовта е по-добра от всякога“ (1952). Според Александър Уокър, MGM ѝ дава тази незначителна роля като порицание и наказание за развода ѝ с Хилтън през януари 1951 г. след само девет месеца брак, което причинява публичен скандал, отразяващ се негативно върху нея и студиото. След като завършва „Любовта е по-добра от всякога“, тя е изпратена във Великобритания, за да участва в историческия епос „Айвънхоу“ (1952), един от най-скъпите проекти в историята на студиото. Тя не е доволна от проекта, защото намира историята повърхностна и ролята си на Ребека твърде малка. Независимо от това, „Айвънхоу“ става един от най-големите търговски успехи на MGM, печелейки 11 милиона долара в световен мащаб.
Последният филм на Тейлър, направен по стария договор с MGM, е „Момичето, което имаше всичко“ (1953), римейк на драмата „Свободна душа“ (1931). Въпреки оплакванията си от студиото, през лятото на 1952 г. Елизабет подписва нов седемгодишен договор с MGM. Макар че иска по-интересни роли, решителният фактор за продължаването на договора със студиото е нейната финансова нужда. Тя е омъжена за британския актьор Майкъл Уайлдинг и е бременна с първото си дете. В допълнение към предоставяне на седмична заплата от 4700 долара, MGM се съгласява да даде на двойката заем за къща и да сключи тригодишен договор с Уайлдинг. Поради финансовата си зависимост, студиото вече има още по-голям контрол над нея от преди.
Първите два филма, направени под новия договор, са пуснати с десет дни разлика помежду си през пролетта на 1954 г. Първият е „Рапсодия“, романтичен филм, в който изпълнява ролята на жена, уловена в любовен триъгълник с двама музиканти. Вторият е „Походката на слона“ – драма, в която играе британска жена, която се опитва да се адаптира към живота в чайната плантация на съпруга си в Цейлон. Тя е заемана от Paramount Pictures за филма, след като тяхната звезда, Вивиън Лий, се разболява.