Конуй или Конюй, Конуф, Конюх (, Дросеро, катаревуса: Δροσερόν, Дросерон, до 1927 година Κονούφι, Конуфи, до 1955 година Έλος, Елос) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Еордея, област Западна Македония.
География Селото е разположено на 650 m надморска височина, на 9 km северозападно от Кайляри (Птолемаида) в подножието на Кайлярския рид.
История В Османската империя В края на XIX век Конуй е смесено българо-турско село. На „Етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен Панайотис Аравантинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, селото е отбелязано като Копче (Koptsché). В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Конуй (Konuï) е посочено като село в каза Джумали с 50 домакинства и 40 жители българи и 110 мюсюлмани.
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Конуй:
От 1890 до 1902 година български учител в Конуй е Никола Апчев. Апчев отново преподава в родното си Конуй в 1908 – 1912 година, а след това е енорийски свещеник в селото.
В 1893 година Атанас Шопов посещава Кайлярско и определя Конуи като българско село. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Конуй има 270 жители българи и 265 жители турци.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Конуф (Конуй) е смесено село българи, гърци, власи и турци в Кайлярската каза на Серфидженския санджак със 100 къщи.
В подготовката за въстание от ВМОРО Конуй е включено в Мокренския център. Мокренецът Анастас Симеонов описва ситуацията в селото преди Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година:
В началото на XX век цялото християнско население на Конуй е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Конуй има 240 българи екзархисти и в селото работи българско училище.
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Кнуфи (Κνούφι), Кайлярска каза, живеят 550 турци.
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Кнутри (Κνοῦτρι), село в Кайлярската каза на Серфидженския санджак, има 550 мюсюлмани.
В Гърция През Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата война Конуй попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Конуй (Конуj) има 30 къщи славяни християни, 40 къщи турци и 3 къщи цигани християни. През 20-те години турското население на Конуй се изселва в Турция и в селото са настанени 234 гърци бежанци от Турция. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 59 семейства и 235 души бежанци. В 1927 година селото е прекръстено на Елос, в превод Блато, а в 1955 година – на Дросерон, в превод Прохладно.
В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Конуй живеят 50 „чуждогласни“ семейства и 80 бежански.
Традиционно населението се занимава с отглеждане предимно на жито.
Според Тодор Симовски към края на XX век в селото има повече от 1/3 потомци на местно население.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Конуй на 31 юли 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Бърдо Μπόρντο Харакомата Χαρακώματαвръх в Кайлярския рид на И от Конуй (804 m) Бари Μπάρες Лакес Λάκκεςвръх в Кайлярския рид на Ю от Конуй
Личности Родени в Конуй Атанас (Наси) Пульов (1879 – 1903), български революционер, загинал в Илинденско-Преображенското въстание при първото сражение на Мокренската чета при върха Свети Илия Благой Касабов (1898 – 1925), български политик, комунист Марко Касабов (1869 – 1943), деец на ВМОК и ВМОРО Никола Апчев (1873 – 1939), български свещеник, учител и революционер Петър Апчев Чорбаджи, член на хукюмата в Кайляри Симо Хр. Касабов (? – 1903), български революционер, загинал в Илинденско-Преображенското въстание при първото сражение на Мокренската чета при върха Свети Илия
Други Благой (Христо) Благоев Касабов (1924 – 1942), лейтенант от Червената армия, загинал във Втората световна война при Арбузовка като войник от 35-та гвардейска стрелкова Лозовска Червенознаменна дивизия, по произход от КонуйЕнциклопедия България, том 3, Издателство на БАН, София, 1982, стр. 366. Елена Дечева (1922 – ?), българска комунистка, по произход от Конуй Симеон Касабов (1908 – ?), български политик, комунист, по произход от Конуй
Външни препратки Информация за бившия дем Кайляри
Бележки
Категория:Села в дем Еордея