Ко̀чан (старо паралелно име: Ко̀чен) е село в Югозападна България. То се намира в община Сатовча, област Благоевград. До 1978 година Кочан е общински център, но с прокарването на път номер 197 от Гоце Делчев до Доспат през село Сатовча и обособяване на новата административна система, общината е преместена в Сатовча.
Население Етнически състав Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:
Численост Общо 2615Българи 1390Турци 4Цигани 44Други 52Не се самоопределят 15Неотговорили 1110
География
Село Кочан е разположено в Югозападна България, на около 10 km от границата с Гърция, в Западните Родопи. То попада в историко-географската област Чеч. Землището на селото има 32,783 km2 площ.Справочник България – Село Кочан, община Сатовча, Област Благоевград, Юго-Западен регион Площта на плодородната долина, в която е разположено Кочан, е около 5 km2.
Кочан е обградено от високи полегати върхове, най-високият, от които е Марашова чука – 1414 m. Други по-високи върхове са Каменев рид – 1373 m, Бельовица – 1363 m, Тузлата – 1309 m, Падибога – 1373 m, Могилата – 1287 m, Атипова чука – 1183 m, Кулата – 1165 m, Дъбовик – 1159 m, Пирамидата – 1125 m, Даутев гроб – 1123,5 m, Чинджово – 1122 m, Трифуда – 1077 m, Челков рид – 1052 m и други.
Геология В землището на Кочан има стари докамбрийски скали от гранити и риолити, приличащи по цвят на санктпетербургските рапакиви, както и жълтеникави скали. В южната част на землището има ивичести гнайси и талкови орудявания, на места покрити с плитки мраморизирани родопски карсти, с висока степен на кристалинност. В близост до останките на древните селища има варници. В северната част на землището има плеоценски наслагания, представени от пясъци, чакъли и глинести прослойки. Установени са и локални залежи на въглища, които според мястото си на образуване се отнасят към лигнитните, свързани с блата и езера. В съседство с тях се намира карстов терен, формиран от дебелослойни, силно натрошени мрамори. Той се простира на 4 km2 площ. Градиентът на издигане на терена в землището на Кочан е от +4 до +5 mm годишно.
Почви Почвообразуващите скали в землището на Кочан са гранити и риолити, богати на калиеви фелдшпати, кристални шисти и карбонатни скали. На тази основа в землището преобладават кафявите горски алувиално-ливадни почви. В северната част на землището и в местността „Елвицата“ има и червена глина, а в местността „Умата“ се среща хума.
Води През землището на Кочан текат реките Кочанска, Доспат и Марулевска. Северно от Кочан се намира най-големият карстов извор в родопския рид Дъбраш – „Изора“. Той формира подводна пещера с дължина 104 метра. Дебитът му варира от 12 – 14 l/s през есенното маловодие до 150 l/s през пролетно-лятното пълноводие. От извора води началото си Кочанската река, както и водоснабдителната мрежа на селото, което е причина за пресъхване на реката по време на маловодието. На 2 km северно от извора водите на река Кору дере пропадат и чрез флуоресцин е установено, че са нужни 10 часа на водата, за да се покаже отново на извора при денивелация 105 метра. Това кара учените да смятат, че в карстовата система има подземни реки, езера и пещерни системи. Освен „Изора“, в коритото на Кочанската река има още четири по-значителни извора, като проучвания от периода 1978 – 1992 година показват, че максималният им сборен дебит е 200 l/s, а температурата на водата е 12 °C. Минималният дебит на изворите е 10 – 11 l/s. Малките извори са стотици, а чешмите над 200.
Поради повишаването на консумацията на вода в селото и намаляването на валежите и дебита на изворите, в Кочан има недостиг на вода. Проучват се няколко извора, които биха могли да бъдат включени към водопроводната система. При проучването на евентуален извор в местността „Изток“ през 2007 година е открита пещера. Край селото са изградени воден резервоар и пречиствателна станция.
Климат
Землището на село Кочан принадлежи към преходно-средиземноморския ареал. Влиянието на Средиземно море се чувства до надморска височина 1200 метра, над която се изразяват белезите на планинската климатична област – интензивни валежи от дъжд и сняг. Зимата е мека с продължителност на снежната покривка 28 – 30 дни в ниските части и 100 – 110 дни във високите части. Лятото е топло с лека прохлада. Мъглата е рядко явление, а годишните валежи достигат до 850 mm. Средната годишна температура е около 12 °C. През лятото въздушният поток идва от Средиземно море, а зимата се наблюдава местния „Барутински вятър“, духащ в посока от изток към запад.
Флора В землището на Кочан се намира най-големият естествен брезов масив на Балканите. Голяма част от брезовата гора е изсечена с цел засаждане на иглолистни дървета, които са по-податливи на обработка и са предпочитан дървен материал. Преди около 100 – 150 години, според предания, брезовият балкан се е простирал чак до местността „Ливадето“, но е бил унищожен от горски пожар в южната си част. Към днешна дата брезовият балкан обхваща местностите Суватя, Широка поляна, Мараша, Тузлата, Бельовица, Редовна нива, Тарахово (Тараву), Църквата, Дорсунов гроб, Събътъка и други. Брезови усойки и млади брезови горички има пръснати по цялото землище на селото. В брезовите гори виреят риган, жълт кантарион, иглика, мъжка папрат, лайка, мащерка, черен бъз, горска ягода и различни видове гъби, като манатарка, брезовка, пачи крак, сърнела, печурка, булка и други.
Освен брези се срещат и габър, дъб, леска, бяла и черна елша – характерни за южната част на землището и поречието на Кочанска река. В северната част има борови и смърчови гори, както и в местностите Гармадето, Усоя, Чулейца, Брезовец, Усойчето, Трифуда, Пейва ливада, Църнока, Курията, Кулата, Висока магилца, Галата, и други. Освен на гори, Кочан е богато и на естествени ливади и пасища за добитъка.
По време на тоталитаризма населението е принудено да остави животновъдството като основно препитание и да се заеме със земеделие. Голяма част от землището на селото е превърнато в ниви: изсечени са горички и усойки, разорани са естествени ливадни площи и дори античното и средновековно селище в местността „Заимова чука“ е превърнато в нива. След 1990 година се наблюдава отлив от земеделието, като към 2008 година около половината ниви и ливади не се експлоатират, а в землището на селото брезовите масиви се възстановяват, покривайки изоставените площи и склоновете на хълмовете, които преди са били използвани за пасища от АПК и ТКЗС.
Фауна В река Рата и в микроязовирите се среща пъстърва и черна мряна. Представители на семейство птици са бял щъркел, осояд, лещарка, глухар, горски бекас, гълъб хралупар, сив кълвач, черен кълвач, пернатонога кукумявка и врабчова кукумявка. Типични представители на бозайниците са прилепи, сърна, благороден елен, дива котка, вълк и златка.
История Античност
Село Кочан има богата история. Селищата в околността са съществували от 4-тото хилядолетие пр. Хр. Според някои научнопопулярни източници районът е бил населяван от тракийското племе травси. Thracian tribes През V век пр. Хр. регионът е завладян от Ситалк и попада в Одриското царство. След смъртта на Котис I през IV век пр. Хр. Одриското царство се разпада, което е идеален повод Филип II да завладее този отдалечен от Севтополис край. Земите на Кочан, или по-точно на предшестващите го тракийски селища, посрещат и властта на Александър Македонски, оставайки в пределите на Древна Македония чак до I век пр. Хр. Тогава Македония отслабва от конфликта с Римската империя и тракийските племена от региона често изпълняват поръчкови мисии за римляните. През I век селищата от региона попадат под римска власт. За това свидетелстват римските гробове на края на селото. Окончателното настаняване на римляните по този край става през II век – тогава е изграден римският град в местността „Изток“, проучван от полски археолози през 1970-те. При разкопки, набези на иманяри или случайно в землището на Кочан са откривани тракийски, македонски, римски и византийски монети и артефакти.
След разделянето на Римската империя, през IV век Кочан все още не съществува, но регионът и околните селища стават част от Византия. Около VII век тракийските селища в региона се консолидират по склоновете край по-широката част на долината на пълноводната в миналото Кочанска река, макар и да пазели известна дистанция. До средата на XX век Кочан е било разделено на махали, които не са били свързани, а центърът на селото е представлявал гробище и градини с коноп.
Край Кочан са открити праисторически, антични и средновековни селища, късноантични некрополи, гробници и укрепления. Тракийски селища в землището на селото е имало в местностите Кравек, Дълбоки дол, Квачево, Луковица, Чинджово, Изток, Балева нива, Широка поляна, Ливадето, Висока магилца, Заимова чука, Падибога, Селище, Кирмикя, Кальовище, Редовна нива, Ушите и Рата. Селището в местността Изток по-късно е разширено и използвано от римляните. Местното население било слабо романизирано – в околностите на Кочан са открити артефакти, свидетелстващи, че населението е запазило тракийската си култура чак до VI–VII век сл. Хр. В местността Заимова чука е открит 30-метров зид, останал от праисторическо, антично и средновековно селище, съществувало от около 3000 година пр. Хр. до X–XI век. В селището са открити изобилни фрагменти от керамични съдове.Гоце Делчев – Археологически обекти и места Разкопките на обектите са водени от проф. Диана Гергова в периода 1974 – 1981 година.Археологически институт с музей – БАН Лична страница на Диана Гергова
В землището на Кочан са открити много предмети с висока стойност, като монети и златни украшения в местността Изток, сребърни огърлици и бойни снаряжения в местността Ливадето, керамични съдове и масленозелени стъклени чаши в местността Чинджово. В местността Кравек са открити метални останки, свидетелстващи за наличието на металодобив и металообработка. Открити са и следи от работилници за тънкостенни, фино украсени керамични съдове. При входа на гробницата в местността Висока магилца са открити оловни парчета. Очевидци споделят, че при иманярски набези са били откривани монети, златни съдове, обкови на каляски, амфори, пръстени, украшения и снаряжения.
През 2001 година в землището на село Кочан, в каменна гробница е открит рядък тракийски меч с датировка от втората половина на IV до средата на III век пр. Хр. Мечът е дълъг и наподобява копие. Дръжката и острието му са с почти еднаква дължина. Оръжието има дължина 128 сантиметра, като в последните 52 сантиметра мечът има почти правоъгълна форма. Острието е режещо само от едната страна, като дължината му е 76 сантиметра, а ширината – 4. Има два жлеба от тъпата страна, а в началото на острието има останка от желязна халка, предназначена за закачане на меча на ремък и носене на гръб. Този тип меч е известен като ромпая или румпия на латински, или ромфея на старогръцки. Мечът е бил носен от пехотинец, а с него се е боравело с две ръце. Притежателят на меча вероятно е бил наемник в състава на древномакедонската или древногръцката армия.
В центъра на Кочан до 50-те години на XX век е съществувал римски мост, част от древния път Петрелик – Места – Абланица – Бистрица – Крибул – Кочан – Ваклиново – Осина – Любча. Пътят продължавал към долината на Марица. Отсечката от Кочан до Ваклиново също е съществувала допреди няколко десетилетия, но при асфалтирането на селото и региона мостът е съборен, а върху стария път е положен асфалт.
Средновековие По време на Великото преселение на народите местните траки се смесили със славянското племе драговити, което населило територията от река Рата назапад. Това е причината във фолклорен план Кочан, а и околните села, да спадат към македонската фолклорна и диалектична група, вместо към родопската, която е повлияна от смоляните.