„Вавилон 5“ () е американска научнофантастична сага, създадена от сценариста Джоузеф Майкъл Стразински.
Пилотният филм „Срещата“ () се излъчва на 22 февруари 1993 г., а сериалът стартира за пръв път в САЩ на 26 януари 1994 г. Продукцията е носител на две награди „Хюго“ за най-добро драматично представяне и две награди „Еми“ за грим и визуални ефекти. „Вавилон 5“ се излъчва успешно в продължение на пет години, а след края на шоуто са създадени няколко телевизионни филма. Вторият проект на Стразински за телевизионен сериал от вселената на „Вавилон 5“ стартира през 1999 г. под името „Кръстоносен поход“ („Crusade“).
Описание на станцията Вавилон 5 е самотна космическа станция, разположена на неутрална територия в орбита около планетата Епсилон 3. Станцията е построена с идеята да бъде мост между различните извънземни цивилизации в Галактиката и място, където разногласията да бъдат решавани по мирен път.
Проектът „Вавилон“ е създаден след края на войната между Земята и расата Минбари. Неговата цел е да предотврати нова война като създаде космическа станция, където всеки познат извънземен вид да има свой представител. Станциите Вавилон 1, 2 и 3 са саботирани и разрушени, а Вавилон 4 изчезва безследно веднага след като е построена. Освен колоритните дипломати, на Вавилон 5 живеят още четвърт милион хора и извънземни. Станцията е любимо място на търговци, предприемачи, измамници и странстващи пътешественици. По думите на Дж. Майкъл Стразински, тя напомня на „Казабланка в Космоса“.
Вавилон 5 има форма на неправилен цилиндър и е дълга 8 км. Станцията се захранва от атомен реактор и осигурява на обитателите си илюзия за съществуваща гравитация, като я симулира чрез въртене около централната ос с 96 км в час. Общото тегло на съоръжението е два милиона и петстотин хиляди тона. Станцията има налична система за рециклиране на водата и въздуха, подпомагана от т.нар. хидропонни ферми, представляващи обширни изкуствени парници.
Вавилон 5 е разделен на няколко сектора с различна цел и предназначение. Станцията се управлява от командващ офицер, който играе ролята и на посланик на Земния съюз. Службата по сигурността изпълнява функциите на полиция и охрана на космическия град, а правните казуси се разрешават от омбудсман.
Продукция Сценаристи Дж. Майкъл Стразински е автор на 92 от 110-те епизода на „Вавилон 5“. Останалите 18 епизода са поверени на екип от сценаристи, сред които са Лорънс Ди Тилио, Катрин М. Дренан, Питър Дейвид, Ди Си Фонтана, Нийл Геймън, Дейвид Джералд и Харлан Елисън. Техните сценарии са събрани в книгите от поредицата „Вавилон 5: Други гласове“ (“). Дж. Майкъл Стразински планира сериала като пет годишна история с развиваща и обогатяваща се сюжетна линия. В началото на четвъртия сезон той разбира, че съществува възможност продукцията да бъде спряна и петият сезон да не бъде заснет. Стразински модифицира сценария, като го прави подходящ и за двете възможни ситуации. Финалният епизод „Да спиш на светлина“ () е заснет в края на четвъртия сезон, но когато става ясно, че шоуто няма да бъде прекъснато, той е заменен с епизода „Деконструкция на падащи звезди“ ().
Визуални ефекти Визуалните ефекти на Вавилон 5 са създадени чрез технологията „компютърно-генериран образ“ (на английски CGI). При нея не се използват модели и макети, а обектите се създават изцяло чрез компютърна анимация. Екстериорните сцени са детайлно изработени със системи, базирани на процесорите Пентиум и ДЕК Алфа. Съобразявайки се с навлизащите нови стандарти в телевизията като „телевизия с високо качество на образа“ (на английски HDTV), създателите на сериала решават да го заснемат във формат 16:9, а за телевизионните излъчвания той е заменен с 4:3. Студиото „Фаундейшън Имиджинг“ създава визуалните ефекти на пилотния филм „Срещата“, заради които той печели награда Еми през 1993 г. Компанията изработва и ефектите за първите три сезона на сериала, след което подписва договор с Парамаунт Пикчърс. Голяма част от служителите на „Фаундейшън Имиджинг“ напускат работа, за да се присъединят към студиото на продуцента на „Вавилон 5“, Дъглас Нетър, наречено „Нетър Диджитал“, което създава визуалните ефекти за четвъртия и петия сезон.
Актьорски смени За периода от 1993 до 1998 г., когато се снима „Вавилон 5“, са извършени редица промени в актьорския състав. По план сериалът трябва да стартира веднага след пилотния филм „Срещата“, но на практика минава почти година до излъчването на първия епизод „Полунощ на огневата линия“ (). Това създава проблеми с договорите на актьорите Джони Сека (в ролята на Бенджамин Кайл), Тамлин Томита (в ролята на Лоурел Такашима) и Патриша Толман (в ролята на Лита Александър), които са заменени съответно от Ричард Бигс, Клаудия Крисчън и Андреа Томпсън.
В началото на втория сезон Майкъл О' Хеър напуска продукцията по взаимно съгласие с Дж. Майкъл Стразински, който обяснява решението си като важна част от развитието на сюжетната линия и на героя Джефри Синклер, без да разкрива повече подробности. О'Хеър се появява отново в един епизод от втория сезон и в двойния епизод от третия сезон, наречен „Война без край“ (), където е разкрит оригиналния план на Стразински за съдбата на Синклер.
Първоначалният избор за дипломатическо аташе на посланик Джи Кар е актрисата Мери Уоронов, но за нея се оказва непосилно да се справи с тежкия грим и дългата подготовка по превръщането си в Нарн. Тя се отказва от ролята и напуска още след първата си поява в третия епизод на продукцията, след което е заменена от Джули Кейтлин Браун. Тя играе своенравната героиня На Тот в девет епизода от първия сезон и напуска сериала заради по-добро предложение за работа. През втората снимачна година ролята е поверена на актрисата Мери Кей Адамс.
Андреа Томпсън играе ролята на телепата Талия Уинтърс до края на втория сезон на „Вавилон 5“, след което се отказва от работата си по сериала. Това позволява на Дж. Майкъл Стразински отново да включи в сюжета героинята Лита Александър, изиграна от актрисата Патриша Толман. По думите на Стразински завръщането на Лита „отваря много прекрасни възможности за развитие на историята“.
След края на четвъртия сезон Клаудия Крисчън не подновява договора си, тъй като иска по-висок хонорар от обичайния за актьорите, участващи във „Вавилон 5“. Стразински изменя сценария за сезон 5, в който Сюзан Иванова трябва да стане командващ офицер на станцията и заменя героинята с един напълно нов персонаж – капитан Елизабет Локли. За нейната роля е избрана актрисата Трейси Скогинс.
Музика Композитор на музиката на „Вавилон 5“ е Кристофър Франк от немската група „Танджерин Дрийм“. Той създава оригинална музика за всеки отделен епизод от сериала, както и различна въвеждаща тема за всеки от петте сезона. Издава осем албума със свои произведения, написани за „Вавилон 5“.
Дискография на Кристофър Франк, посветена на „Вавилон 5“: „Вавилон 5“ – 1995 г. „Вавилон 5 Част 2: Съобщения от Земята“ – 1997 г. „Вавилон 5: В началото“ – 1997 г. „Вавилон 5: Трето пространство“ – 1997 г. „Вавилон 5: Реката на душите“ – 1997 г. „Вавилон 5: Епизодична музика – 24 CD-та x 30 минути за CD“ 1997 – 2000 г. „Най-доброто от Вавилон 5“ – 2001 г. „Вавилон 5: Изгубените истории“ – 2007 г.
Науката във Вавилон 5 Идеята на Дж. Майкъл Стразински е Вавилон 5 да бъде максимално реалистичен от научна гледна точка и да не прави компромиси с физичните закони. Той се консултира със специалисти в областта на физиката, които изготвят достоверни компютърни симулации, за да се уверят, че движението на обектите в екстериорните сцени е отразено правилно при създаването на визуалните ефекти. Хангарите за изтребителите например са разположени по протежение на корпуса на станцията, а не в ядрото ѝ (където са доковете за останалите кораби) като по този начин бойните кораби пестят гориво при излитането си.
Интересен научен факт, използван от Стразински при проектирането на станцията е симулиране на гравитация чрез въртене на цилиндричен или сферичен обект в открития Космос. Постоянната скорост от 96 км/час, съобразена с огромните размери на съоръжението, осигурява илюзия за гравитация, но създава и градиент, като стойностите на ускорението варират от 0 (ядрото на станцията) до 0,7 (корпуса) от стойността на земното. Тази особеност е илюстрирана най-добре в последния епизод от втория сезон, наречен „Падането на нощта“. В него капитан Джон Шеридан скача от транспортен вагон, намиращ се в ядрото на Вавилон 5, точно над хидропонните ферми, и започва да пада съвсем бавно към корпуса. С приближаването към твърдата повърхност под него, Шеридан започва да пада все по-бързо, но благодарение на посланик Кош, той е спасен.
Награди и номинации Списък с наградите, спечелени от Вавилон 5 в периода 1993 – 1999 г.:
Награда Година Категория Награди Еми 1993 Визуални ефекти (за пилотния филм „Срещата“) Награди на „Фондация:Космически граници“ 1994 Най-добра визия за бъдещето Награди Еми 1994 Грим (за епизода „Парламентът на мечтите“) Награди Хюго 1996 Най-добро драматично представяне (за епизода „Идването на Сенките“) Награди на списание „Вселена: Научна фантастика“ 1996 Най-добър сериал, най-добър актьор (Брус Бокслайтнър), най-добра актриса (Мира Фърлан) и най-добър поддържащ актьор (Питър Джурасик) Награди на списание „SFX“ 1997 Най-добър сериал, най-добър индивидуален епизод („За Ха Дум“), най-добър актьор (Андреас Кацулас), цялостен принос (Дж. Майкъл Стразински) Награди Хюго 1997 Най-добро драматично представяне (за епизода „Разкъсани мечти“) Награди на „Американската Кино Фондация“ 1997 Драматичен сериал (за епизода „Преминаване през Гетсеман“) Награди Сатурн 1999 Най-добър сериал, излъчван по кабелна телевизия Награди Бредбъри 1999 Най-добър писател (Дж. Майкъл Стразински)
Списък с номинациите за награди на Вавилон 5 в периода 1995 – 1999 г.:
Номинация Година Категория Награди Еми 1995 Грим (за епизода „Актове на саможертва“) Награди Еми 1995 Прически (за епизода „Геометрията на Сенките“) Награди Еми 1995 Кинематография (за епизода „Геометрията на Сенките“) Награди Еми 1996 Кинематография (за епизода „Инквизиторът идва“) Награди Еми 1997 Грим (за епизода „Призоваването“) Награди на „Общество за кино и музика“ 1997 Най-добра обработка на звука (за епизода „Разкъсани мечти“) Награди Сатурн 1997 Най-добра актриса в жанра (за Клаудия Крисчън), най-добър сериал в жанра Награди Сатурн 1998 Най-добър сериал в жанра, излъчван по кабелна телевизия Награди Сатурн 1999 Най-добър актьор в жанра (за Брус Бокслайтнър), най-добра актриса в жанра (за Клаудия Крисчън) Награди Хюго 1999 Най-добро драматично представяне (за епизода „Да спиш на светлина“)
Актьорски състав Основен състав Майкъл О' Хеър в ролята на Джефри Синклер Брус Бокслайтнър в ролята на Джон Шеридан Клаудия Крисчън в ролята на Сюзан Иванова Джери Дойл в ролята на Майкъл Гарибалди Ричард Бигс в ролята на Стивън Франклин Мира Фърлан в ролята на Делен Бил Муми в ролята на Лениер Андреа Томпсън в ролята на Талия Уинтърс Патриша Толман в ролята на Лита Александър Питър Джурасик в ролята на Лондо Молари Стивън Фърст в ролята на Вир Кото Андреас Кацулас в ролята на Джи Кар Джейсън Картър в ролята на Маркъс Коул Джули Кейтлин Браун в ролята на На'Тот (Сезон 1) Мери Кей Адамс в ролята на На'Тот (Сезон 2) Джеф Конауей в ролята на Зак Алън Трейси Скогинс в ролята на Елизабет Локли Важни гостуващи актьори Уейн Александър в ролята на Лориен/Себастиян (12 епизода) Ардуайт Чембърлейн (глас) в ролята на Кош (23 епизода) Тим Чоут в ролята на Затрас (4 епизода) Джошуа Кокс в ролята на Дейвид Коруин (34 епизода) Робин Аткин Даунс в ролята на Байрън (9 епизода) Уилям Форуърд в ролята на Лорд Антоно Рифа (6 епизода) Мелиса Гилбърт в ролята на Анна Шеридан (2 епизода) Уолтър Кениг в ролята на Алфред Бестър (12 епизода) Уортам Кримър в ролята на Император Картажиа (5 епизода) Деймиън Лондон в ролята на Регент Вирини (9 епизода) Марджъри Монахан в ролята на Номер Едно (7 епизода) Джулия Никсън-Соул в ролята на Катрин Сакай (3 епизода)