Методий Василев Лолов е български журналист и писател, изявявал се и под псевдонима Бранимир Ясминов.
Биография Методий Лолов е син на Васил Атанасов Лолов и Минка Въжарова. Роден е в Айтос, където по това време баща му е бил учител.
Средното си образование завършва в Сливен, занимавайки се старателно с цигулка. Взима участие в работнически вечеринки, покрай което у него се развива прогресивен мироглед.
Заминава за Франция, при брат си, който е лекар там, с идеята да стане професионален цигулар, но поради липса на средства не успява да осъществи мечтата си. Човек с изтънчена душевност, той не се примирява, връща се в България, учителства и завършва школа за запасни офицери. Отново отива в чужбина и завършва право с докторска степен в Белгия. Взима участие в Балканската война и Първата световна война.
През 1915 г. е на дипломатическа работа в Петроград в състава на българската легация при пълномощния министър Маджаров. Там се запознава с доктор Кръстю Раковски и със сестра му Ана, която по-късно му става кума. Близък е и с артиста Петър Райчев. През Балканската война е ранен на фронта. Съмишленици го предупреждават, че има заповед да бъде убит. Поради тази опасност, дезертира с взвода си на страната на французите. Това се случва около град Кукуш.
По време на пленничеството си сътрудничи на редица вестници, тъй като е полиглот – знае италиански, френски и руски. След войната остава на работа в Италия, като банков чиновник. Става член на италианската социалистическа партия. Сътрудничи на вестник „Ил пополо“ (Народът)-орган на партията.
Брат му Атанас, лекар и зъболекар е близък на Стамболийски и му издейства назначение в София. Методий, вече женен за италианката Джулия Рампола Дел Тиндеро, се връща в София.
Падането на правителството на Стамболов и атентатът в църквата „Света Неделя“ създават несигурност за двамата братя Лолови и те отново напускат България. В чужбина Методий често е без работа. Превежда и пише на хонорар. През 1926 г. се връща в България. Трудно намира работа, защото вече е известен, като антифашист. Изгонването му от Италия от Мусолини става известно сред ръководните среди. През 1928 г. започва работа, като банков чиновник в град Варна. По-късно се връща в София и работи в частна фирма, а след това във фирмата на зет си – Текстилно Акционерно дружество „Илия Г. Калов“. След 9 септември е на работа в министерството на социалните грижи, където се пенсионира, като началник на служба.
Публикации Първата публикация на Методи Лолов е във вестник „Демократически преглед“ през 1911 г., чийто главен редактор е Тодор Влайков. Често се подписва с псевдонима си Бранимир Ясминов.
Превежда стихотворения и проза от различни езици. Сътрудничи на вестниците „Пряпорец“, „Камбана“, „Българан“, „Народ“, „Развигор“, „Епоха“, „Неделина епоха“, „Вестник на жената“. списанията „Яснина“, „Обществена мисъл“, „Нов свят“ и други. Дава статии за чуждестранната преса, отзиви за чуждата литература, най-вече за италианската. Продължава да сътрудничи на „Ил пополо“ и на „Журнал до Женев“. Под негова редакция излиза книгата „Животът на Христа“ от италианеца Джовани Папини. През 1941 г. издава един том свои разкази „Разкази“. След 9 септември 1944 г. пише във вестниците „Отечествен фронт“, „Изгрев“, „Нов живот“, списание „Щурмовак“ и други. Неговият личен архив е предаден от съпругата му в Държавен исторически архив, София.
Разкази На български „Трезвеност и чревоугодие“, „На гробищата“, „Капитан Данаилов“, „Един живот“, „Добри другари“, „Взаимопомощ“.
На френски „Страст“ (Пасион), „Rabindranath Tagore“ (философската му концепция), „Политика рустикана“ (за село Медвен през турско време). „Убежището и мисълта“, „В бюрото“, „Небе и зема“, „Не унивай“, „Момчетата“, „Смъртта на клисаря“, „Система Д“, „Силата на илюзията“, „Тракийският въпрос“, „Арабският въпрос“, „Градовете на Анадола“, „Арменският въпрос“.
Източници
„Опит за история на рода Лолови от село Медвен“ 2003 г., Илия Иванов Дедов – Калов
Категория:Български публицисти Категория:Български писатели Категория:Родени в Айтос Категория:Починали в София Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив