Под или Пот (, Фламурия, до 1928 година Πόδος, Подос) е село в Република Гърция, в дем Воден, област Централна Македония.
География Селото се намира на 10 km южно от град Воден (Едеса), на 315 m надморска височина в североизточното подножие на планината Каракамен (Вермио).
История В Османската империя Селото първоначално е било разположено на 2 km южно от сегашното село в местността Старо Под. В началото на XIX век под натиска на разбойнически банди селяните се местят на сегашното място.
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Подос (Podos), Воденска епархия, живеят 112 гърци. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Пот (Pote) е посочено като село във Воденска каза с 62 домакинства и 300 жители българи.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Под живеят 350 жители българи.
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“), публикувани в 1905 година, в Под (Pod) има 304 българи патриаршисти гъркомани. През същата година обаче Пот е едно от 16-те села във Воденска каза, които в периода от февруари до май минават под върховенството на Българската екзархия.
В Гърция През Балканската война в селото влизат гръцки войски, а след Междусъюзническата война в 1913 година Под остава в Гърция.
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Пот има 55 къщи славяни християни.
В 1924 година в селото са заселени 36 гърци бежанци. В 1928 година Под е представено като смесено местно-бежанско с 13 бежански семейства и 39 души бежанци. В 1928 година е прекръстено на Фламурия. В 1940 година от 507 жители бежанците са само 37.
През Втората световна война в селото е установена българска общинска власт.Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
Според статистиката на Народоосвободителния фронт в 1947 година броят на бежанците в селото е 30 души.
През зимата на 1947 година селяните са изселени от властите във Воден. След нормализацията селото е обновено.
Селяните се занимават предимно с овощарство, като произвеждат праскови, ябълки, ягоди, арпаджик и други земеделски продукти. Частично развито е и скотовъдството.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Под на 6 август 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Чешма Τσέσμα Вриси Βρύση Орлов Όρλώφ Аетос Αετόςвръх в Каракамен на Ю от Под, на ЮИ от Ошляни и на СЗ от Голема река (649,9 m) Смаил или Змаил Σμάϊλ Рецини Ρετσίνιвръх в Каракамен на Ю от Под, на ЮИ от Ошляни и на СЗ от Голема река Карутец Καρούτετς Потистра Ποτίστραместност в Каракамен на ЮИ от Под, на И от Ошляни и на СЗ от Голема река Бела Μπέλλα Аспро Άσπροрека в Каракамен на ЮИ и И от Под Гол рид Γκολίριτ Гимни Рахи Γυμνή Ράχηвръх в Каракамен на З от Под (668 m) Чиклас или Циклас Τσίκλας Корифи Κορφή връх в Каракамен на ЮЗ от Ошляни (1080 m) Гавран камен Καβραν Καμέν Коракорема Κορακόρεμαрека на З от Ошляни, началото на Мацарската река Бакова нива Μπακοβίνιβα Ликорахес Λυκοραχεςместност на З от Ошляни Бела бара Μπέλλα Μπάρα Неролаки Νερόλακκοιместност на СЗ от Ошляни Орта Тепе Όρτά Λόφος Дасоменон Δασωμενονвръх в Каракамен на ЮЗ от Под Осово Όσοβα Анилион Άνήλιονвръх в Каракамен на З от Под (1207 m) Липици Λίπιτσι Фламуриес Φλαμουριέςместност в Каракамен на З от Под
Личности Родени в Под Димитър Кицов (Δημήτριος Κίτσιος), гръцки андартски деец от трети клас Костадин Цицов (Κωνσταντίνος Τσίτσης), гръцки андартски деец от трети клас, книжар и участник в гръцкия комитет, убит през 1906 година Христо Кицов (Χρήστος Κίτσος), гръцки андартски деец от трети клас, убит с други членове на гръцкия комитет от Месимер през 1905 година Христо Цицов (Χρήστος Τσίτσης), гръцки андартски деец от трети клас, подпомага гръцките чети, вероятно е син на Костадин Цицов
Бележки
Категория:Села в дем Воден