Цървища (на гръцки димотики: Καπνόφυτο, Капнофито, катаревуса: Καπνόφυτον, Капнофитон, до 1927 година Τσερβίστα, Цервиста) е село в Република Гърция, в дем Синтика, област Централна Македония.

География Цървища е село в историко-географската област Мървашко. То е разположено в северното подножие на планината Шарлия (Врондос) на 13 километра североизточно от град Валовища (Сидирокастро) и на 4 километра югозападно от Крушево (Ахладохори) в долината на река Белица (Крусовитис). В землището на селото има много пещери.

През селото тече Шарлийската река или Кушлу, прекръстена в 1969 година на Скотино Рема. На нея е разположен водопадът Скак. Втората малка река, която тече през Цървища е Карадере.

История Етимология Според Йордан Н. Иванов името е по изчезналото лично име Царьо, по народна етимология от църв, червей. Сравнимо е селищното име Цървище в Дупнишко, което вероятно е от същия произход.

В Османската империя В османски обобщен данъчен списък на немюсюлманското население от вилаета Тимур Хисаръ̀ от 1616 – 1617 година селото е отбелязано под името Червище с 205 джизие ханета (домакинства), рудари (маденджии). Според документ от 1625 година Червище има 197 ханета.Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 228, 300.

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Цървища (Tsërvischta) е посочено като село със 110 домакинства и 170 жители българи и 140 жители мюсюлмани.

Според Стефан Веркович в 1889 година в Цървища има 63 български и 40 турски къщи.

През 1891 година Георги Стрезов пише:

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов, населението на Църквища („Македония. Етнография и статистика“) брои 350 българи, 240 турци, 50 власи и 30 цигани.

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Цървища има 440 българи екзархисти, 40 българи патрирашисти гъркомани и 90 власи. В селото функционира 1 българско начално училище с 1 учител и 57 ученици.

В 1904/1905 година в българското училище в селото преподава Мария Маркова.

Митрополит Емилиан Мелнишки пише, че на 24 януари 1908 година осемчленна българска чета, начело със Стойо от Колешино, се сражава с османски части при Цървища. Турците залавят боеприпаси и документи.

При избухването на Балканската война в 1912 година 17 души от Цървища са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

В Гърция Селото е освободено от османска власт от Седма рилска дивизия през октомври 1912 година по време на Балканската война. През Междусъюзническата война през 1913 година, Цървища е опожарено от гръцката армия.Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 299. След войната попада в пределите на Гърция.

В 1924 година в селото са заселени гърци бежанци от Мала Азия, Турция и селото брои 220 къщи със 70 българи, 130 гръцки колонисти и 20 власи. През 1925 година всички българи без две семейства се изселват в България – в Мелник и Мелнишко, в Коиловци и други. В 1927 година името на селото е променено на Капнофитон.

+ Прекръстени с официален указ местности в община Цървища на 6 юли 1968 година Име Име Ново име Ново име Описание Кушлу или Шарлийската река Κουσλού Скотинон Рема Σκοτεινόν Ρέμαрека в Шарлия, която тече през Цървища Дъбовец Ντάμποβιτς Меседес Μεσέδεςвръх в Шарлия ЮИ от Цървища (963 m) Скак Σκάκ Акрида Άκρίδαводопад в Шарлия на Шарлийската река (Куслу) ЮИ от Цървища; от скак, „водопад“, от скачам Баба Μπαμπά Патерас Рема Πατέρας Ρέμαрека на З от Цървища, ляв приток на Белица Кушлу Κουσλού Макрирема Μακρυρεμα Рамна Ράμνια Омалон Όμαλόνвръх в Шарлия И от Цървища (702 m) Али Баба Άλή Μπαμπάς Профитис Илияс Προφήτης Ήλίας връх в Шарлия ЮИ от Цървища (1848 m) Цървил Τσερβίλι Поликорфон Πολύκορφον връх в Шарлия И от Цървища и З от Горно Броди (1642 m); от личното име Цървѝл Баба Μπάμπα Патерас Πατέραςскалист рид З от Цървища над река Баба; името е обикновено название на гърбовидни хребети Баба Μπάμπα Папус Παππούς Шапкина Σαπνίνα Капело Καπέλοвръх СЗ от Цървища, над десния бряг на Белица Бахчелък Μπαχτελίκια Кипон Κήπονместност СЗ от Цървища, по левия бряг на Белица Гюрма или Гюрка Γκιούρκα Антотопос Ανθότοποςместност СЗ от Цървища, на десния бряг на Белица

Личности Родени в Цървища Борис Петров Бардушев (1920 – 1944), български партизанинСписък на убити партизани Йоанис Панайотидис (1936 – 1991), гръцки политик, депутат от Нова демокрация Константин Йорданов, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година Стоян Воденичаров (1875 – 1925), български политик, кмет на селото и деец на ВМРО

Бележки

Категория:Села в дем Синтика