Просѐчен или Прося̀чен (; , Просоцани, от 1920 до 1925 година, Πυρσόπολη, Пирсополи, катаревуса Πυρσόπολις, Пирсополис) е град в Гърция, център на дем Просечен на област Източна Македония и Тракия.

География Градът се намира на 115 m надморска височина в Драмското поле на 15 километра западно от Драма. Името си градът дължи на Ружденския проход между Боздаг и Щудер, в чието подножие се намира Просечен.

История Етимология Според Йордан Н. Иванов името е жителско име от началното *Просѣчене от местното име *Просек, пресечено място, теснина. За сравнение Просек. Формите Просочен и Просочани са с асимилация на о в е и о в а не са засвидетелствани у бежанците от селото. Жителското име е прося̀ченин, прося̀ченка, прося̀чене.

Средновековие Край селото е запазена късносредновековната църква от XIII век „Свети Пантелеймон“, католикон на изчезнал манастир.

В Османската империя Според османски регистър от 1478 година в Просечен са регистрирани 110 домакинства – 91 християнски и 19 мюсюлмански.

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Просоджани (Prosodjani) живеят 1200 гърци.

В 1879 година митрополит Герман III Драмски повежда борба с българщината в Просечен, Плевня, Волак и другите драмски села и успява да накара властите да арестуват просеченския български учител Георги Иванов. От 1880 до 1884 година български учител в Просечен е Георги Гърнев, който печели уважението на населението и на общината.

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

В 1893 година Атанас Шопов нарича Просечен:

Тахсин Узер, който става мюдюр на Просеченска нахия в 1897 година пише в спомените си, че нахията има 21 села и 18 000 жители. Сградата на хюкюмата е полуразрушена, разположена в българската махала. В 1899 година под негово ръководство и с дарения от местни жители е построена голяма сграда на хюкюмата. На 1 юни 1897 година наводнение причинява големи щети в Просечен, оценявани на 100 000 лири.Узер, Тахсин. Тахсин беj jа обjаснува Македониjа, Скопje 2013, с. 40, 42, 49, 69 – 70.

В края на XIX век Васил Кънчов пише, че Просочен има 25 турски къщи, 30 влашки и 270 български, от които 50 патриаршистки.Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 28. Според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Просѣченъ (Просоченъ) има 1600 жители българи християни и 800 турци, 480 власи и 50 цигани.

Българите живеят в Горната махала и пръснато в другите махали, богатите гъркомани във Вароша, а турците – в Турската махала. Населението на селото в края на 19 и началото на XX век е разделено в конфесионално отношение:

Според Кънчов:

В 1900 година българският търговски агент в Сяр пише до министър-председателя Тодор Иванчов:

Към 1904 година 150 къщи от селото са на българи екзархисти и 150 – на българи патриаршисти гъркомани. По данни на управляващия българското дипломатическо агентсво в Сяр между двете общности има съдебен спор за използването на църквата. В Просечен е разположен Драмският околийски революционен комитет на Серски окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Просечен (Prossetchen) се състои от 1296 българи екзархисти и 568 българи патриаршисти гъркомани, 20 гърци, 378 власи и 12 албанци. В селото действат едно прогимназиално и едно основно българско училище с 5 учители и 90 ученици, както и едно прогимназиално и едно основно гръцко училище с 4 учители и 100 ученици.

В 1904/1905 година главен учител в Просечен е Кочо Мавродиев, а учителите са четирима. През 1908 година той е избран за първи директор на трикласното училище с пансион в Просечен.

След Младотурската революция в 1909 година жителите на Просечен изпращат следната телеграма до Отоманския парламент:

По време на Балканската война 10 души от Просечен се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение. Делегация от трима души: българинът Георги Демиров, гръцкият учител Банков и един турски бей предават града на войводата Тодор Паница, който през следващите дни той отбранява от напредващите турски части.

В Гърция

Селото остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Според гръцката статистика, през 1913 година в Просечен (Προσωτσάνη, Просоцани) живеят 4120 души.

Антон Страшимиров пише за временното освобождение на Просечен в 1916 година по време на Първата световна война:

В 1918 година в селото има 2020 българи и 480 власи, а според сведения на Йордан Н. Иванов населението на селото е около 4000 души, от които 3200 българи (900 от тях гъркомани), а останалите са турци и малко цигани. Българите се изселват в България на вълни – в 1913, в 1918 година и след това и се настаняват в Неврокоп и района, Пловдив, Станимака, Пазарджик и на други места. В селото остават няколко десетки гъркомански семейства и идват и българи от околните села. Официално са изселени в България само 16 души. В 1923 година турците по силата на Лозанския договор са изселени в Турция. На мястото на изселилите се са настанени гърци бежанци. Към 1928 година Просечен е смесено местно-бежанско село с 645 семейства и 2588 души бежанци.

През 1930 година за покриване на религиозните нужди на бежанците, които са се заселили в източната и южната част на градчето и са далеч от съществуващата църква „Въведение Богородично“, е създадена енорията Света Троица. На първо време като църква се използва една изоставена джамия. В 1974 година е разрушена и за две години е издиграната сегашната църква. Църквата е компромисно посветена на Светата Троица, тъй като трите групи бежанци – понтийците, малоазийтците и тракийците, настояват за свой светия.

+ Прекръстени с официален указ местности в дем Просечен на 13 януари 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Чобанка Τσοπάνκας Воскотопос Βοσκότοπος Вобилици Βωμπλίτσι Кедрос Κέδρος връх в Боздаг (1202 m) С от Просечен Бугаз Μπουγάζι Стомион Στόμιον Ружденският проход в южната му част Добровица Ντομπροβίτσα Хрисоверга Χρυσόβεργα връх в Боздаг С от Просечен Буюк дере Μπιούκ Ντερὲ Мегалорема Μεγαλόρρεμα Кирия Κήρια Ипсодиктис 205 Ὑψοδείκτης 205 възвишение (206,5 m) СЗ от Просечен и СИ от Кобалища Раслен Ράσλεν Нео Дасос Νέο Δάσος местност С от Просечен Гиргилово Γκιργκίλοβο Дасома Δάσωμα местност З от Просечен и Ю от Кобалища Кузлуки Κουζλοῦκι Анилион Ανήλιον местност З от Просечен и ЮЗ от Кобалища Чучуро Голо Τσουτσουροῦ Γολοῦ Хорафодромос Χωραφόδρομος местност Ю от Просечен Кюп Тарла Κιούπ Ταρλὰ Аспрохома Ασπρόχωμα възвишение (88,3 m) южно от Просечен Куру Чай Κουροῦ Τσάϊ Ксирорема Ξηρόρεμα река минаваща през Просечен, ляв приток на Панега Кобалища Κουμπάλιστα Кокинохома Κοκκινόχωμα местност СЗ от Просечен в посока Кобалища Гусмане Γκουσμανὲ Айдонокорифи Αηδονοκορυφή Делвад Ντελβάντ Фотинон Φωτεινόν Карабасликия Καραμπασλίκια Хроматисто Χρωματιστό Чифлик Балабан Τσιφλίκι Μπαλαμπάν Сту Валавани Στοῦ Βαλαβάνη Чифлик Хаджиставру Τσιφλίκι Χατζησταύρου Хорафия Хаджиставру Χωράφια Χατζησταύρου

Личности Родени в Просечен

Александър Ангов – Щедрин, български революционер от ВМОРО Александър Самарджиев (1879 – ?), български военен деец, полковник Анастас Ив. Маргаритов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 15 щипска дружина Ангел Д. Делимитров, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 15 щипска дружина Ангел Просеченлията (1858 – ?), български хайдутин и революционер Ангела Хаджигеоргиева (1850 – 1933), българска общественичка и благодетелка Анестис Влахос (р. 1934), гръцки актьор Апостол Агоятов (Απόστολος Αγωγιάτης, Апостолос Агоятис), гръцки андартски деец, агент от трети ред Атанас Димитров (1877 – ?), македоно-одрински опълченец, Струмишка чета Атанасиос Триандафилидис (1886 – 1967), гръцки политик Васил Ангелов Петков (1917 – 1943), български партизанин, ятакСписък на убити партизани Васил Иванов (1885/1886 – ?), македоно-одрински опълченец, Струмишка чета, 1 рота на 14 воденска дружина Георги Ангелов, македоно-одрински опълченец, 30-годишен, жител на Сяр, земеделец, четата на Георги Занков, 1 рота на 11 сярска дружина Георги Спасов (1893/1894 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стефан Чавдаров, 3 рота на 14 воденска дружина Г. Самарджиев, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г. Георгиос Вулциадис (1925 – 2012), гръцки писател Георгиос Папулис (1894 – 1970), гръцки политик Георгиос Страгас (р. 1938), гръцки художник Диамандис Стагидис (р. 1959), гръцки художник Димитър Бояджиев (Δημήτριος Νάκας), свещеник и деец на гръцката пропаганда, агент от трети ред, сътрудничи си със служителя на гръцкото консулство в Кавала Мавроматис (Стилианос Мавромихалис) и с митрополит Хрисостом Драмски Димитър Кочооглу (1818 – 1906), български общественик, борец срещу гръцката патриаршия в Драмско, кмет на Просечен Димитър Манолов (Манолев, 1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 14 воденска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен Димитър Панайотов (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, учител, 4 рота на 14 воденска дружина Димитър Ян. Кръстев (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 13 кукушка дружина, носител на бронзов медал Елена Атанасова, бъларска просветна деятелка Илия Николов, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г. Илия Хаджигеоргиев (1882 – 1909), български търговец и благодетел Кирил Божиков (1895 – 1967), български революционер, комунист Константин Кочов (1866 – след 1927), български общественик Константинос Морфидис (р. 1961), гръцки политик Леонидас Вулциадис (1875 – 1937), гръцки андартски деец Мехмет Емин Драман (? – 1972), известен адвокат в Цариград, син на местния имам ОсманУзер, Тахсин. Тахсин беj jа обjаснува Македониjа, Скопje 2013, с. 67-68. Михаил Кръстев, лекар, деец на Станимашкото македонско братство Никола Атанасов (1939 – 2013), флейтист от Северна Македония Пасхалис Вергидис (1892 – 1960), гръцки андартски деец Ташо Райков (16 юли 1868 или 1869Годишник на Варненската държавна мъжка гимназия Фердинанд I, бр.1, 1900 година – ?), български просветен деец Тодор Старчовалията (Θεόδωρος Σταρτσιόβαλης, ? – 1942), гръцки андартски деец, четник при Дукас Дукас и капитан Царас (Константинос Даис) Тома Константинов (Костадинов, 1893 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 10 прилепска дружина Христо Бояджиев (Христос Воядзис) (1884 – 1968), гъркомански андартски деец Христо Караманов (1883 – 1922), български революционер

Литература Βουλτσιάδης, Γεώργιος Κ., "Η Προσωτσάνη μέσα από την ιστορία", Θεσσαλονίκη 1995.

Външни препратки Μουσικοχορευτικός Σύλλογος Προσοτσάνης „Ο Μέγας Αλέξανδρος“ Σύλλογος βλάχων Προσοτσάνης „Οι Γραμμουστιάνοι“

Бележки

Категория:Села в дем Просечен