Мария-Исабела Бурбон-Испанска (на испански: María Isabel de Borbón y Borbón-Parma; * 6 юли 1789, Мадрид, Испания; † 13 септември 1848, Портичи, Кралство на двете Сицилии) е испанска инфанта и кралица на Двете Сицилии – съпруга на крал Франческо I от Двете Сицили.
Произход Мария Исабела е родена в кралския дворец в Мадрид с имената Мария Исабела Анрония Хосефа Анна Тереза Филипина Испанска. Тя е единадесетото дете на испанския крал Карлос IV (1748 – 1819) и съпругата му Мария Луиза Бурбон-Пармска (1751 – 1819), племенница на Луи XV. По бащина линия е внучка на испанския крал Карлос III и Мария Амалия Саксонска, а по майчина – на пармския херцог Филип I и на принцеса Луиза-Елизабет Бурбон-Френска. Двете двойки баби и дядовци са брат и сестра – деца на испанския крал Филип V и на втората му съпруга Изабела Фарнезе.
Биография Ранни години Баща ѝ Карлос IV често е смятан за интелектуално ленив и лековерен.Rubio, Reinas de España, с. 293 Макар да запазва образа на абсолютен монарх, той оставя управлението на съпругата си и на първия министър Мануел Годой. Мария Луиза напълно доминира съпруга си. Раждането на Мария Исабела съвпада с възхода на Годой, което засилва непопулярността на кралицата. Противниците им ги обвиняват, че са любовници,Rubio, Reinas de España, с. 307 а дори се разпространяват слухове, че Мария Исабела е дъщеря на младия Годой, станал първи министър през 1792 г.Rubio, Reinas de España, с. 311
Детството ѝ преминава на фона на Френската революция и политическите сътресения в Испания.Rubio, Reinas de España, с. 308 Поради поведението на родителите си тя не получава добро образование.Acton, The Bourbons of Naples, с. 479
През декември 1800 г. в Испания пристига новият френски посланик Лучано Бонапарт. Чрез него кралица Мария Луиза предлага Мария Изабела за съпруга на Наполеон Бонапарт през април 1801 г.Rubio, Reinas de España, с. 325
Брак През пролетта на 1801 г. майката на Мария Изабела, стремяща се да ѝ осигури корона, предлага тя да се омъжи за принц Франческо от Неапол и Сицилия. Неговата съпруга, ерцхерцогиня Мария Клементина Австрийска умира при раждане през ноември същата година. Идеята произхожда от френски дипломат, служил като посланик в Мадрид и Неапол. Планът му цели да привлече Неаполитанското кралство – съюзник на Англия и противник на Франция, към новия френско-испански съюз чрез двойни бракове между двете династии.Rubio, Reinas de España, p. 327
Предвижда се Мария Исабела и брат ѝ Фернандо, принц на Астуриите, да сключат брак със своите първи братовчеди – Мария Антония Неаполитанска и Франческо, херцог на Калабрия. Кралят на Неапол Фердинандо IV (Фердинандо I на Двете Сицилии) подкрепя идеята, желаейки да подобри отношенията си с по-големия си брат, краля на Испания. Съпругата му Мария Каролина Австрийска, която ненавижда Франция и не се доверява на Испания заради благосклонността ѝ към Наполеон, се противопоставя. Въпреки това договорите за двата брака са подписани в Аранхуес през април 1802 г.Rubio, Reinas de España, с. 365
На 6 юли 1802 г. в Мадрид Мария Исабела сключва брак по пълномощие с първия си братовчед Франческо, принц на Неапол и Сицилия. На 4 октомври в Барселона бракът е потвърден лично. Празненствата продължават до 12 октомври, когато Мария Исабела отпътува за Неапол.Rubio, Reinas de España, с. 366
Наследствена принцеса При пристигането си в Неапол, Мария Исабела не предизвиква особено възхищение в двора. Всички дъщери на крал Карлос IV са ниски на ръст и не особено красиви.Bearne Charlton, Catherine. A Royal Quartette. London: T. F. Unwin, 1908, с. 275 За разлика от сестрите си тя има правилни черти на лицето и изглежда дори по-млада за своите 13 години. Описват я като „дребна и кръгла като топка“.Acton, The Bourbons of Naples, с. 478 Свекърва ѝ, кралица Мария Каролина, е много привързана към първата съпруга на сина си, която е и нейна племенница. Мария Исабела ражда първото си дете, Луиза Карлота, на 15-годишна възраст и впоследствие още единадесет деца. Тя не се интересува от политика.
Животът ѝ е дълбоко повлиян от действията на Наполеон Бонапарт. След като е коронясан за император на Франция през декември 1804 г., Наполеон продължава да разширява властта си на Италианския полуостров. Страхувайки се за короната си, крал Фердинандо се присъединява към Тройната коалиция срещу Бонапарт. Войските на Наполеон разгромяват съюзническите армии при Аустерлиц през декември 1805 г. и при Кампотенезе. След тези победи те окупират Неаполитанското кралство през 1806 г. Императорът дарява короната на Неапол на брат си Жозеф Бонапарт, а четири години по-късно – на зет си Жоашен Мюра.
Мария Изабела, заедно с останалата част от кралското семейство, бяга от Неапол в Сицилия през февруари 1806 г. Въпреки многократните опити на Мюра да нахлуе на острова, крал Фердинандо и Мария Каролина запазват статута и властта си в Сицилия под закрилата на британските войски. Истинската власт в Сицилия се полага на лорд Уилям Бентинк, командир на британските войски на острова. Бентинк установява конституция и лишава Фердинандо от власт.
През 1812 г. съпругът ѝ е назначен за регент. Мария Изабела остава неангажирана в сложните сицилиански дела на неаполитанския двор в изгнание в Палермо. Франческо се сблъсква с аристокрацията на острова, която се противопоставя на въвеждането на нови данъци за финансиране на войната срещу Франция и се застъпва за висока степен на автономия. Лишена от влиянието си, кралица Мария Каролина е заточена в Австрия през 1813 г., където умира през 1814 г.
Херцогиня на Калабрия През 1815 г., под австрийска закрила, Фердинандо се завръща в Неапол. Там той отменя Сицилианската конституция и през 1816 г.обединява двете си кралства в Двете Сицилии, като дава на Франческо титлата „херцог на Калабрия“ като наследник на двете кралства.Acton, The Bourbons of Naples, с. 679 Служейки като наместници в Сицилия (1815 – 1820), Франческо и Мария Исабела остават в Сицилия, като от време на време посещават двора в Неапол.
Въпреки че е напуснала Испания в ранна възраст, Мария Исабела остава емоционално привързана към семейството си и родния си град. През есента на 1818 г. тя посещава родителите си, които живеят в изгнание в Рим.Rubio, Reinas de España, с. 345 Тя помага на майка си, когато тя умира през януари 1819 г.Rubio, Reinas de España, с. 819 Влиянието на Мария Исабела е от решаващо значение за избора на брак на дъщерите ѝ, четири от които (от шест) се омъжват за членове на испанското кралско семейство.
През юли 1820 г. Франческо и Мария Исабела се завръщат в Неапол.Acton, The Bourbons of Naples, с. 698 През следващите четири години тъстът на Мария Исабела царува като абсолютен монарх в рамките на своите владения, без да допуска конституционни реформи.
Кралица на Двете Сицилии На 4 януари 1825 г. нейният тъст, крал Фернандо I, умира и Франческо се възкачва на трона. Мария Изабела става негова кралица. От самото начало Франческо I се държи много различно от либералния принц, който е бил като наследник на короната, а краткото му царуване е по същество реакционно.
В новата си роля на кралица Мария Изабела не носи политическа тежест. Тя няма нито амбицията, нито интереса да служи на съпруга си, който от своя страна има спокоен характер. Поради многобройните си бременности Мария Изабела значително напълнява и правилните ѝ черти изчезват.Acton, The Last Bourbons of Naples, с. 16 Тя е описвана от съвременниците си като лекомислена, вдетинена, но добросърдечна.Acton, The Last Bourbons of Naples, с. 3 Обича театъра, баловете и публичните празненства. Простовата и щедра, тя е по-популярна от съпруга си.Acton, The Last Bourbons of Naples, с. 132
Кралската двойка живее заобиколена от войници, винаги страхувайки се от революция. Тяхната безопасност е гарантирана от австрийски войски, разположени в Неапол, но издръжката на войските е тежко бреме за държавната хазна и основна причина за високия публичен дълг.Acton, The Last Bourbons of Naples, с. 4
По случай сватбата на дъщеря ѝ Мария Кристина с брат ѝ Фернандо VII Испански Мария Исабела успява да убеди съпруга си да предприеме дългото пътуване до Испания. Суверените пътуват по суша, заминавайки на 28 септември 1829 г. По пътя си посещават папа Пий VIII в Рим. В Гренобъл се срещат с Мария Каролина, херцогиня на Бери, която се радва да види родителите си отново след тринадесет години раздяла.Acton, The Last Bourbons of Naples, с. 35 Бракът на дъщеря им с Фернандо VII е отпразнуван на 25 януари 1830 г. На връщане суверените на Двете Сицилии се срещат отново с херцогинята на Бери, която ги запознава със сина на херцога на Бордо в Шамбор. Мария Изабела и съпругът ѝ отиват в Париж, където са приети от френския крал Шарл X.Acton, The Last Bourbons of Naples, с. 39 На 30 юли се завръщат в Неапол. След завръщането си здравето на краля се влошава и той умира на 8 ноември 1830 г.Acton, The Last Bourbons of Naples, с. 46
Кралица майка на Двете Сицилии След смъртта на съпруга ѝ, най-големият ѝ син Фердинандо II става новият крал на Двете Сицилии. Без нейно знание Мария Исабела се оказва в центъра на заговор, замислен от принц Винченцо Руфо дела Скалета и херцог Пиетро Уго деле Фаваре. Тяхното намерение е да я направят регент на кралството, като отстранят консервативния ѝ син от трона поне за няколко години. Заговорът е разкритActon, The Last Bourbons of Naples, с. 48 и незабавно потулен от младия крал. Фердинандо II, срамежлив и тих, обаче се оказва по-енергичен от баща си и дядо си, изпълнявайки задълженията на кралството с по-голяма решителност. Отношенията между Мария Исабела и Фердинандо II са хладни.Acton, The Last Bourbons of Naples, с. 49-51
В ранните години на вдовството си Мария Исабела е все още млада. Заобиколена от много обожатели, тя има слабост към красиви чиновници, по-млади от нея.Acton, The Last Bourbons of Naples, с. 64 Според дворцовите слухове тя има многобройни любовници. Поведението ѝ я прави лесна мишена за клевета, което дразни сина ѝ Фердинандо. Мария Изабела се отнася любезно със снаха си Мария Кристина Савойска, която се омъжва за Фердинандо на 21 ноември 1832 г. Новата кралица помирява майка и син.Acton, The Last Bourbons of Naples, с. 66
През 1835 г. Мария Исабела започва афера с барон Петер фон Шмукхер, женен австрийски офицер. Това е страстна и бурна връзка. Когато съпругата му умира през 1837 г., Мария Исабела възнамерява да се омъжи за него. Когато амбициозният барон поисква титлата и привилегиите на кралски любовник като условие за брака им, тя отказва, като се обръща към сина си Фердинандо да се отърве от бившия ѝ любовник. Кралят прогонва Шмукхер от Неапол през януари 1838 г.
Последни години и смърт През януари 1836 г. Мария Исабела е кръстница на внука си Франческо, херцог на Калабрия. През март същата година принцът на Капуа сключва морганатичен брак. Фердинандо II не прощава на брата си беглец. Принцът на Капуа остава в постоянно изгнание в Англия. Мария Исабела никога повече не вижда по-малкия си син.Acton, The Last Bourbons of Naples, с. 340
Тъй като Мария Исабела е решена да се омъжи повторно, синът ѝ, крал Фердинандо II, ѝ дава списък с млади благородници на кралството, от които да избира. В крайна сметка кралицата майка избира Франческо дел Балцо (дьо Бо) от херцозите на Презенцано – благородник от Капуа,Acton, The Last Bourbons of Naples, с. 133 който е удостоен с титлата „граф“ по фамилия при брака си (1805 – 1882) и генерал на дворцовата гвардия. Церемонията се провежда на 15 януари 1839 г. Булката е на петдесет години, а младоженецът – на тридесет и четири. След сватбата си Мария Исабела и Франческо се оттеглят от двора и се местят в Каподимонте,Acton, The Last Bourbons of Naples, с. 134 след което в новия си имот „Вилино Руфо“ в Скудильо ди Каподимонте, закупен от кралицата майка и даден на младия ѝ съпруг.