Телерѝг е владетел на България от 768 до 777 година.
Управление Неговото управление съвпада с края на вътрешната криза в България от VIII век. За пръв път името му се споменава в изворите във връзка с похода на византийския император Константин V Копронѝм срещу България през май 774 г. Този поход завършва без решително сражение, с мирен договор между двете страни. В края на същата година обаче Телериг изпраща армия от 12 000 души в Берзития (в дн. Северна Македония), но византийският василевс, предупреден от своите агенти в Плиска, събира многократно по-силна войска и успява да срази българските части. Въодушевен от успеха си, император Константин V отново предприема поход срещу България, но северните ветрове възпират византийския флот край Месемврия (дн. Несебър) и по този начин осуетяват византийските планове.
Хан Телериг разбира, че заради голямото количество византийски агенти в българската столица, всички негови планове бързо стават известни на византийския император. За да ограничи това византийско влияние в българската столица, Телериг изпраща писмо до византийския император, в което пише, че възнамерява да избяга при него, но иска гаранции за себе си и имената на византийските агенти, които могат да му помогнат. Константин V Копроним познава ситуацията в България и приема, че Телериг е поредният български владетел, който е принуден да напусне престола. Той изпраща на българския хан имената на своите шпиони. На Телериг не му остава нищо друго освен да прочисти Плиска от предателите, които изтребва до крак.
Последваща съдба
През 777 г. Телериг, след поредния преврат, все пак е принуден да избяга в Константинопол.Ангелов, Димитър; Въпросът за политическите емигранти в отношенията между Византия и средновековна България // В: Античная древность и средние века. – Вып. 10. – 1973. – С. 112. Новият византийски император Лъв IV Хазар, син на Константин V, приема Телериг, като бившият хан приема кръщение с християнското име Теофилакт. От страна на императора той е удостоен с титлата „патриций“ и е оженен за братовчедка на императрица Ирина Атинянката.
В бившата колекция на Георги Закос – търговец на византийски антики и известен експерт по сфрагистика от средата на ХХ век, са открити два екземпляра на моливдовул на патриция Телериг-Теофилакт, които днес се съхраняват в колекцията на Харвардския университет в Дъмбартън Оукс.Иван Йорданов. Корпус на средновековните български печати. Плиска-Преслав. Т. 12 (2016) / стр.36 От едната страна те имат петредов надпис на гръцки: „Христе, помагай на своя раб“, а от другата страна – монограм „Телериг-Теофилакт патриций“, което Веселин Бешевлиев разчита и като „Телериг-Богохраним патриций“.
Неясноти около името В различни източници името се среща като Телериг или Телерих (Симеон Логотет и Метафраст). Някои изследователи обръщат внимание, че частицата -риг/рих се среща и в имена като Исперих,Вълчев, Йордан. Древният български календар Тангра Танак Ра 2008 където имаме име Испор/Испер и предполагат, че частицата -рих/риг изразява някаква титла. В този смисъл имената на Телериг и Телец са странно близки като звученеЧурешки, Стефан. Именникът на българските князе (ханове) 2012
Памет На Телериг е наречена улица в квартал „Бояна“ в София ().
Също така, улица в град Пловдив, квартал Кършияка.
Източници
Литература Теофан Изповедник – „Хронография“ изд на БАН – ГИБИ Гръцки Източници за историята на България. Андреев, Йордан, Лазаров, Иван и Павлов, Пламен, „Кой кой е в Средновековна България. Исторически справочник“, С., 1994 г., с. 359 – 360 Златарски, Васил, „История на българската държава през Средните векове“, Т.1: „Първо българско царство“; Ч.1: „Епоха на хуно-българското надмощие (679 – 852)“, 3 изд., С., 1970 г., с. 298 – 313 Мутафчиев, Петър, История на българския народ (681 – 1323), с. 156 – 162, С., 1986 г.
Категория:Монарси на Първата българска държава