М4 „Шърман“ () американски среден танк. Произвеждан е в периода 1942 – 1945 година за нуждите на американската армия, като по договора „Заем-наем“ е доставян и на съюзниците – основно Великобритания и СССР, по време на Втората световна война. Произведени са ~50,000 броя от всички модификации, което го прави най-масово произвежданият американски танк и трети в света след Т-34 и Т-55. Шасито на М4 става основа на други бронирани бойни машини като самоходни противотанкови оръдия, ремонтно-евакуационни машини и самоходни артилерийски установки. Във Великобритания танкът е наречен „Шърман“, на името на генерал Уилям Шърман, участник в гражданската война в САЩ.
История Началото на Втората световна война заварва САЩ само с един модел среден танк – М2, въоръжен с 37-mm оръдие. Бързите успехи на германските танкови съединения принуждават Артилерийския департамент на САЩ спешно да поръча разработката на нов среден танк. През юли 1940 г. новият танк е стандартизиран под името М3 Лий. Построен на основата на М2, като в дясната част на корпуса в спонсон е монтирано 75-mm оръдие. В края на лятото на 1941 г. започва и масовото производство на танка. Успоредно с неговото производство започва и разработването на нов танк, където трябва да се отстранят сериозните недостатъци на М3 – неудачно разположение на 75-mm оръдие, скъп и сложен за изработка, голям екипаж – 6 – 7 души. Тактико-техническите изисквания за новия танк са готови на 31 август 1941 г., а работата по него започва на 1 февруари 1941 г.Барятинский, М. Б., 1999. Средний танк „Шерман“. М.: Моделист-Конструктор, (Бронеколлекция № 1 (22)), с. 4. С цел по-бърза и евтина разработка танкът е проектиран на основата на М3, като се запазва шасито, трансмисията и двигателят, но обемът на моторното отделение е увеличен с оглед бъдещо монтиране на по-мощен двигател. Предвижда се куполата да е от лети елементи и заварени стоманени плочи с възможност да се монтират различни типове въоръжение. Екипажът е намален на 5 души. През юни 1941 г. е готов и пълноразмерен дървен макет на прототипа Т6. Едновременно се подготвят за изпитания два модела – с лята горна част на корпуса и от заварени листове. Първият прототип е представен пред Артилерийския департамент на 2 септември 1941 г. Комисията предлага редица поправки, сред които – да бъдат премахнати командирската куполка и люковете на борда. След направените корекции танкът е стандартизиран на 5 септември 1941 г. като среден танк М4 (англ. Medium Tank, M4). През ноември започва изготвянето на опитната партида. С протокол от 11 декември моделът със заварен корпус получава означението М4, а този с лят – М4А1. От февруари 1942 г. започва серийното производство. Първите танкове, които слизат от конвейера, са от модификацията М4А1, последвани след половин година от М4. Производството на М4А1 първа започва фирмата Lima Locomotive Works. Първоначално на танка се монтира 75-mm оръдие М3 и две 7,62-mm картечници, по-късно заменено от 76-mm оръдие М1А1. Двигателят е 9-цилиндров звездообразен бензинов Continental R-975 EC-2 с въздушно охлаждане. В следващите модификации се използват още няколко двигателя.
В края на 1941 г. е одобрена и спецификацията за дизелова версия на М4, която се появява през пролетта на 1942 г. като М4А2. На него се монтира дизелов двигател General Motors 6046. Тази модификация е доставяна основно на морската пехота.Шмельов, И., 1987. Танкове в бой. С., Военно издателство. с. 120. В края на май същата година се появява и версията М4А3, на която се монтира новият 8-цилиндров двигател Ford GAA с мощност 500 к.с. С оглед предстоящите бойни действия в Европа на основата на тази модификация е създаден тежък щурмови танк М4А3Е2, чието производство започва през май 1944 г. Той става известен сред частите с прозвището „Джъмбо“ (Jumbo).
През юни 1942 г. започва производството на версия М4А4, на който се монтира 30-цилиндров бензинов двигател Chrysler A57 multibank. Танкове от тази модификация са доставяне главно на Великобритания – общо 5000 танка. Британците модифицират куполата и заменят оръдието със 76-mm оръдие QF 17-pounder с начална скорост на бронебойните снаряди 908 m/s. Тази версия – Sherman VC, известна и като Sherman Firefly (светулка), е най-мощният танк в британската армия и единствен способен да се бори в близък бой срещу германските Тигър и Пантера. От тази версия във Великобритания са произведени 2000 бройки.
През есента на 1942 г. компанията Caterpillar Tractor разработва версията М4А6 с многогоривен дизелов двигател Caterpillar D200A. Производството на модификацията започва през октомври 1943 г. в Detroit Tank Arsenal, но са построени само 75 машини и работата е прекратена в полза на М4А3. През юли 1945 г. производството на М4 е изцяло прекратено.
Устройство Конструкция
Танкът е изграден с класическа конструкция. В предната част е отделението за управление, в което се намира и трансмисията. В него се разполагат механик водачът – отляво на трансмисията и помощникът му и стрелец с курсовата картечница – отдясно. при британската модификация Sherman Firefly няма помощник механик-водач. В средата е бойното отделение, където в триместна купола са разположени мерачът и командирът на танка – от дясната страна на оръдието, и пълначът – от лявата страна. В задната част е моторното отделение.
Двигател и трансмисия
На различните модификации са монтирани няколко типа двигатели. В най-ранните версии – M4A1, M4, M4(105), M4A1(76)W, двигателят е 9-цилиндров звездообразен бензинов Continental R-975 EC-2 с въздушно охлаждане и работен обем 16 l на Continental Motors, Inc. По-късно заменен от R-975 EC-1 или -4, позволяващ работа с бензин с по-ниско октаново число с 350 или 400 к.с. (261 или 298 kW) при 2400 оборота.
На версия M4A2 се монтира 12-цилиндров дизелов двигател General Motors 6046, състоящ се от сдвоени в едно цяло два 6-цилиндрови двигателя (twin engine), с мощност 375 к.с. (280 kW) при 2100 оборота и работен обем 14 l.
На версия M4A3 двигателят е специално разработеният 8-цилиндров V-образен Ford GAA на основата на авиационен двигател, с мощност 450 к.с. (336 kW) при 2600 оборота. Двигателят е с 32 клапана и два карбуратора Stromberg NA-Y5-G и работен обем 18 l.
Версията М4А6 е с многогоривен дизелов двигател Caterpillar D200A на Caterpillar Tractor, който е преработена версия на 9-цилиндровия звездообразен авиационен Wright R-1820 Cyclone с мощност 450 к.с. (336 kW) при 2400 оборота.
Трансмисията на танка е разположена в предната част, като въртящият момент от двигателя се предава към нея чрез карданов вал, разположен върху дънната част на корпуса и минаващ през бойното отделение. Състои се от фрикцион със сухо триене, карданов вал, скоростна кутия, механизъм за завиване, едностепенни бордови предавки. Скоростната кутия е механична, с 5 скорости и една задна, като скорости 2,3, 4 и 5 са синхронизирани. Има двоен диференциал Cletrac. Управлението се осъществява посредством два лоста със сервоприводи от механик-водача. Корпусът на трансмисията е лят и долната му част се явява и дънна част на корпуса, като от една страна предпазва екипажа от осколки, но, от друга, пораженията върху него водят до отказ на самата трансмисия.
Ходова част
Ходовата част е взета изцяло от танка М3. Състои се от по три тележки. Всяка тележка с по две гумирани опорни ролки, две пружини и носеща ролка. В ранните версии опорната ролка е над горната част на тележката, както е в окачването на танковете М2, а в по-късните серии е зад горната част на тележката. Пружинното окачване е с вертикални пружини, тип VVSS (англ. Vertical Volute Spring Suspension). Веригата се състои от 79 стоманени трака с ширина 420 mm, ход 152 mm и гуменометалически шарнири. Първоначално на траковете са поставяни гумени протектори, но след настъплението на Япония в Азия и намаляване на доставките на каучук, се монтират метални протектори (заварени или на болтове). След нормализацията на доставките металните протектори са покривани допълнително с гума. На канадските танкове са монтирани собствена разработка лети тракове тип C.D.P.
В края на март 1945 г. окачването е модернизирано. Опорните ролки вече са двойни, монтират се по две хоризонтални пружини, добавени са хидравлични амортизатори за всяка тележка, опорните ролки са две сдвоени, с гумен бандаж, отделени от тележките. Траковете вече са с ширина 584 mm. Окачването с хоризонтални пружини е наречено HVSS (англ. Horisontal Volute Spring Suspension).
Въоръжение
Още при първоначалната разработка се предвижда на танка да може да се монтират различни типове въоръжение – 75-mm или 76,2-mm оръдие, 105-mm гаубица.Hunnicutt, R. (1978). Sherman. San Rafeal: Taurus Enterprises. ISBN 978-0-89141-080-5, p. 198. Първоначално се монтира 75-mm нарезно оръдие М2, по-късно заменено с по-новото оръдие М3, с дължина L40 и боекомплект 97 снаряда. Ъгълът на възвишение/снижение на оръдието е от +25 до –10°. Оръдието има и жироскопичен стабилизатор във вертикална посока на Westinghouse.Барятинский, М. Б., 2006. Средний танк „Шерман“. Вместе и против Т-34. М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, с. 96. Въпреки че този тип ранни стабилизатори все още не позволява стрелба в движение, той дава възможност след изстрел целта все още да остава в прицела и повишава на 70% вероятността от попадение на дистанция от 270 до 1100 m.Ohio State Engineer (1945), vol. 28 (4), pp. 10 – 11, 23. За оръдието са предвидени унитарни снаряди от типа:
APCBC-T – бронебойно трасиращ, остроглав, със защитен и балистичен накрайник M61 Projectile;
AP-T – бронебойно трасиращ, остроглав – M72 Shot;
HVAP – бронебоен с волфрамов сърдечник – T45 Shot (само за експериментални цели);
HE – осколочно-фугасен – M48 Shell;
HC – димен – M89 ShellHunnicutt, R. P. (1978). Sherman. A History of the American Medium Tank. Presidio Press, ISBN 13: 9780891410805, p. 562 .
През февруари 1944 г. се появяват първите танкове с новото 76-mm оръдие М1А1 с дължина на ствола L55 и дулен спирач. Те са от версията M4A1(76)W. – Означението W идва от англ. Wet – мокър, и указва, че стелажите за снаряди са от т.нар. „мокър“ тип – контейнери, пълни с вода и етиленгликол, където в цилиндрични гнезда се поставят снарядите с цел да се намали вероятността за възпламеняване при попадение или пожар. Боекомплектът е 77 унитарни снаряда:
APCBC-T – бронебойно трасиращ, остроглав, със защитен и балистичен накрайник M62 Projectile;
AP-T – бронебойно трасиращ, остроглав – M79 Shot;
HVAP – бронебоен с волфрамов сърдечник – M93 Shot;
HE – осколочно-фугасен – M42A1 Shell;
HC – димен – M88 ShellHunnicutt, R. P. (1978). Sherman. A History of the American Medium Tank. Presidio Press, ISBN 13: 9780891410805, p. 564 .
За непосредствена огнева поддръжка на пехотата на част от танковете се монтира 105-mm гаубица М4, която е модифицирана версия на гаубицата М2А1. При нея отсъства стабилизатор, а боекомплектът е намален до 66 унитарни снаряда:
HE – осколочно-фугасен – M1 Shell;
HEAT-T – Кумулативен трасиращ – M67 Shell;
HC BE – димен – M84 Shell smoke;
WP BE – димен – M60 Shell smoke. Hunnicutt, R. P. (1978). Sherman. A History of the American Medium Tank. Presidio Press, ISBN 13: 9780891410805, p. 568
През януари 1944 г. Великобритания започва производството на версията Sherman VC, известна и като Sherman Firefly, на която се монтира британското противотанково 76,2-mm оръдие QF 17-pounder (Ordnance Quick-Firing 17-pounder) с дължина L55 и боекомплект 77 изстрела. При тази модификация се налага оръдието да бъде завъртяно на 90°, за да може да се зарежда от лявата страна. За намаляване на отката се монтира дулен спирач, а от екипажа е премахнат помощник-водачът и на неговото място са добавени стелажи с боеприпаси.
За стрелба с оръдието са предвидени:
AP-T – бронебойно-трасиращ остроглав – Shot, AP, Mk.III T;
APC-T – бронебойно-трасиращ със защитен накрайник – Shot, APC, Mk.IV T;
APCBC-T – бронебойно-трасиращ със защитен и балистичен накрайник – Shot, APCBC, Mk.VIII T;