Църмариново

Църмариново или Църно Мариново (, Марина, до 1926 Σερμαρίνοβο, Сермариново, Σερμορίνοβο, Сермориново, катаревуса Σερμορίνοβον, Сермориновон, Τσαρμορινό) е село в Република Гърция, област Централна Македония, дем Негуш.

География Селото е разположено на Голема река в областта Сланица на 140 m надморска височина в североизточното подножие на планината Каракамен на 8 km североизточно от град Негуш (Науса) и на 10 km югозападно от Въртокоп (Скидра). В селото е разположен Църмариновският манастир „Преображение Господне“, който е подчинен на Воденската митрополия. Църквата в селото е „Света Марина“.

История В Османската империя Според гръцки източници в края на XVIII век жителите на селото говорят „славомакедонски“.

В края на XIX век селото е във Воденската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Църмориново (Tzarmorinovo) е посочено като село във Воденска каза с 83 домакинства и 458 жители българи. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Цър-Мариново (Църно Мариново) живеят 400 българи. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“), публикувани в 1905 година, в Църмариново има 208 българи патриаршисти гъркомани и работи гръцко училище. През същата година Цармариново е едно от 16-те села във Воденска каза, които в периода от февруари до май минават под върховенството на Българската екзархия. Към 1906-1907 година енорийски свещеници в Църмариново, Требулец, Оризари, Въгени и Свети Илия са Атанас, Димитрий и Христо.Централен държавен архив, ф. 246К (Българска екзархия), оп. 9, а.е. 351.

В Гърция В 1912 година през Балканската война в селото влизат гръцки войски, а след Междусъюзническата война в 1913 година Църмариново остава в Гърция. В 1913 година Панайотис Деказос, отговарящ за земеделието при Македонското губернаторство, споменава Църмариново (Τσερμορίνοβο) като село населено със „славяногласни елини“.Δεκάζος, Παναγιώτης Α. "Η Νάουσα της Μακεδονίας: Οικονομολογική μελέτη της γεωργίας, κτηνοτροφίας και δασών της περιφερείας ταύτης". Εν Αθήναις, 1913. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Църмориново (Цьрмориново) има 50 къщи славяни християни.

В 1923 година в селото са заселени малко гърци, бежанци от Турция. В 1928 година Църмариново е смесено местно-бежанско селище с 65 бежански семейства и 270 жители бежанци. В 1927 година селото е прекръстено на Марина.

В 1998 година Хаджидимитровата кула в селото е обявена за паметник на културата.

Селото е богато, защото част от землището се напоява добре и дава високи добиви. Главен продукт са овошките, като се сее и пшеница. Частично е развито и скотовъдството.

Според Тодор Симовски към края на XX век около две трети от населението са потомци на местни жители, а една трета - на бежанци.

Личности Родени в Църмариново Яни Ташов (1919 – 1948), гръцки комунист, партизанин на ЕЛАС, войник на ДАГ, сражавал се на Вич, Каймакчалан, завършил Военното офицерско училище на ДАГ, загива при Главата на 17 октомври 1948 година, посмъртно е произведен в лейтенант

Бележки

Категория:Села в дем Негуш