Мариинското четвероевангелие () е глаголически илюстрован ръкопис, датиращ от началото на ΧΙ век. Т.2 с. 617 – 625Иванова-Мавродинова, Вера, Лиляна Мавродинова. Украсата на старобългарските ръкописи до края на ХІ век. – Кирило-Методиевски студии, 12, 1999, с. 23 – 26.

Описание Евангелието се състои от 173 листа пергамент. Наименованието му произлиза от скита „Света Дева Мария“ на Света гора, където е открито от руския славист Виктор Григорович през 1845 г. Той го отнася в Русия. След неговата смърт ръкописът попада в московския Румянцевски музей, а сега се намира в Руската държавна библиотека (Григ. № 6 / М.1689) в Москва. Два отделни листа, така наречените Михановичеви листове, се пазят в Австрийската национална библиотека, Виена, под сигнатура Vindob. Slav. 146; по-рано те са се намирали в сбирката на Франц Миклошич.

Ръкописът съдържа четирите канонични евангелия. Не са запазени началото и краят му. Лист 134 е загубен и заменен по-късно с друг, написан на кирилица. Липсва и лист 167. Писмото е обла глаголица, с каквато са изписани и Зографското и Асеманиевото евангелие. Преди евангелията на Марко, Лука и Йоан има рисувани изображения на съответните евангелисти, представени в цял ръст. Тяхната грубовата рисунка, както и някои особености от иконографски характер, не намират точни паралели в други паметници на изкуството. Всяко от тези евангелия започва със заставка и инициал, декорирани с плетенични и дребни, изящни растителни мотиви.

Ватрослав Ягич предполага, че евангелието е от западните сърбо-хърватски земи, но това мнение е отхвърлено от науката. Въз основа на смесването на буквите ѫ и Ѹ се смята, че Мариинското четвероевангелие произлиза от Северна Македония, на границата със сръбския език. В морфологичен аспект евангелието съдържа архаични черти в лексиката.

Образец от текста Посичането на Йоан Кръстител (Матей 14: 1 – 12)

1. въ врѣмѧ оно оуслъıшавъ иродъ тетрархъ слоухъ исоусовъ 2. ı рече отрокомъ своимъ: сь естъ иоанъ кръститель, тъ въскрьсе от мрътвъıхъ, ı сего ради силъı дѣѭтъ сѧ о немь. 3. ıродъ бо емъ иоанна съвѧза и ı въсади и вь темьницѫ иродиѣдъı ради женъı филипа братра своего. 4. глаголааше бо емоу иоанъ. Не достоитъ ти имѣти еѩ. 5. ı хотѧ и оубити оубоѣ сѧ народа, за не ѣко пророка имѣхѫ и. 6. дьни же бъıвъшоу розьства иродова плѧса дъшти иродиѣдина по срѣдѣ и оугоди иродови. 7. тѣмь же съ клѧтвоѭ издрече еи дати, егоже аште въпроситъ. 8. Она же наваждена материѭ своеѭ, даждь ми, рече, сьде на мисѣ главѫ иоана кръстителѣ. 9. ı печаленъ бъıстъ цѣсаръ, клѧтвъı же ради и възлежѧштихъ съ нимъ повелѣ дати и, 10. ı посълавъ оусѣкнѫ иоана въ темьници. 11. ı принѣсѧ главѫ его на мисѣ и дашѧ дѣвици, ı несе матери своеи. 12. и пристѫпьше оученици его вьзѧсѧ тѣло его и погрѣсѧ е, ı пришедъше възвѣстишѧ исоусови.

Издания „Quattuor evangeliorum versionis palaeoslovenicae codex Marianus glagoliticus – Памятник глаголической письмености. Мариинское четвероевангелие с примечаниями и приложениями“, Ватрослав Ягич, Берлин и Петербург, 1883 г. Към изданието е приложено изследване на Ягич върху палеографските му и езикови особености и пълен речник. Липсващият лист 167 е попълнен със съответния текст от „Зографското четвероевангелие“ електронна версия на текста е включена в Corpus Cyrillo-Methodianum Helsingiense

Изследвания „Особеностите на езика на Мариинския паметник“, Любомир Милетич, „Периодическо списание на Българското книжовно дружество“, V, 1880 г., кн. 19 – 20, 219 – 252 „К вопросу о месте написания Мариинского евангелия“, П. Бузук, „Известия Отделения русского языка и словесности Императорской Академии наук“, XXIII, 1918 г., кн. 2, 109 – 149 „Замечания о Мариинском Евангелии“, П. Бузук, „Известия Отделения русского языка и словесности Императорской Академии наук“, XXIX, 1924 г., 307 – 368

Източници

Външни препратки Мариинско евангелие в Уикиизточник Статия на немски Дигитално факсимиле на ръкописа друго дигитално факсимиле на ръкописа

Категория:Старобългарски писмени паметници Категория:Глаголически писмени паметници Категория:Издания и преводи на Библията Категория:Български ръкописи Категория:Глаголица Категория:История на Македония Категория:Руска държавна библиотека Категория:Култура във Виена