Калапо̀т (, Панорама, до 1953 година: Καλαπότι, Калапоти, катаревуса: Καλαπότιον, Калапотион) е село в Гърция, дем Просечен на област Източна Македония и Тракия.
География Селото се намира на 560 m надморска височина, на 20 km северозападно от демовия център Просечен (Просоцани) високо в прохода, отделящ планината Щудер (Агиос Павлос) от Сминица (Меникио) и Драмското от Елеското поле.
История Етимология Според Йордан Н. Иванов най-вероятното обяснение на името е от гръцкото καλαπόδι, калъп за обувки, вероятно свързано с географията – селото е в дълбок дол между Щудер и Сминица. Възможно е и да е от καλός, хубав и πόδι, крак или οδόι, пътища – през селото е минавал стар римски път от Неврокоп за Долно Броди и Зъхна. Жителското име е калапо̀жденин, калапо̀жденка, калапо̀ждене
В Османската империя
Старото местно население на Калапот е дервенджийско, чисто българско. До към първата половина на XIX век в селото е развито железодобиването, но сведенията за това са твърде оскъдни. По-късно се развива и въглищарството, а след това част от населението се занимава и с кираджийство. Около Калапот е имало много стари рудни галерии – свидетелство за развито през средновековието рударство.
През втората половина на XIX век селото е част от казата Зъхна на Серския санджак. В 1841 година е изградена църквата „Успение Богородично“. Гръцка статистика от 1866 година показва Калаподи (Καλαπόδι) като село с 1550 жители православни българи.Ν. Σχινά, "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово В 1865 е построена църквата „Свети Димитър“, която е изписана в 1874 година.
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Калапот (Kalapot) е посочено като село с 328 домакинства и 1000 жители българи. В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Калапод като село с 240 български къщи.
В 1891 година Георги Стрезов пише:
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Калапот брои 2500 жители българи. Всички жители на Калапот в началото на XX век са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Калапот (Kalapot) има 3200 българи екзархисти и работи българско начално училище с 2 учители и 129 ученици.
В миналото Калапот е било село на черкви и манастири – 8 на брой. Манастири имало в околовръст навсякъде, но най-голям от тях бил „Свети Димитър“, построен със средства на казата.
При избухването на Балканската война в 1912 година 35 души от Калапот са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
В Гърция В 1913 година по време на Междусъюзническата война Калапот е разорено и опожарено от гърците,Македонски мартиролог, съставител Цочо Билярски, Анико, София, 2005, стр.162. а голяма част от местните българи се спасяват в България.Иванов, Йордан. "Населението в югоизточна Македония (Сярско, Драмско и Кавалско)". София, 1917, стр.23. Според гръцката статистика, през 1913 година в Калапот (Καλαπότι) живеят 168 души. След войната селото остава в Гърция.
През 1916 – 1918 година Калапот е под българско управление. Данни от март 1918 година сочат 380 жители и 83 къщи. През пролетта на същата година в селото работят двама свещеници, функционира и манастир.Цокова, Полина. Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912-1919 година, Исторически преглед, книжка 1-2, 2009, с. 105-106.
През 1913 и 1918 година почти цялото население завинаги се изселва в България, като там остават само 2 – 3 семейства. Най-много наследници на бежанци от Калапот има в Гоце Делчев, където основават цял квартал, наречен Калапотска махала. След Търлиския инцидент в 1924 година още 55 души бягат в България. В 20-те години на мястото на изселилите се българи са заселени 46 гърцки бежански семейства със 161 души. В 1928 година в селото е смесено българо-бежанско с 46 бежански семейства със 164 жители. В селото се заселват още гърци бежанци от околните села.
След края на българското управление (1941 – 1944), в 1945 – 1946 година има нова емиграционна вълна към България. По време на Гражданската война в Гърция (1946 – 1949) населението е изселено във вътрешността на страната и след нормализацията се връща само част. В 1953 година селото е прекръстено на Панорама. От 60-те години започва масово изселване към големите градове.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Калапот на 13 януари 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Каин Бунар Καΐν Μπουνάρ Пурнария Πουρνάρια местност в Сминица на З от Калапот Долно Черешово Κάτω Τσερέσοβα Като Керасия Κάτω Κερασιά ниви в Сминица на З от Калапот, изведено от череша по същия начин както и Крушево Горно Черешово Άνω Τσερέσοβα Ано Керасия Άνω Κερασιά ниви в Сминица на З от Калапот, изведено от череша по същия начин както и Крушево Равеница Ραβενίτσα Ипсома Аврамиди Ύψωμα Άβραμίδη връх в Сминица на Ю от Калапот Главица или Главице Γκλαβίτσα Кефалаки Κεφαλάκι склон и горичка в Щудер на Ю от Калапот, умалително от глава, връх с обла форма Куз баир Κούζ Μπαΐρ Скиерон Σκιερόν гора в Щудер на С от Калапот
Личности Родени в Калапот Ангел Костадинов, тютюнев работник, деец на Станимашкото македонско братство Ангел Петров Милитиев (1858 – 1937), български революционер от ВМОК Ангел Петков Ласин (1887 – 1960) син на Петко Ласин, участвал в боевете за Битола през Първата световна война, останал в плен седем години в Марсилия, Франция Атанас Василев, тютюнев работник, деец на Станимашкото македонско братство Атанас К. Малинов, тютюнев работник, деец на Станимашкото македонско братство Атанас Попянев, тютюнев работник, деец на Станимашкото македонско братство Георги Ангелов, македоно-одрински опълченец, 20 (24)-годишен, земеделец, IV отделение, 4 рота на 14 воденска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен Георги Дерменджиев (1906 – ?), български революционер от ВМРО Георги Пандев – Миздрахи (1869 – 1929), български революционер от ВМОРО Георги Иванов Стефанов, тютюнев работник, деец на Станимашкото македонско братство Георги Кемалов (1889 – 1923), деец на БЗНС Георги Кильов – Правото (1884 – 1925), български комунист Георги Попатанасов (1884 – 1923), български революционер и деец на БЗНС Димитър Ардалиев, македоно-одрински опълченец, 19-годишен, надничар, основно образование, 14 воденска дружина, носител на бронзов медал Димитър Каракузов (? – 6 юли 1906), деец на ВМОРО, загинал при атентат срещу гръцкото казино в Драма, в който участват Пейо Гарвалов и Димо Попигнатов Димитър Кемалов (1899 – 1923), деец на БЗНС Димитър Попангелов, български духовник Иван Атанасов Дуков, тютюнев работник, деец на Станимашкото македонско братство Иван Костадинов, бакалин, деец на Станимашкото македонско братство Иван Костов, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година Иван Милушев (1893 – 1932), български революционер Иван Перков (1891 – 1988), македоно-одрински опълченец, земеделец, основно образование, 3 рота на 14 Воденска дружина Илия Михайлов Илчев, български военен деец, поручик, загинал през Втората световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 112, л. 1 Кирил Кемалов (1906 – 1973), деец на БЗНС Костадин Дерменджиев (? – 1923), деец на БЗНС Костадин Попиванов (? – 1923), деец на БЗНС Кочо Ангелов, тютюнев работник, деец на Станимашкото македонско братство Кръстьо Клепачев, тютюнев работник, деец на Станимашкото македонско братство Никола Ангелов, македоно-одрински опълченец, 29-годишен, земеделец, неграмотен, 2 рота на 14 воденска дружина, убит на 8 юли 1913 година Никола Георгиев, хлебар, деец на Станимашкото македонско братство Никола Геров (1878 – 1972), български духовник и революционер Никола Попов, български учител, възпитаник на Солунската българска гимназия, комунист до Септемврийското въстание, след което преминава към ВМРО, учител в Мусомища, а след 1941 година в родното си село, умира от рак преди 1944 г. Петко Ласин (ок. 1850 – 1910) посрещал в дома си Гоце Делчев и Яне Сандански Тодор Ангелов, македоно-одрински опълченец, основно образование, жител на Валовища, четата на Стойо Хаджиев, Втора рота на Петнадесета щипска дружина Христо Ангелов, македоно-одрински опълченец, 21-годишен, земеделец, неграмотен, 2 рота на 4 битолска дружина
Други Ева Тупарова (1923 – 2002), българска актриса, по произход от Калапот
Външни препратки Яна Димитрова Иванова от с. Калапот, Драмско, Егейска Македония - „Спомени“, Неврокоп (Гоце Делчев), 1984 година Калапот на сайта на дем Просечен
Бележки
Категория:Села в дем Просечен