Белотѝнци (; , Левкогия, до 1927 година Μπελοτίντσα, Белотинца) е село в Република Гърция, дем Неврокоп, област Източна Македония и Тракия.
География Селото е разположено на 600 m надморска височина, на 8 km северно от демовия център Зърнево (Като Неврокопи), близо до границата с България в Белотинската котловина между Стъргач и Бесленския рид. Селото е на река Пикла (Милоревма), край изкуственото Белотинско езеро (Лимни Левкогион).
История Етимология Според Йордан Н. Иванов Белотинци е жителско име от изчезналото лично име *Белотин, което е производно на Белота, тоест село на Белота. Гръцката форма Белотинца е вариант на турската – Белотинча. Жителското име има три варианта: белотѝнченин, белотѝнченка, белотѝнчене; бельтѝнченин, бельтѝнченка, бельтѝнчене; белотѝнцалия, белотѝнцалика, белотѝнцалии.
В Османската империя Сведения за селото има запазени още от Средновековието. В османски регистри от XIV век селото е споменато като зиамет на Махмуд бей Рекяни. В списъка на населените места с регистрирани имена на главите на домакинствата през втората половина на XV и началото на XVI век в село Белотинци са регистрирани 129 лица. Според османски списък на селищата и немюсюлманските семейства в тях, предвид облагането им с джизие от 16 септември 1636 година, броят на немюсюлманските семейства в Белотинци е 36. Според други два документа от 13 март и 22 май 1660 година, в селото живеят 40 немюсюлмански семейства.
През XIX век Белотинци е голямо село, числящо се към Неврокопската кааза на сярския санджак на Османската империя. Жителите му подобно на тези в повечето села в Мървашко се занимават с рудодобив, за което свидетелстват топоними като Пехците, Самоков, Мадема и други.
В 1840 година в селото е построено училище с преподаване на гръцки език. До 1870 година то има килиен характер. От учебната 1871/1872 година учителят Дамян Попов от Пазарджик въвежда обучението на български език. След него до 1876 година учителства Кочо Мавродиев от село Гайтаниново. Под негово ръководство местните гъркомани се обединяват с българското мнозинство и постигат пълно единодействие.Автобиография на Спас Прокопов. „Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането“. София, 1979, стр.194 – 195
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Биелотинци (Biélotintsi) е посочено като село с 294 домакинства със 70 жители мюсюлмани и 900 българи. В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Белотинцы като село с 264 български и 29 турски къщи и втори път като село с 300 семейства българи.
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година населението на селото брои общо 1920 души, от които 1800 българи-християни и 120 турци.
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Белотинци има 1600 българи екзархисти, 30 власи и 30 цигани и функционира българско начално училище с 1 учител и 84 ученици.
В рапорт до Иларион Неврокопски от 1909 година пише за Белотинци:
В Гърция При избухването на Балканската война в 1912 година четиридесет души от Белотинци са доброволци в Македоно-одринското опълчение. През войната Белотинци е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война в 1913 година попада в Гърция. Част от населението му бяга в България. В 1913 година има 1361 жители, а в 1920 година – 1183 или 1173.
По време на българското управление в селото през Първата световна война селото е обслужвано от свещеника от Ляски.
Според сведения на Йордан Н. Иванов към 1918 година в Белотинци живеят 2600 българи (450 къщи) и в селото има само 4 влашки къщи. Турците обитават отделната махала Махаледжик на 1 километър западно от селото.
След Търлиския инцидент от 1924 година, в 1925 година цялото или почти цялото му население – 1106 души, се преселва в България – в Неврокопско, Сливен и района и Плевенско. В селото са заселени понтийски гърци бежанци от Турция – 246 бежански семейства и 878 или 991 души бежанци.
През 1927 година Белотинци е прекръстено на Левкогия, в превод Бяла земя.
Населението произвежда картофи, тютюн и други земеделски култури, като се занимава и със скотовъдство, поради обширните пасища.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Белотинци на 13 януари 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Атем кехая Ατὲμ Κεχαγιὰ Ликос Λύκος Бутем Μποῦτεμ Калогерос Καλόγερος Картал Καρτάλ Аетос Αετός връх (854 m) С от Белотинци Чиплак Τσιπλάκ Гимни Γυμνὴ връх (908 m) СИ от Белотинци Гафияк Γαφειάκ Цакали Τσακάλι местност С от Белотинци на българската граница Имамка Ἰμάμκα Агиорема ῾Αγιόρεμα река
Личности Родени в Белотинци Ангел Бараков (Ангел войвода), български хайдуин и революционер Атанас Илиев (1850 – 1915), български революционер, опълченец Атанас Христов, български опълченец, ІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г. Ангел Папалезов (1904 – ?), български политик, деец на ВМРО (обединена) и БКП Васил Манолев, български революционер Георги Папалезов (1883 – 1925), български революционер, комунист Илия Костадинов Янкин (1919 – 1944), български комунистически деец, член на РМССписък на убити партизани Тодор Богатинов (1851 – 1918), български революционер, опълченец Тодор Паласкаря (1815 – 1898), български революционер, хайдушки войвода Филип, деец на ВМОРО, в 1904 селски войвода на белотинската чета
Македоно-одрински опълченци от Белотинци Георги Ангелов, 3 рота на 15 щипска дружина Костадин Ангелов, 17-годишен, зидар, основно образование, 2 рота на 10 прилепска дружина, ранен на 6 ноември 1912 година, носител на кръст „За храброст“ IV степен Ив. А. Байнов, 15 щипска дружина
Бележки
Категория:Села в дем Неврокоп