Атанас (Насо) Андреев Кършаков (Каршияков), наричан Лъва, е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
Кършаков е роден в 1880 година или в 1883 годинаΛεωνίδας Παπάζογλου, Φωτογραφικά πορτραίτα από την Καστοριά και την περιοχή της την περίοδο του Μακεδονικού Αγώνα, Μουσείο Φωτογραφίας Θεσσαλονίκης, 2004, σ.103. в костурското село Косинец, тогава в Османската империя (днес Йеропиги, Гърция). Брат е на Христо Кършаков и братовчед на Васил Кършаков. Учи в Битолската българска класическа гимназия, но я напуска и влиза в редовете на ВМОРО. Става четник при Марко Лерински, а по-късно центрови войвода в Костурски революционен район.
Заедно с Лазар Киселинчев, Васил Чекаларов и Дельо Марковски организира канали за внос на оръжие от Албания и Гърция. На 8 юли 1903 година, месец преди избухването на Илинденско преображенското въстание, Кършаков е тежко ранен от хора на предателя Коте Христов.
След въстанието участва в отблъскването на Гръцката въоръжена пропаганда в Костурско.Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993. Така през септември 1905 година четата на Кършаков отблъсква андартско нападение над село Бесвина. Месец по-късно на 15 октомври, заедно с четите на Митре Влаха и Пандо Кляшев, разбива андартската чета на Николаос Платанияс (Василакис Лахтарис) в село Оровник. Според Пандо Сидов сражението е край Ощима и в него загиват трима андарти и Коста Гульов от Косинец.
През юни 1906 година Кършаков устройва в местността Кресто край Осничани засада на Сельо Забърденски, главорез и агент на гръцките чети, като успява да го рани смъртоносно и Сельо умира в местността Дива слива край Виделуща.
На 4 юли 1907 година четата на Кършаков се сражава край село Стенско (днес Стена, Гърция) с андартските чети на капитан Рупакяс (Георгиос Томбрас) и капитан Лахтарас, както и с пристигнала по-късно турска войскова част. Тежко ранен, Кършаков се добира до Стенско, където е убит. На втория ден след погребението на Кършаков, за да не се гаврят турците с главата му, Христо Тарев, Филип Кършаков и Пандо Четириски отварят гроба на войводата, отрязват главата му и я отнасят в Дъмбени, където я погребват. В Дъмбени правят снимка за спомен с отрязаната глава на своя войвода.Λεωνίδας Παπάζογλου, Φωτογραφικά πορτραίτα από την Καστοριά και την περιοχή της την περίοδο του Μακεδονικού Αγώνα, Μουσείο Φωτογραφίας Θεσσαλονίκης, 2004, σ.103-104.
След смъртта на Кършаков четата му е поета от войводата Никола Дочев от Стара Загора.
Георги Константинов – Бистрицки пише за него:
Бележки
Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Български революционери от Македония Категория:Борци срещу гръцката въоръжена пропаганда в Македония Категория:Възпитаници на Битолската българска класическа гимназия Категория:Родени в Косинец Категория:Починали в Стенско