Картечницата е автоматично огнестрелно оръжие, ръчнопреносимо или монтирано на специална опора, което обикновено е създадено да изстрелва куршуми в бърза последователност. Подаването на мунициите се извършва от патронна лента или патронна кутия, а скорострелността достига до над 1500 изстрела в минута при едноцевните и 6000 изстрела в минута при многоцевните картечници. Практически скорострелността е много по-ниска поради необходимостта от охлаждане на цевта и невъзможността за осигуряване на муниции.
Автоматичните огнестрелни оръжия често се категоризират като картечни пистолети, автомати, автоматични оръдия или малокалибрени автоматични оръдия. Картечните пистолети са проектирани да бъдат преносими автоматични оръжия за лична отбрана или за близък бой и са предназначени за ръчна употреба. Картечните пистолети използват куршуми с малък калибър. Картечницата често е преносима до известна степен, но обикновено се използва като се монтира на стойка или се стреля от земята с бипод. С леките картечници може да се стреля от ръка като пушка, но оръжието е по-ефективно, когато се стреля от легнала позиция. Същинските картечници стрелят с куршуми с по-голям калибър. Тежките (големокалибрени) картечници изстрелват куршуми с калибър до 12 – 13 mm. Използват се за поражение на лекобронирани цели и транспортни средства. Малко видоизменени пехотни тежки картечници се използват и като оръжия в бронетранспортьори, танкове, кораби и като зенитно оръдие за поражение на въздушни цели. Разликата между картечници и автоматичните оръдия, се основава на калибъра – автоматичните оръдия използват калибър по-голям от 16 mm.Marchant-Smith, C.J., & Haslam, P.R., Small Arms & Cannons, Brassey's Battlefield Weapons Systems & Technology, Volume V, Brassey's Publishers, London, 1982, p.169
Друг фактор определя дали оръжието изстрелва конвенционални или експлозивни патрони. Оръжия, изстрелващи едрокалибрени взривни патрони по принцип се считат за автоматични оръдия или автоматични гранатомети. За разлика с другите две категории (картечни пистолети и автоматични пушки), картечниците (също като пушките) имат голямо съотношение между дължината на цевта към калибъра (голяма дължина на цевта за малък калибър); наистина, истинската картечница по същество е автоматична пушка и границите между двете често се размиват. Често за определянето на оръжието като картечница, за разлика от автоматичната пушка, се счита наличието на бързо подменяема цев или друга система за охлаждане (виж по-долу).
В Закона за оръжията на САЩ, картечница е строго дефиниран термин, за напълно автоматични огнестрелни оръжия, а също и за всеки компонент или част, които променят дадено огнестрелно оръжие, с цел да функционира като напълно автоматично огнестрелно оръжие.In United States law, a Machine Gun is defined (in part) by The National Firearms Act of 1934, as „... any weapon which shoots ... automatically more than one shot, without manual reloading, by a single function of the trigger.“
Преглед на съвременните автоматични картечници За разлика от самозарядните оръжия, които изискват едно дърпане на спусъка за възпроизвеждане на един изстрел, картечницата е проектирана да възпроизвежда изстрели, докато е задържан натиснат спусъка. Днес терминът е ограничен до относително тежките оръжия, които стрелят от някакъв вид стойка, отколкото „от ръце“, която е в състояние да осигури непрекъснат огън или бързи откоси, до приключване на боеприпасите. Картечниците обикновено се използват срещу незащитен или леко защитен персонал, или за осигуряване на прикриващ огън.
История Ранни скорострелни оръжия
Първият известен предшественик на многоизстрелните оръжия е патентовано на 15 май 1718 година от английския адвокат Джеймс Пъкъл. То представлява револверно оръдие с калибър 1 инч, което може да направи 9 изстрела без презареждане и е предназначено за флота. Изпреварило с много времето си, това оръжие не получава практическо приложение.
През 1777 година, по време на Американската война за независимост, оръжейникът Джоузеф Белтън предлага на Континенталния конгрес подобрена пушка, която може да прави автоматично двадесет изстрела за пет секунди и може да бъде зареждана с хартиени патрони. Първоначално Конгресът възлага на Белтън модифицирането на 100 мускета, така че да могат да правят по осем изстрела, но впоследствие се отказва поради високата цена.
До средата на 19 век се появяват още бързострелящи оръжия, произвеждащи поредица от изстрели, както и няколко полуавтоматични оръжия. Многоцевните оръжия, като митральозата, и двуцевните пистолети се базират на мултиплициране на всички компоненти на оръжието. При пистолетите пепърбокс е направена крачка напред, като се запазват множеството цеви, но се използва общ изстрелващ механизъм, а при револверите вече и цевта е обща. Въпреки това начинът на действие на тези оръжия остава полуавтоматичен.
Картечницата на Гатлинг
Важен тласък за развитието на автоматичните оръжия дава Американската гражданска война. През 1861 година Уилсън Агар демонстрира пред президента Ейбрахам Линкълн своята картечница на Агар. Тя получава популярното наименование „оръжие кафемелачка“, тъй като се зарежда автоматично с амуниции поставени в бункер над самото оръжие. Тя има една цев и стреля чрез ръчното завъртане на манивела. До края на войната американската армия купува общо 54 такива оръжия.
По същото време Ричард Джордан Гатлинг патентова своята многоцевна картечница на Гатлинг – първата, която извършва контролирана последователна стрелба с автоматично зареждане. Стрелбата и при нея се задейства с ръчна манивела, но зареждането става с предварително подготвени пълнители. По време на Американската гражданска война картечницата на Гатлинг намира ограничено приложение, но впоследствие подобрени нейни варианти са използвани във Френско-пруската война и по време на Северозападното въстание. Голям брой от тези оръжия са продадени на различни армии в края на 19 век и продължават да се използват и в началото на 20 век, докато са постепенно изместени от картечницата на Максим.
Ранните многоцевни оръжия са с размери и тегло, близки до тези на артилерийските оръдия, и често се използват като заместител на артилерийската стрелба с картеч, откъдето идва и наименованието „картечница“. Големите колела, необходими за придвижване на тези тежки оръжия, налагат използването на висока огнева позиция, което увеличава уязвимостта им за неприятелски огън, а непрекъсната стрелба с барутни патрони създава облак от дим, което прави прикриването им невъзможно до появата на бездимните барути в края на 19 век. Така картечниците на Гатлинг се превръщат в лесна цел за артилерията, която остава извън техния обсег, а стрелящите с тях – и за снайперистите. По тези причини те намират най-голямо приложение при бойни действия в европейските колонии, където противникът не разполага с адекватно огнестрелно оръжие.
Картечницата на Максим
Първата истинска самозареждаща се картечница е изобретена през 1885 година от Хайръм Стивънс Максим. Вместо да се задвижва с манивела, картечницата „Максим“ използва енергията на отката от предходния изстрел, за да изхвърли празната гилза, да натегне пружината и да зареди следващия патрон. Използването на откатна система е един от основните принципи в развитието на автоматичните оръжия, което дава възможност за много по-голяма честота на стрелбата, отколкото при предходните модели. Друго важно нововъдение при „Максим“ е използването на водно охлаждане чрез водна риза около цевта, за да се избегне нейното прегряване. Картечницата Максим има много приложения и изменения. Водният кожух за охлаждане предава на картечницата характерния силует, познат от много филми. Един от нейните варианти е използван най-често и в така известната и легендарна от Гражданската война в Русия тачанка. Картечницата Максим постига скорост от 600 изстрела за минута. По-късно английската фирма Викерс закупува фирмата на Максим и патентите и усъвършенства конструкцията ѝ. Прави я много по-лека и въвежда дулния ускорител. Тежката картечница Викерс в различни варианти се произвежда до 1968 година.
Други конструктори като Джон Браунинг със своята картечница Колт-Браунинг М1895 и някои други разработват оръжия с използването на газово-възвратен механизъм. При него през отвор от цевта се предава част от енергията на барутните газове обратно към зареждащата част на картечницата. Това се извършва пряко или чрез бутало като например при автоматите АК-47. По-голямата част от съвременните автоматични огнестрелни оръжия работят на този принцип.
Картечницата „Максим“ намира широко приложение, а основани на нея варианти се използват от всички страни по време на Първата световна война, най-вече по време на позиционната война след битката при Сома. Тежките картечници, базирани на „Максим“, като „Викерс“, са последвани от поредица модели от началото на 20 век, като серията „Хочкис“. Макар най-голям брой жертви по време на Първата световна война да е предизвикан от артилерията, картечниците, в съчетание с телени заграждения, придобиват страховита репутация.
Наред с широката употреба на тежки картечници по време на Първата световна война се появяват и първите леки картечници, като френската „Шоша“, както и първите картечни пистолети, като германския MP 18. По това време за пръв път картечници са монтирани и на бойни самолети, като са разработени първите системи, позволяващи стрелба през задвижващото витло на самолета.
След Първата световна война Германия
Преди Втората световна война в Германия е разработена картечница MG 34. Тя се използва за универсална картечница, използвана с двунога и тринога. Поради многото фрезови и стругови детайли, използвани за нейното производство, тя е много трудна за производство, както и чувствителна на замърсяване и студ. Тези недостатъци са отстранени в изцяло подобрената конструкция на MG 42, която и до днес представлява образец за простота, здравина, функционална сигурност при всички условия и малки производствени разходи. За първи път се използват широко щанцови и пресовани части в производството на огнестрелно оръжие. Картечницата е с автоматика с къс ход на ствола и специална конструкция на затвора. За подобряване на надеждността на автоматиката се използва дулен ускорител. С тази конструкция на затвора е постигната скорост на стрелба от над 1500 изстрела/мин. т.е. 25 изстрела/сек. и на практика е едно от най-скорострелните едноцевни огнестрелни оръжия. На практика, за да се намали бързото износване на цевта и големия разход на боеприпаси, скоростта на стрелбата е намалена на 1200 изстрела/мин. За подобряване на бързодействието, цевта е сменяема след определен брой изстрели и съответно нагряване. Поради специфичния звук на стрелбата, при който не може да се отличи отделния изстрел е наричана по различни начини, като „циркулярът на Хитлер“, „трионът на Хитлер“ или „резачката за балатум“. Оптималният разчет за обслужване е бил 6 души, като те са осигурявали боеприпаси и бързо изграждане на картечното гнездо. Поради голямата ефективност на картечницата американските и британски войници са обучавани да използват 7-те секунди по време на смяната на цевта за придвижване.
По-късното развитие на картечница след Втората световна война е MG3, наследник MG 42. Тя е с въздушно охлаждане и се произвежда както MG 42 основно с пресови и щанцови детайли. В Бундесвера по-късно се внедряват картечниците MG4 както и MG5. Картечницата става основата за развитие в много съвременни картечници.
Съветски съюз