Антон е село в Западна България. То е единственото населено място в община Антон, Софийска област.Сайт на община Антон
Старото име на селото е Лъджене, идващо от турската дума „лъджа“, което значи минерален извор или баня. Има данни, че в селото е извирала минерална вода, която при голямо земетресение изчезва в земните недра. Според непотвърдени източници тази вода започва да извира по-късно в Стрелча и околностите. Въпреки това селото е известно със своите извори и множество реки. За това и на герба на селото е изобразена водата, гордост за местните жители. През 1950 г. селото е прекръстено в чест комуниста Стефан Минев по прякор Антон – виден партизанин, възпят в известното стихотворение „Балада за комуниста“ на Веселин Андреев.Пътеводител по фондовете на Държавен архив София 1944 – 2000, Главно управление на архивите при Министерски съвет, стр. 32, 329, 517, 646, Сф 2003Пътеводител Централна Стара планина, 10.01. с. Антон-местност Мандра ери-местност Седлото-седловина Гьолджука-х. Планински извори.
География Селото е разположено в планински район, на 89 km източно от столицата София по Подбалканския път.
Населението му през 2007 г. е 1990 жители, през 2008 г. спада до 1806 души, а през 2012 г. е 1616 души.www.grao.bg
Землището е с площ 76,098 кв. км. и с дължина 3 км. Община Антон граничи със съседните общини Пирдоп, Тетевен, Карлово и Копривщица. Част от землището и е местността „Въртопа“, която влиза в границите на най-големия национален парк в България, „Централен Балкан“. В пределите на общината е и западната част на рида „Козница“, който за селото освен природо-географско, има и известно историческо значение.
Климатичните условия тук са особено подходящи за отглеждане на овце, както и масово производство на картофи. Интересен елемент от природо-географската характеристика на с. Антон са водите. През територията на селото протичат 7 малки или по-големи реки, а броят им на територията на общината е 14.
От другите интересни природо-географски особености от землището на Антон трябва да се отбележат няколко земни пирамиди, които могат да се срещнат при обхождането му, неголемият Антоновски водопад и множество изкуствени могили, повечето от които произлизат от тракийската епоха. В северната част на антоновското землище, непосредствено под полите на старопланинския масив, минава главен път 1 – 6 София-Карлово-Бургас; освен него, оттук преминава и Подбалканската железопътна линия.
История В землището на селото съществува селище още от дълбока древност, както и през тракийската античност и средновековието. В околностите има няколко могилни некропола. Находка на златна монета от времето на император Лъв I (457 – 474 г.) свидетелства, че животът тук е продължил и през ранновизантийската епоха. През IV век непосредствено до него в западна посока е изграден и просъществува като значителен духовен център до 1700 г. (когато е унищожен от турската армия) големият манастир и скрипториум „Св. Илия“ с неговата внушителна Еленска базилика, величествените руини на която са най-голямата историческа забележителност тук.
След разкъсването на Сан Стефанска България от Берлинския конгрес, тук минава наложената граница на Княжество България с Източна Румелия по течението на река Тополница и притока ѝ, спускащ се от старопланинското било – р. Граматник (Граматик, Грамотник, днес в средното си течение наричана Илиинска или Ѐленска река, тур. Тузлу дере),Берлински конгрес, текст на Договора от 1878 г.Константин Иречек, Княжество България, Х. Г. Данов, Пловдив 1899, с.296, 312Пътеводител Централна Стара планина, 09.5. гр. Пирдоп Еленска базилика-Граматнишки рът-връх КосицаТопографска карта ГЩСА – разрезка K-35-037-3 като граничният пост е на подбалканския път и село Лъджане (дн. Антон) заедно с Душанци, Копривщица и пр. остават 7 години извън Княжеството до Съединението на България в 1885 г.
Църквата „Свети Илия“ е построена в 1895 година. Стенописите са дело на дебърския зограф Христо Благоев и племенника му Серафим, но по-късно са замазани. На едно от иконостасните подиконни табла при изображението на пророк Давид и пророк Исай има надпис „Х. Б. и С. М. Благоеви 1901 – 1903“.
Забележителности Еленска базилика – разположена е на около 3 км от село Антон (IV век). Национален парк „Централен Балкан“. Водопад Пеперудата. Природен резерват Боатин. Връх Вежен
Личности Стефан Минев (Антон) – български партизанин, на чието партизанско име е наречено селото
Източници
Външни препратки Филм за църквата „Св. Илия“ в с. Антон Видео за останките от Еленската базилика
Категория:Села в Софийска област Категория:Населени места в община Антон