Млечният път (, )Harper, Douglas. „galaxy“. Online Etymology Dictionary е спиралната галактика, в която се намира Слънчевата система. Има лещовидна форма, а Слънцето е близо до галактичната равнина. За земния наблюдател звездите от тази равнина се сливат в светла млековидна ивица на небето, откъдето идва и наименованието.Pioneers of light and sound

Млечният път е галактика 100 000 – 120 000 светлинни години в диаметър, която съдържа около 100 – 400 милиарда звезди. Слънчевата система се намира на около 27 000 светлинни години от центъра на галактиката, на вътрешния ръб на спираловидно образувание от концентриран газ и прах, наречено ръкав на Орион. В самия център се намира интензивен радиоизточник на име Стрелец A*, който най-вероятно представлява свръхмасивна черна дупка. Най-старата известна звезда в Галактиката е поне на 13,2 милиарда години. Заобиколен от няколко по-малки галактики спътници, Млечният път е част от галактичния куп, наречен Местна група, който на свой ред е част от галактичния свръхкуп Дева.

Легенди

Българското народно име на Млечния път е Кумова сламаАнгел Бонов „Митове и легенди за съзвездията“ или просто Сламата, като легендата е свързана с кражбата на слама от кума, смятано от народа за голям грях и поради това отпечатано завинаги на небето.Христо Вакарелски. „Етнография на България“. София, 1977, стр. 413.

Легендата разказва, че през една зима, когато наваляло много сняг, на един беден човек не му останало нищо и той решил да открадне слама от кума си, за да не гладуват воловете му. Кошът, в който слагал сламата, обаче се оказал пробит и оставил диря, по която бил разкрит. В някои варианти на легендата ангел слиза от небето и го пита защо просто не е помолил кума си за сламата, а е решил да я открадне, след което казва: „Нека тая крадена слама се запали и никога да не угасне.“ Така всички ще си спомнят за случилото се и ще знаят, че от кум не се краде.

Според древногръцката легенда Зевс решил да направи безсмъртен сина си Херакъл, роден от смъртната Алкмена. Зевс изпратил Хермес да вземе новороденото бебе и да го доведе на Олимп. По това време Хера — жената на Зевс, спяла под една магнолия. Хермес се възползвал от положението и тихо сложил бебето до Хера, за да може Херакъл да суче от гърдата ѝ божествено мляко. Хера обаче се събудила, видяла, че това не е нейното дете, и го отблъснала. Силна струя мляко бликнала от гърдата ѝ и образувала Млечния път.

Характеристики Размер и маса

Диаметърът на Млечния път е около сто хиляди светлинни години (30 килопарсека или 9x1017 км), а централният му диск от стари звезди има диаметър, приблизително равен на десет хиляди светлинни години (9x1015km).imagine.gsfc.nasa.gov Дебелината му е около 1000 светлинни години (0.3 kpc)Rix, Hans-Walter and Bovy, Jo (2013). „The Milky Way's Stellar Disk“. The Astronomy and Astrophysics Review.. За сравнение, ако диаметърът на Млечния път беше сто метра, диаметърът на Слънчевата система би бил около един милиметър.

Оценките за масата на нашата Галактика варират в зависимост от метода и използваните данни. Смята се, че нейната маса е между 4x1011 и 4x1012 Слънчеви маси (M☉). Измервания от 2010 г. дават оценка за масата 7×1011 M☉Gnedin, O. Y. et al. (2010). „The mass profile of the Galaxy to 80 kpc“. The Astrophysical Journal 720: L108. , съизмерима с тази на галактиката Андромеда. Само 10% от материята на Млечния път е във формата на звездна материя, а за останалите 90% се предполага, че са съставени от тъмна материя. Изчислено е, че съдържа от 100 до 400 милиарда звезди, като точният брой зависи от броя звезди с малка маса. Доста по-плътен диск от газ се простира извън звездния диск. Скорошни наблюдения показват, че газовият диск на Млечния път има дебелина от около 12000 светлинни години. Ареолът на Галактиката се простира навън, но е ограничен от орбитите на двата сателита на Млечния път – Големият и Малкият Магеланов облак.

Възраст Не е известно точно кога се е образувал Млечният път, но възрастта на най-старата открита звезда в Галактиката е около 13,2 млрд. години, приблизително колкото възрастта на Вселената. Тази преценка се основава на изследвания, направени през 2004 г. от Лука Паскини, Пиеркарло Бонифацио, София Рандич, Даниел Гали и Рафаел Г. Гратън. Екипът е използвал UV-визуално разграфен спектрограф на огромен телескоп, за да измери за първи път берилиевото съдържание в две звезди в кълбовидния звезден куп NGC 6397.

Това им позволило да заключат, че изминалото време между появата на първото поколение звезди в Галактиката и появата на звездите от първото поколение в звездния куп е около двеста-триста милиона години. Като включили и приблизителната възраст на звездите в звездния куп (13,4 ± 0,8 млрд. години), те изчислили приблизителната възраст на най-старите звезди в Млечния път на 13,6±0,8 млрд. години. Основавайки се на тази нова технология, излиза, че дискът на Млечния път се е формирал в периода от 6,5 до 10,1 млрд. години.

Скорост

Според теорията на относителността не може да се говори за абсолютна скорост на който и да е космически обект, тъй като не съществува една-единствена инерциална отправна система, чрез която да се определи движението на Галактиката (всяко движение трябва да се отнася спрямо друг обект).

Много астрономи смятат, че Млечният път се движи с около 600 км/с спрямо близките галактики. Оценките за скоростта се колебаят в широки граници — между 130 км/с и 1000 км/с. Ако Галактиката се движи със скорост 600 км/с, това означава, че Земята изминава 51,84 млн. километра на ден, или повече от 18,9 млрд. километра годишно. Това разстояние е приблизително 4,6 пъти по-голямо от разстоянието между Земята и Плутон. Изглежда, че Галактиката се движи към съзвездието Хидра, и има вероятност да стане част от галактичния свръхкуп Дева.

Спрямо реликтовото излъчване движението на Галактиката има различна скорост: 552 км/с. Това може да бъде определено и наблюдавано от спътник като COBE и WMAP. В равновесно положение фотоните стават сини (компресират се) по посока на движението и червени (раздалечават се) в обратната посока.

Устройство и състав

Това е вероятен изглед на нашата галактика. Наблюдения от телескопа „Спитцър“ през 2005 г. подкрепят доказателствата, че Млечният път е пресечена спирална галактика. Тя се състои от пръчковидна зона около ядрото, обгърната от газов диск, звезден прах и звезди. В региона на диска има няколко ръкавни структури, които са под формата на логаритмична спирала навън. Разпределението на масата в Галактиката е много близко до класификацията на Хъбъл за спирална галактика със сравнително слабо извити ръкави (Sbc). През 1970 г. се предполага, че Млечният път е от типа SAB(rs)bc, където „rs“ показва структура на разкъсан пръстен около района на ядрото. Едва през 80-те години на XX век астрономите предполагат, че Млечният път е пресечена спирала, а не обикновена, като наблюденията през 2005 г. го потвърждават. пак тогава става ясно, че централната ивица на Галактиката е по-дълга от очакваното. Това предполага класификация от типа SBbc (слабо завита пресечена спирала).

Галактичен диск По оценки на учените, галактическият диск, издаден от галактическия център в различни посоки, има диаметър между 70 и 100 хиляди светлинни годиниЧумацький Шлях – наша Галактика .

Oще през 80-те години на XX век астрономите изказват предположение, че Млечният път се явява пресечена спирална галактикаФорма Чумацького шляху виявилась не нормальною , а не обикновена спирална галактика. Това предположение се потвърждава през 2005 г. от космическия телескоп, носещ името на Лайман Спитцър, който показва, че централната част на нашата Галактика е по-голяма, отколкото се е смятало по-рано16 август 2005 – New Scientist article.

В сравнение с халото, дискът се върти значително по-бързо. Скоростта на въртене е различна на различно разстояние от центъра. Тя се увеличава от 0 км/с в центъра до 240 км/с на разстояние 2000 светлинни години от него, след което намалява незначително, увеличава се отново до около 200 – 240 км/с, а след това остава постоянна. Изучаването на особеностите на въртене на диска позволява да се изчисли неговата маса, която се оказва 150 милиарда пъти масата M☉ на Слънцето.

В близост до равнината на диска са концентрирани млади звезди и звездни купове, чиято възраст не превишава няколко милиарда години. Сред тях са много ярки и горещи звезди. Газът в диска също е съсредоточен в близост до равнината на диска. Газът е разпределен неравномерно, като образува многочислени газови облаци с различни размери — от един парсек до няколко хиляди светлинни години.

Галактичен център Центърът на Галактиката се намира в съзвездието Стрелец (α = 265°, δ = −29°)В. Д. Шабетник Физическое образование в вузах. 1998Блинников С. Открытие нашей всленной // Новый мир, – № 11, Ноябрь 2008, – C. 153 – 165 Разстоянието от Слънцето до центъра на галактиката е изчислено на 26 000 – 28 000 светлинни години (8.0 – 8.6 kpc). В самия център има плътно струпване с грубо сфероидна форма, състоящо се от стари звезди в . Галактическият център е масивен и интензивен радиоизточник с доста голяма маса (наречен Стрелец А), за който се смята, че е супермасивна черна дупкаGrant, J.; Lin, B. (2000). „The Stars of the Milky Way“. Fairfax Public Access Corporation. Посетен на 9 май 2007.. За повечето галактики се смята, че имат такава в центъра си.

За пресечката на галактиката се смята, че е дълга около 27 000 светлинни години, като минава през центъра ѝ под ъгъл от 44±10' спрямо линията от Слънцето към центъра на галактиката. Пресечката е съставена главно от червени звезди, за които се смята, че са доста стари. Тя е заобиколена от пръстен, наречен „5-kpc (килопарсеков) пръстен“, който съдържа голяма част от молекулярния водород в галактиката, както и по-голямата част от звездообразуващата активност в Млечния път. Погледнат от Андромеда, би трябвало да е най-светлата част от галактиката ни.

Спирални ръкави

Всеки ръкав описва логаритмична спирала с разгъване около 12 градуса. Счита се, че има пет главни ръкава, които почват от центъра на галактиката. Имената им са (по схемата):

Външно от основните ръкави е Външният пръстен или пръстен Моносеръс. Това е пръстен от звезди около Млечния път, който се състои от газ и изхвърлени от галактиките си преди милиарди години.

Типично за повечето галактики, разпределението на масата в Млечния път е такова, че орбиталната скорост на повечето звезди не зависи силно от разстоянието им до центъра. Като се изключат галактическата издутина и външния пръстен, типичната звездна скорост е м/у 210 и 240 km/s. Оттук орбиталният период на една звезда е директно пропорционален само на дължината на изминатия път. Това се различава от Слънчевата система, където се очаква различните орбити да имат значително различни скорости. Тази разлика е едно от главните доказателства за съществуването на тъмна материя. Друг интересен аспект е проблемът с навиването на спиралните ръкави. Ако се сметне, че вътрешните части на ръкавите се въртят по-бързо от външните, то галактиката ще се завие дотам, че спиралната структура ще се изглади. Но това не се наблюдава при спиралните галактики; вместо това астрономите предполагат, че ръкавите се формират като резултат от плътна вълна от материя, излъчена от галактичния център. Резултатът е виден в няколко ръкава с много звезди и газ. Този процес се съгласува със засиленото образуване на звезди в съседните ръкави. Компресиращите вълни намаляват плътността на молекулярен водород и като резултат се формират протозвезди.

Ореол (Хало)