Бъбречната трансплантация (още ренална трансплантация) е животоспасяваща хирургическа операция по присаждане на бъбрек у пациенти в терминален стадий на бъбречно заболяване. Присаденият здрав бъбрек изцяло поема функцията на двата болни бъбрека на пациента. Донори за бъбречна трансплантация могат да са живи хора в родствена връзка с реципиента или извън семейството, но в по-голямата част от случаите са трупни донори в мозъчна смърт.

На такава интервенция могат да се подлагат пациенти на възраст от 5 до 75 години. Преживяемостта за срок от една година след трансплантацията е 95%, а за срок от 3 – 5 години е 70 – 90%.Трансплантация на бъбреци, сайт на Изпълнителна агенция по трансплантация

Показания и противопоказания Бъбречната трансплантация е най-благоприятниятKidney transplant, Medical Encyclopedia of National Library of Medicine and National Institutes of Health изход за пациенти в последен стадий на бъбречна недостатъчност, при който органът напълно или почти напълно е престанал да отделя с урината отпадните продукти и да регулира нивата на електролитите в организма. Причините за това състояние могат да бъдат различни: диабет, гломерулонефрит, неконтролирано високо кръвно налягане, някои инфекции. По-точно, като последен стадий се дефинира състоянието, при което функционирането на болния бъбрек падне под 10% от нормалното функциониране на здрав орган. Настъпи ли този момент, животът на пациента трябва да се поддържа чрез хемодиализа, докато се появи подходящ и съвместим с него донор, тъй като в противен случай усложненията са тежки и водят до смърт, поради натрупването в тялото на неизхвърлени течности и отпадни продукти.End-stage kidney disease , Medical Encyclopedia of National Library of Medicine and National Institutes of Health

Противопоказанията за бъбречна трансплантация включват сърдечна и белодробна недостатъчност, както и заболявания на черния дроб. Рискови за хирургически усложнения са и пациентите със затлъстяване, пушачите и болните от рак.

Възможни донори В България по-голямата част от бъбреците за присаждане се осигуряват от починали донори. По данни на Световната здравна организация, такава е и тенденцията в цял свят, дори и в развитите страни, като пред програмите за развитие на трупното донорство най-често се изправят пречки от социокултурно и правно естество.The state of the international organ trade: a provisional picture based on integration of available information, Yosuke Shimazono, Bulletin of the World Health Organization, Volume 85, Number 12, December 2007, 901 – 980 Трупни донори на бъбреци могат да бъдат хора в мозъчна смърт. След експлантация на органа, той се изследва за хепатит, СПИН, сифилис и други болести, след което се охлажда и съхранява в специален контейнер до трансплантацията, който трябва да настъпи най-много 24 – 30 часа след изваждането.

Протичане на операцията

Преди да се пристъпи към трансплантация на бъбрек, е необходимо да се направят редица кръвни изследвания, които определят степента на съвместимост между донора и реципиента. Колкото по-висока е тази съвместимост, толкова по-лека е последващата реакция на организма да отхвърли трансплантирания орган.

В случай, че органът се взима от жив донор, операциите по експлантация и трансплантация се провеждат едновременно. Първата операция трае 3 – 4 часа, а втората – около 3 часа. И двамата пациенти се поставят под пълна анестезия. Преди операцията на донора се дава хепарин (медикамент за разреждане на кръвта), за да се предотврати кръвосъсирването след изваждането на бъбрека, и лекарства, увеличаващи диурезата. Съвременните минимално инвазивни лапароскопски техники позволяват нефректомията (хирургическото отстраняване на бъбрека) да се извърши с няколко съвсем къси прореза по тялото, без да се засягат коремните мускули. Четири или пет малки прореза (около 1 – 2 см) са необходими, за да се постави лапароскопското оборудване и да се вкарат в тялото инструментите, с които да се отделят от останалите тъкани бъбрекът и излизащият от него пикочопровод. Още един по-дълъг прорез (около 6 – 7 см) позволява изваждането им извън тялото.Live donor laparoscopic transplant, kidneytransplant.org

Лапароскопската нефректомия е алтернатива на обикновената отворена нефректомия, при която се прави един, но много дълъг разрез на корема (15 – 25 см) и често се налага отстраняване на ребро за по-добър достъп до бъбрека. Следоперативното възстановяване на донора при двата типа операции също е различно: 8 до 12 седмици при обикновената нефректомия срещу едва 2 до 4 седмици при лапароскопската нефректомия.Laparoscopic Donor Nephrectomy: Minimally Invasive Kidney Removal , Cleveland Clinic

Когато бъбрекът бъде експлантиран, се подготвя да бъде веднага присаден на вече анестезирания реципиент. Здравият бъбрек се поставя извънперитонеално, в долния десен или ляв край на корема и се свързва с близките кръвоносни съдове и вени. Излизащият от бъбрека пикочопровод се свързва с пикочния мехур. Собствените болни бъбреци на реципиента обикновено не се отстраняват, освен в три случая: хронични инфекции, които могат да се разпространят към присадения орган; неконтролируемо високо кръвно налягане, причинено от собствените бъбреци; връщане на урина от пикочния мехур към пикочопроводите.Kidney Transplant Procedure , Cleveland Clinic

Усложнения и лечение Както при всяка хирургическа интервенция, и при бъбречната трансплантация могат да настъпят ред усложения по време или след операцията.

Най-честото усложнение, което възниква след трансплантации (бъбречни в частност) е свръхостро, остро или хронично отхвърляне на присадения орган. Това е нормална реакция на имунната система на реципиента, която възприема присадката като чуждо тяло и я атакува, по начина по който атакува и болестотворните микроорганизми. При бъбречните трансплантации отхвърляне най-често се наблюдава в първите 3 – 4 месеца след операцията и съответно през този период се прилага най-интензивно лечение. Острите кризи на отхвърляне могат да доведат до скоростна бъбречна недостатъчност, но се лекуват с различен успех с имуносупресанти (например циклоспорин) и кортикостероиди. Хроничното или по-бавно проявяващо се отхвърляне на присадката е по-трудно за лекуване и може да върне пациента към хемодиализата и да се наложи ретрансплантация.

Самото лечение с имуносупресанти и кортикостероиди крие много нежелани странични ефекти и здравни рискове за реципиента. Тъй като имунната му система е потисната, той е много уязвим на бактериални и вирусни инфекции и развитието на злокачествени образувания като тумори (лимфома, сарком на Капоши, човешки папилома вирус). Отделно от това, съществува и риск от интоксикация с медикаменти. Пациентите редовно се оплакват от стомашно-чревни проблеми, гадене, виене на свят, отичане. Странични ефекти от лечението с имуносупресанта азатиоприн включват потискане на функциите на костния мозък и алопеция. Приемът на циклоспорин и кортекостероиди водят до повишаване на кръвното налягане и хиперлипидемия, следствие от което е атеросклерозата и други сърдечно-съдови заболявания. Също по тази причина са възможни и усложнения на мускуло-скелетната система и метаболизма, като загуби на костно вещество и промяна на структурата на костите (остеодистрофия).Medical Complications of Renal Transplantation, Robert S. Gaston, University of Alabama at Birmingham

Източници

Външни препратки Видео на бъбречна трансплантация от жив донор Atlas of diseases of the kidney , електронна книга в PDF, посветена на бъбречните заболявания и трансплантации

Категория:Трансплантология