Опицвет

Опѝцвет е село в Западна България, община Костинброд, Софийска област.

География Село Опицвет се намира на около 27 km северозападно от центъра на областния град София (от Патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“), около 12 km запад-югозападно от общинския център град Костинброд и около 5 km изток-североизточно от град Сливница. Разположено е южно от рида Три уши в Западна Стара планина, покрай десния (южния) бряг на река Блато, ляв приток на река Искър, а на югозапад от селото по посока на Сливница се издига ридът Костело с възвишенията Градище (724,9 m) и ЦеловиждаBalkanec.bg. Сливница: „... Град Сливница е заграден от три страни с хълмове - на запад - "Козяк" ... и на север - "Целовижда" (703 м). ...“ (703 m) (на Целовижда към 2013 г. е разработена кариера за добив на варовикови инертни материали). Надморската височина в центъра на селото при сградата на кметството е около 562 m, на юг нараства до около 580 m, а на север край реката намалява до около 547 m. Климатът е умереноконтинентален.

Източно край Опицвет минава в направление югозапад – североизток третокласният републикански път III-811, водещ на югозапад към връзка с първокласния републикански път I-8 (автомагистрала Европа) и нататък през град Сливница към град Брезник, а на североизток през село Богьовци към селището Беледие хан и връзка там с второкласния републикански път II-81. От републиканския път III-811 се отклонява на запад за Опицвет около 350 m общински път, който след Опицвет води на север до „Първи възстановителен център за деца с онкохематологични заболявания“ и по-нататък през село Безден до село Богьовци.

Землището на село Опицвет граничи със землищата на: село Безден на север; село Богьовци на изток; село Петърч на югоизток; село Храбърско на юг; град Сливница на югозапад и запад.Кадастрална и специализирани карти > Към карта > Търсене на обекти. Ключови думи: Опицвет > Търсене. Приближаване към всички > Мащабиране (с мишката, например).

Селото е електрифицирано през 1945 г.

В началото на 1960-те години е изградена водоснабдителна система за питейна вода на селищата западно от столицата с водоизточник изворите на река Блато и с това е решен проблемът с водоснабдяването и на село Опицвет.

Числеността на населението на село Опицвет по данните от преброяваниятаПреброяване на населението от 1934 г. насам се променя както следва:Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Опицвет, общ. Костинброд, обл. Софийска. Справка към 29.12.2024.

Етническият състав на населението по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:

Етнически групи Численост Дял (в %)Общо 412 100Българи 397 96,36Турци 0 0Цигани 12 2,91Други 0 0Не се самоопределят 0 0Не отговорили 3 0,73

История След Руско-турската война (1877 – 1878 г.) по Берлинския договор 1878 г. селото – дотогава в Османската империя, попада в Княжество България. При преброяването на населението на Княжество България на 1 януари 1881 г. селото фигурира с името Опицвет в окръг София, околия Искрец, община Петрич (Петърч) и има население 455 души.Електронна библиотека по архивистика и документалистика. Раздел: „Книги“. Речник на имената и статута на населените места в България (1878 – 2004). Автор: Николай Мичев. ОПИЦВЕТ (Справка към 17 април 2024.)Справки в Националния регистър на населените места, Списъци на населените места. Българско Княжество – Статистическо бюро. Списък на населените места (по преброяването на 1 януари 1881 г.). София, Държавна печатница, 1885; стр. 104 (110). XIV. Окръг София / 2. Околия Искрец / Община Петрич: с. Опицвет, жители 455

Църква Около 1835 г. е започната подготовка за построяване на нова църква в селото – идея, избиране на място, подготовка на материали, средства, намиране на майстори, строеж с прекъсвания – повече от 20 години. Църквата е изградена изцяло от дялан камък на варов разтвор. Построена е като еднокорабна базилика. Тържественото ѝ освещаване става през 1861 г. Наречена е „Света великомъченица Неделя“. До главния вход на църковния двор е построена магерницата – паянтова сграда за подпомагане на църковните ритуали, в която се е готвила храната – и за монасите, и за ратаите, а по-късно е ползвана и за училище, читалище, клуб. През 1994 г. в местността „Врелото“, в непосредствена близост до питейната помпена станция – село Опицвет, е възстановена полуразрушената до тогава постройка на параклиса „Свети Йоан Златоуст“Храмов празник в параклис „Св. Йоан Златоуст“ в Опицвет. Новините на запад от София > Espress news, 14.11.2019..

Училище Първите училищни занимания, организирани от Геко Соколов, са започнали през 1890-те години и са провеждани в двете стаи на магерницата при твърде примитивни условия. Сграда за училището е построена и открита през 1923 г. и училището е само основно – до четвърто отделение (тогава отделения са наричани класовете от първи до четвърти), а след построяването няколко години по-късно и на източното му крило са добавени три класа и то вече функционира като прогимназияКурс на обучение в училището, който съответства на по-късните V–VIII клас.. Училището носи името на Св. Климент Охридски.

Читалище В началото на 1920-те години е основано Народното читалище „Разум“, използвало първоначално една от стаите на магерницата, по-късно през 1940-те и 1950-те години – и една стая в частна къща, ползвана дотогава за бакалияМагазин за продажба на стоки за домакински нужди, предимно хранителни продукти; бакалница., а в края на 1960-те години получава съвременна материална база в новопостроения Културен дом.

Името на селото Според преданията първото име на селото е Омайцвет. Самото предание гласи, че най-хубавото момиче в селото се е казвало Цвета. Действието се развива по време на османската власт, когато агата, който е управлявал района, я е поискал за жена и тя, за да не му пристане, се упоила с някаква билка, но агата не се отказал от ОМАЙНАТА ЦВЕТА и я убил в района на днешното село.

Друга версия за името тръгва от събития през последните години на село Портарево. След поредна оргия на турски заптиетаНай-нисшият турски полицейски чин в България преди Освобождението в селото и опит да посегнат на хубавата мома Цвета, братята ѝ убиват заптиетата и ги закопават в тръстиките край реката. Тръгва слух, че Цвета е напоила турците и те изчезнали. Оттам идва и версията за развитието на името – от „Опой Цвета“ до Опицвет. Историята с убийството се разкрила и турците започнали гонения и разправа с цялото население.

Според друго предание, някога по-сетнешните жители на гр. Сливница и с. Опицвет са живеели в едно селище край извора на река Блато. Понеже хората са страдали от набезите на турците по времето на османската власт, те решили да се преселят, като по-голяма част от жителите се заселили в района на днешния град Сливница, а по-малката – останали по-близо до река Блато. Поради това първите нарекли вторите „о̀паки“ хора (о̀пак свет), а мястото, където живеят долината (дола) на о̀паките и оттам Опицвет.

Поминък Основен поминъкРабота, производство, с което човек изкарва дохода и прехраната си. на населението още от далечни времена традиционно са били земеделието и животновъдството.

От зърнено-житните култури преобладаващо се е сеело жито и по-малко ръж, царевица, ечемик и овес. От останалите култури се е сеел слънчоглед, кръмно и захарно цвекло, картофи, фий, грах и люцерна за фураж, тикви, коноп, фасул. Почти всяко семейство е садяло зеленчуци в малки градини покрай околните водни течения и басейни.

Отглежданите животни са били предимно овце, свине и кокошки, а също и крави, волове и коне. Наличието на вода и обширни пасища е благоприятствало овцевъдството още от времето на някогашното село Портарево. Още оттогава почти всяко семейство е строило извън селището поя̀тиКошари за дребен добитък., използвани целогодишно и просъществували до 60-те години на 20 век.

Политическите промени в България след 9 септември 1944 г. оставят поминъка на населението на село Опицвет в рамките на традиционния, но той вече се осъществява много по-малко самостоятелно от семействата, а е съсредоточен основно в кооперативните форми на организация, доминирали в селското стопанство до края на 80-те години на 20 век.

През втората половина на 20 век село Опицвет е известно с една от най-добрите мандри за производство на бяло саламурено сирене в България.

Обществени институции Село Опицвет към 2024 г. е център на кметство Опицвет.Национален статистически институт. Национален регистър на населените места. Справка за събитията за кметство ОпицветИнтегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Софийска, кметство Опицвет

В село Опицвет към 2024 г. има: действащо читалище „Разум – 1922“;Детайлна информация за читалище „Разум – 1922“, село Опицвет, община Костинброд, област СофийскаИнформационна карта за 2022 г., читалище „Разум – 1922“, село Опицвет, община Костинброд, област Софийска православна църква „Света Неделя“;Българска православна църква, Структура, Епархии, Софийска епархия, Храмове, "Св. Неделя", с. Опицвет пощенска станция.

Културни и природни забележителности В центъра на село Опицвет има паметник на загиналите във войните за национално освобождение (1912 – 1918 г.)Балканска война, Междусъюзническа война и Първа световна война и Втората световна война (1941 – 1945).Регистър на военните паметници. Опицвет. Паметник на загиналите във войните за национално освобождение (1912-1918г.) и Втората световна война (1941 – 1945).

Редовни събития Събор на селото, седмица след Великден (Томина неделя).

Други В селото се изгражда рехабилитационен център за деца с онкохематологични заболявания. За целта на 15 февруари 2012 г. на благотворителен концерт в зала 1 на НДК танцьорите от трупата на Нешка Робева събират 40000 лева.Милева, Р. Събраха 108 бона за болни деца

Галерия

Източници „Село Опицвет през вековете“, Павел Трендафилов Мишев, 1994 г., нетърговско издание.

Бележки

Външни препратки Западна Стара планина. Географска карта Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-34-047 Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-34-047-1. Актуалност 1985 г. Издание 1990 г.

Категория:Села в Софийска област Категория:Населени места в община Костинброд