Европейската винена лоза (Vitis vinifera) е вид покритосеменно растение от семейство Лозови (Vitaceae).
То има два подвида – диворастящият дива (горска) винена лоза (V. v. sylvestris, понякога разглеждан и като самостоятелен вид) и култивираният културна винена лоза (V. v. vinifera). Дивата винена лоза първоначално е разпространена в Средиземноморието и Близкия Изток, а културната винена лоза е земеделска култура, масово отглеждана в субтропичните и умерени области по целия свят. Двата подвида имат значителни анатомични различия, като културната лоза има хермафродитни цветове, а дивата е двудомно растение.
Културната лоза има между 5 и 10 хиляди известни сорта, но само малка част от тях са масово отглеждани. Към 2016 година насажденията по света са с площ около 7,5 милиона хектара. Лозата се отглежда главно за нейните плодове, наричани грозде. То се консумира прясно или изсушено (стафиди), а от сока му чрез ферментация се получава вино и оцет. В много райони за храна се използват и лозовите листа.
Анатомия Европейската винена лоза е пълзящо растение (лиановидно), което може да достигне до 35 метра на височина. Има мощна коренова система и развита корона от дълги клони. При отглеждането ѝ като земеделска култура височината на стъблото и броят на клоните се контролират чрез ежегодна резитба, при която обикновено се следва определена система – формировка. Листата са длановидно нарязани, а плодовете са зърна, групирани в грозд – те са богати на въглехидрати и се наричат грозде.
Подземни органи Подземните органи на лозата включват система от корени, която се развива и завършва в горната си част по различен начин при семеначетата (лози, развили се от семка) и при вкоренените лози (лози, развили се от вкореняване на резници от друга лоза). При семеначетата кореновата система завършва с коренова шийка, а при вкоренените лози – с кореново стъбло. И в двата случая кореновата система служи за прикрепване на растението към почвата, като снабдява надземните органи с вода и минерали и съхранява резервни хранителни вещества.
Корените имат два начина на образуване – от зародиша на растението (зародишни) и от вече вкорененото растение (адвентивни). Зародишните корени, които се развиват само при семеначетата, включват главен корен, образуван от покълналото семе, който расте надолу и бързо прониква на около 1 метър в почвата. На известна дълбочина от върха му се образуват странични корени, които растат по-бавно и под наклон.
Адвентивните корени на вкоренените лози се израстват от възлите на резника, който се превръща в подземно кореново стъбло. Според положението си по височината на кореновото стебло, адвентивните корени се разделят на повърхностни, средни и стъпални. При присадените лози корени може да изникнат и от присадника – те се наричат росни. Стъпалните колени, израснали от петата на кореновото стъбло, обикновено се развиват най-силно и играят най-важна роля за растението. За да се засили развитието им, при отглеждането на лозите може периодично да се отстраняват росните и повърхностните корени.
При своя растеж кореновата система се разклонява на всеки 10 – 12 сантиметра от дължината на корените, образувайки гъста мрежа от все по-тънки корени и обхващайки голям обем от почвата. В благоприятни условия кореновата система може да достигне дълбочина 6 метра и диаметър 8 метра, а дори при слаби почви корените на добре развити лози стигат до дълбочина 2 метра и диаметър 4 метра. Растежът на корените не спира и през зимата, а в първите години от живота на лозата кореновата система расте по-бързо от надземните органи.
Отделните крайни корени се разделят на четири участъка: зона на връхчето (2 – 5 mm) с твърдо и остро жълто покритие зона на нарастване (няколко милиметра), която активно расте и изтласква напред върха на корена абсорбираща зона (1 – 2 cm) с белезникав или жълтеникав цвят, удебелена при главните корени и покрита с власинки – през нея се осъществява активното засмукване на вода и минерали от почвата проводяща зона, през която преминават абсорбираните вещества
Надземни вегетативни органи Надземните вегетативни органи на лозата включват надземно стъбло и клони с различна възраст (многодишни, двугодишни и едногодишни), листа, мустаци и пъпки.
Многогодишни и двугодишни органи
Надземното стъбло е продължение на подземното и при култивираните лози височината му се регулира, като то може да бъде късо (до 40 cm), полувисоко (40 – 100 cm) или високо (над 100 cm), и завършва с глава – удебелена част, от която се отделят първите клони. Култивираните лози обикновено имат оставени един или няколко многогодишните клони – наричани рамена при дължина 15 – 30 cm или кордони при дължина 40 – 90 cm. Заедно със стъблото те служат за скелет на короната на лозата, а в многогодишната им дървесина се складират резервни пластични вещества през периода на зимния покой на растението.
Двугодишните клони, наричани също плодни звена, играят важна роля за формировката на лозите, като при резитбата се скъсяват до определена дължина. Според дължината на изрязване двугодишните клони се наричат чепове (с 1 – 2 очи), стрелки (с 4 – 6 очи) или плодни пръчки (с 8 – 20 очи). Докато стрелките и плодните пръчки се използват за плододаване в рамките на един сезон и при следващата резитба се премахват, чеповете се използват и за поддържане на формировката на лозата през следващата година.
Леторасти
Едногодишните клони са наричани леторасти (в ранната им възраст също филизи, а след пълното им вдървесиняване – пръчки) и според пъпките, от които се развиват, се разделят на няколко вида: Главни леторасти, образувани от главните пъпки на зимните очи – те дават най-много плодове и са предпочитани за оставяне през следващата година като плодни звена Заместващи леторасти, образувани от заместващите пъпки на зимните очи – развиват се по-слабо от главните и дават по-малко плодове Лакомци (също вълци), образувани от спящи пъпки – те са по-дебели и дълги и не дават плодове, но често се използват при формировката през следващата година Странични леторасти (също колтуци), образуват се от летни пъпки върху главните и заместващите леторасти – дават малко плодове (обикновено един грозд, по-малък от обикновените), но могат да се използват като плодни звена през следващата година Издънки, изникнали от спящи пъпки на подземното стъбло – не дават плодове
Пръчките са тънки и дълги, като през известно разстояние по дължината им има удебелявания, наричани възли. Междувъзлията при основата и върха на пръчката са по-къси от останалите, освен при лакомците, където те са по-дълги от останалите междувъзлия. Леторастът има неправилна цилиндрична форма с четири обособени страни – гръбна, коремна (срещу гръбната, по-слабо оцветена и най-силно развита, по нея се разполагат зимните очи), вдлъбната и плоска (срещу вдлъбнатата). От възлите израстват листата, като разположението им се редува – в съседни възли те са разположени срещуположно. Обикновено от третия до шестия възел на летораста срещу листата се разполагат съцветия (гроздове), а на останалите възли до върха – мустаци. На един летораст обикновено има 1 до 3 грозда, но понякога могат да достигнат и до 7.
Листа и мустаци Листата на лозата, както при повечето растения, изпълняват основни функции – фотосинтеза, дишане и транспирация. Те са разположени във възлите на леторастите, като първите 6 до 8 се образуват в зародиш още в пъпките, а останалите се образуват в процеса на растеж на летораста. Листата се състоят от петура и дръжка, която свързва петурата с летораста. През нея преминават ликово-дървесинни снопчета, които се разклоняват в най-често 5 главни нерва, а след това в сложна мрежа обхващаща цялата петура. Петурите могат да имат различна големина и форма, които се изменят по дължината летораста. Формата им може да бъде триделна, петделна, целокрайна и в други варианти, като е един от признаците, използвани за визуално разпознаване на различните сортове.
Мустаците са вегетативни органи, които служат за прикрепване на леторастите към околни предмети. Те израстват от възлите, срещуположно на листата. Могат да имат проста форма – тънък израстък, който се навива в края си – или да бъдат разклонени, а понякога са и съчетани с развили се от основата им съцветия. В редки случаи мустаците могат да се развият и в самостоятелни странични леторасти.
Пъпки и очи
Пъпките представляват зародиш на летораст, включващ зачатъци на неговите листа и съцветия, който може да се развие през някои от следващите вегетационни сезони. Повечето пъпки на лозите се образуват в групи от по няколко пъпки в обща обвивка, наричани очи. Главна роля за развитието на лозата имат зимните очи, които се образуват върху възлите в основата на страничните леторасти и включват от 3 до 6 отделни пъпки. Пъпката, разположена в средата, е най-добре развита и се нарича главна (централна), а останалите – странични (резервни). При нормални условия на следващата пролет в летораст се развива главната пъпка, но ако тя е повредена я замества най-добре развитата от резервните пъпки. В редки случаи от едно око могат да се развият едновременно два летораста.
Освен пъпките на зимните очи, лозите образуват още няколко вида пъпки: Летните пъпки се образуват в основата на новите листа и още през същия сезон се развиват в странични леторасти Черните очи, разположени в основата не летораста, са подобни на зимните, но обикновено имат само по две пъпки, а развилите се от тях леторасти най-често са безплодни Ъгловите пъпки са групи от много малки пъпки, разположени в пръстен около основата на летораст в близост до по-стара дървесина; те се развиват при къси резитби или критични условия, като развилите се от тях леторасти са безплодни Спящите пъпки са разположени по многогодишните органи, силно устойчиви са и се развиват само при неблагоприятни условия в безплодни леторасти (лакомци)
Надземни генеративни органи Генеративните органи на лозата са съцветия, включващи отделни цветове, които се развиват в гроздове – групи от плодове, наричани зърна и съдържащи обикновено по няколко семена.
Цветове Съцветията (ресите) на лозата се образуват на първите осем възела на леторастите, срещуположно на съответните листа, като броят им обикновено е от 1 до 4 на летораст. Образувани в зародиш още в пъпките от предходната година, те се появяват като малки подутини, когато леторастът порастне на дължина до 15 – 20 cm. С растежа си те постепенно се разклоняват на няколко порядъка разклонения, като крайните (обикновено групирани по три) завършват с тънка дръжка и цветен бутон. От бутоните се развиват цветове, а след това плодни зърна. Обикновено в едно съцветие има 200 до 5000 цветни бутона, от които се развиват 50 до 350 зърна.
Цветовете най-често са двуполови, но могат да бъдат и функционално мъжки (с недоразвит плодник) или функционално женски (с недоразвити тичинки и стерилен прашец). Нормалните цветове се състоят от чашка, венче, плодник и тичинки. Чашката е слабо развита, съставена от 5 чашелистчета, сраснали се в тънка зелена ивица. Венчето се състои от 5 венчелистче, сраснали се в горния си край. Тичинките също са 5, съставени от тичинкова дръжка и прашник с две прашникови торбички с прашец. От вътрешната им страна има 5 нектарника, които са жълтеникави и съдържат етерични масла с аромат на резеда. Плодникът е бутилковиден или крушовиден и е съставен от яйчник, стълбче и близалце. Цветовете на лозата се самоопрашват или се опрашват от вятъра.
При цветовете на лозата често се наблюдават различни аномалии, включително разлика в пола на цветове на една и съща лоза. Чести са и различни отклонения в развитието им – източване (съцветието се развива в мустак), изресяване (частично или пълно окапване на цветовете, преди, по време или след цъфтежа), милерандаж или момици (формиране на гроздове с главно дребни безсеменни зърна).
Плодове