Алфред Ръсел Уолъс () е английски естествоизпитател, пътешественик изследовател, географ, антрополог и биолог.
Уолъс прави мащабно теренно проучване, първоначално в басейна на река Амазонка, а след това на Малайския архипелаг, където открива Линията Уолъс, разделяща австралийската от азиатската фауна. Уолъс е известен основно с публикуването на собствена теория за естествения отбор независимо от Дарвин, с което го подтиква да публикува неговата. През XIX век Уолъс е един от водещите учени, работещи в областта на еволюцията. На него се дължат множество приноси в еволюционната теория, като идеята за апосематизма и ефекта на Уолъс. Уолъс бива смятан за времето си и за корифей по географското разпространение на животинските видове и понякога е наричан „баща на биогеографията“.
Уолъс е силно увлечен по спиритуализма. Освен това е поддръжник и на идеите за нематериалния произход на висшите мисловни способности на човека. Тези негови увлечения водят до обтягане на отношенията му с другите представители на научната общност и особено с другите учени пионери в областта на еволюцията. Освен с научната си дейност, Уолъс е известен и с активната си социална дейност, израз на критиката му към, според него, несправедливата социална и икономическа система в Англия от XIX век. Интересите му в биогеографията го правят един от първите видни учени, които изразяват загриженост за влиянието на човешката дейност върху околната среда.
Биография Младежки години Роден е на 8 януари 1823 година в уелското село Ленбидок (Llanbadoc) близо до Ъск, графство Мънмътшър, седмото от деветте деца на Томас Уолъс и Мери Ан Гринел. През 1828 г. семейството се премества в Хертфорд, където Алфред посещава училище. На 14-годишна възраст, поради финансови затруднения, напуска училище и заминава за Лондон при по-големия си брат Джон. Докато е в Лондон, посещава лекции в Лондонския институт по механика. През 1837 г. напуска Лондон и започва работа като чирак при другия си по-голям брат – Уилям.
Изследване и изучаване на природата
Вдъхновен от историите на предшествениците му, пътуващи естествоизпитатели като Хумболт, Дарвин и Едуардс, Уолъс на свой ред взима решение да пътешества и открива света.Slotten, The Heretic in Darwin's Court, pp. 34 – 37. През 1848 г. заедно с Хенри Уолтър Бейтс заминава за Бразилия на борда на кораба Мишиф. Намерението им е да събират насекоми и други животински образци в амазонските тропически гори и да ги продадат на връщане на колекционери във Великобритания. Надяват се и да съберат доказателства за преобразуването на видовете. Уолъс и Бейтс прекарват първите години около Белем до Пара, след това изследват вътрешността всеки поотделно, като от време на време се срещат, за да обсъждат откритията си. През 1849 г. за кратко време към тях се присъединява един млад изследовател и ботаник на име Ричард Спрус, заедно с Хърбърт, по-младия брат на Уолъс. Хърбърт напуска скоро (умира две години по-късно от жълта треска). Спрус, подобно на Бейтс, прекарва над десет години в събиране на експонати в Южна Америка.Wilson, p. 36; Raby, Bright Paradise, pp. 89, 98 – 99, 120 – 121.
В продължение на четири години Уолъс продължава да картира Рио Негро, да събира образци и да си води бележки за народите и езиците, които среща, както и за географията, флората и фауната.Raby, Bright Paradise, pp. 89 – 95. На 12 юли 1852 г. се качва на бригантината Хелън. След двадесет и осем дни в открито море пренасяният балсам в товара се запалва и екипажът се вижда принуден да изостави кораба. Цялата колекция на Уолъс бива унищожена. Уолъс успява да спаси само част от дневника си и малък брой скици. Той и екипажът прекарват десет дни в лодка преди да бъдат взети на борда на бригантината Джордесън.Wilson, pp. 42 – 43.
След завръщането си в Обединеното кралство Уолъс прекарва 11 месеца в Лондон, живеейки от обезщетението от застраховката на загубената сбирка и продавайки оцелелите екземпляри. Същевременно, въпреки че е загубил почти всичките си записки от южноамериканската си експедиция, той осъществява шест научни публикации (сред които „За маймуните на Амазонка“) и издава две книги – „Палмовите дървета на Амазонка и тяхната употреба“ и „Пътешествия по Амазонка“.Wilson, p. 45. Той се свързва и с редица британски естествоизпитатели, най-важния от които е Дарвин.Raby, Bright Paradise, p. 148.
От 1854 до 1862 г., или на възраст от 31 до 39 години, Уолъс пътешества из Малайския архипелаг и Индиите (дн. Малайзия и Индонезия), колекционира образци за продажба и изучава природата. Наблюденията му върху изразените зооложки разлики от двете страни на тесен пролив в архипелага го карат да предложи наличието на зоогеографска граница, станала известна като линията Уолъс. Уолъс събира над 125 хиляди образеца от архипелага (от които само бръмбарите са над 80 хиляди). Повече от хиляда са видове, непознати дотогава на науката.Shermer In Darwin's Shadow, pp. 14. Един от най-известните видове, описани по време на пътешествията му, е планиращата жаба Rhacophorus nigropalmatus, известна като „летящата жаба на Уолъс“. Докато изследва архипелага, Уолъс усъвършенства идеите си за еволюцията и получава прозрение за естествения отбор.
Равносметката от изследванията и приключенията му най-накрая е публикувана през 1869 г. в „Малайският архипелаг“. Книгата се превръща в един от най-известните дневници на научни изследвания от XIX век. Тя е възхвалявана от учени като Дарвин (на който е посветена) и Чарлз Лайъл, както и от лаици като романиста Джоузеф Конрад, който я нарича „моята любима книга преди заспиване“ и я използва като източник на информация за редица свои романи, особено за „Лорд Джим“.Slotten, p. 267.
Връщане в Англия, създаване на семейство Уолъс се завръща в Англия през 1862 г. Посвещава времето си на подреждане на колекциите, събрани по време на пътуванията си. Изнася лекции и представя резултатите си пред научната общност и пред Лондонското зоологично дружество. През 1866 г. Уолъс се жени за Ани Митън, с която се запознава благодарение на Ричард Спрус. Семейство Уолъс има три деца: Хърбърт (1867 – 1874), който умира невръстен, Вайълет (1869 – 1945) и Уилям (1871 – 1951).Slotten, pp. 239 – 40.
Финансови проблеми В края на 60-те и през 70-те години Уолъс изпитва остър финансов недостиг за семейството си. Докато е на Малайския архипелаг, продажбата на екземпляри от колекциите му му носи значителни доходи, грижливо инвестирани от неговия финансов агент. При завръщането си в Англия обаче Уолъс прави поредица от лоши инвестиции в железниците и мините, които стопяват голяма част от средствата му. Успява да се справи благодарение на средствата от публикуването на „Малайският архипелаг“.Slotten, pp. 265 – 67. Въпреки помощта на приятелите си, той никога не успява да си осигури постоянна заплатена работа от рода на куратор в музей. Уолъс участва в държавни изпитни комисии, пише 25 статии за публикация между 1872 и 1876 г. за скромно възнаграждение и е заплатен от Лайъл и Дарвин за помощ при редактиране и публикуване на собствените им трудове.Slotten, pp. 299 – 300.
През 1876 г., за да избегне продажба на част от собственото си имущество,Slotten, p. 325. Уолъс се налага да заеме 500 лири стерлинги, за да може да публикува „Географското разпространение на животните“. Дарвин е наясно с финансовите проблеми на Уолъс и дълго и упорито ходатайства, за да бъде присъдена на Уолъс доживотна правителствена пенсия за приносите му в науката. Това става през 1881 г., като с 200 лири стерлинги годишна пенсия финансовото състояние на Уолъс се стабилизира.Slotten, pp. 361 – 64.
Кончина
Уолъс умира на 90-годишна възраст на 7 ноември 1913 г. в къщата си, която построява десетилетие по-рано и я нарича „старата овощна градина“. Slotten p. 490.
Вестта за смъртта му е широко отразена от пресата. „Ню Йорк Таймс“ го нарича последният от гигантите от великолепната група от интелектуалци, включваща представители като Дарвин, Хъксли, Спенсър и Оуен, чиито дръзки изследвания революционизират и еволюционизират мисълта на века. Друг коментатор пише: Не е необходимо извинение за малобройните литературни или научни щуротии на автора на великата книга „Малайският архипелаг“.Slotten p. 491.
Някои от приятелите му предлагат той да бъде погребан в Уестминстърското абатство, но жена му следва желанието на Уолъс и го погребва в малко гробище в Броудстоун, Дорсет. Няколко известни британски учени издигат комитет за полагане на паметна плоча на Уолъс в Уестминстър близо до мястото, където е погребан Дарвин. Паметната плоча е открита на 1 ноември 1915 г.
Еволюционна теория Естествен отбор и Дарвин През февруари 1858 г. Уолъс е убеден в реалността на еволюцията въз основа на биогеографското си проучване в Малайския архипелаг. По-късно той пише в автобиографията си:
Според автобиографията му, един ден, лежейки болен от треска, Уолъс мислел за идеята на Томас Малтус за положителните проверки на растежа на човешкото население, когато му хрумва идеята за естествения отбор. Ето как Уолъс описва това:
Уолъс се среща един-единствен път за кратко с Дарвин. Той е един от тези, с които Дарвин редовно си разменя писма и чиито наблюдения използва в подкрепа на теориите си. Въпреки че първите писма на Уолъс до Дарвин са изгубени, Уолъс пази всичките писма, получени от Дарвин. В първото, от май 1857 г., Дарвин прави коментари на писмото от 10 октомври, което е получил, както и върху статията на Уолъс „Върху закона, който е регулирал въвеждането на нови видове“ (1855). Вижда се, че двамата имат сходни мисли и в определена степен достигат до подобни изводи. Дарвин споделя, че подготвя своя собствен труд за публикация в близките две години.Darwin, Francis, 1887, The life and letters of Charles Darwin p. 95
Във второто писмо, от 22 декември 1857 г., Дарвин пише колко се радва на разсъжденията на Уолъс върху разпространението, като допълва без никакво спекулиране, по този въпрос не съществува добро и оригинално наблюдение, докато коментира: Вярвам, че стигам по-далеч от теб.Darwin, Francis, 1887, The life and letters of Charles Darwin p. 108
През февруари 1858 г. Уолъс изпраща на Дарвин есето си „Върху тенденцията на вариететите да се отклоняват до безкрайност от оригиналния тип“ с молба за преглед и предаване на Чарлз Лайъл, в случай че Дарвин намери, че това си струва. На 18 юни 1858 г. получава ръкописа от Уолъс. Макар че Уолъс не употребява термина на Дарвин „естествен отбор“, той реално обрисува механизма на еволюционната дивергенция на едни видове от други вследствие на екологичния натиск. В този смисъл този механизъм е твърде сходен с теорията, която Дарвин подготвя през последните двадесет години, но все още не е публикувал. Дарвин изпраща ръкописа на Чарлз Лайъл с бележка, в която пише, че Не бих могъл да напиша по-добро резюме! Дори думите му сега стоят като заглавия на главите на книгата ми ... той не ми казва, че искам да публикувам, но аз ще напиша някой ден и ще изпратя за публикация в някое списание.Slotten, pp. 153 – 154 Darwin, Francis, 1887, The life and letters of Charles Darwin p. 116 Смутен от болестта на малкия си син, Дарвин оставя решението на Чарлз Лайъл и Джоузеф Хукър, които решават да публикуват есето съвместно, позовавайки се и на непубликувани ръкописи, които подчертават приоритета на Дарвин. Есето на Уолъс е представено на Лондонското линейско дружество на 1 юли 1858 г. заедно с откъси от есето, което Дарвин поверително показва на Хукър през 1847 г. и с писмо, което Дарвин пише през 1857 г. на американския ботаник Ейза Грей.Browne, Charles Darwin: The Power of Place, pp. 33 – 42.