Софийският говор е български диалект, говорен в западната част на Софийското поле. На север той граничи с врачанския говор, на запад с преходните говори, на юг със самоковския, a на изток с елинпелинския. За граница между елинпелинския говор и софийския се приема река Искър.
Софийският говор принадлежи към югозападните говори.
Характерни особености Гласна o вместо стб. в суфикса -ък (вòсок, пèток, песòк, ручòк), в представките въз- и съ- (возврàшта, возвѝва, соберè, соблàча) и в предлозите във, въз и със (воф сèло, вов горàта, воз нàзе, воз рекàта, coc нèго, coc нòѕе, coc стрàх). Ерова гласна вместо стб. , и в коренна сричка: къ̀шта, мъ̀ш, дъш, сън, мъ̀гла, тъ̀нок. В глаголното окончание за 3 л. мн. ч. сег. време обаче има a вместо стб. : стойà (стоят), четà, накладà. Съчетания ръ, лъ: дръ̀во, кръ̀па, мръ̀таф, злъ̀ва, жлътѝца. Окончание -м за 1 л. ед. ч. сег. време при всички глаголи: четèм, òдим, пѝшем. Частица за бъдеще време че: че четèм, че òдим, че пѝшем. Изпаднала съгласна -т от окончанието в 3 л. мн. ч. сег. време: онѝ йадà, пийà, четà, накладà.
Литература на говора Освен събраните народни песни от този край, към записаната литература на този говор, от месец септември 2008, се присъединява и първият български диалектен вестник „Дръмшенска гордос“. Вестникът се списва на западнософийския подговор в село Дръмша.bg.wikinews.org
Източници
Външни препратки Стойков, Стойко. „Българска диалектология“, София, 2002
Категория:Югозападни говори Категория:Софийска област Категория:Област София