Хърсово (, Херсо, на катаревуса Χέρσον, Херсон, до 1926 година на катаревуса Χέρσοβον, Херсовон, на димотики Χέρσοβο, Херсово) е село в Република Гърция, дем Кукуш, област Централна Македония.

География Селото е разположено на 15 km северозападно от град Кукуш (Килкис) на железопътната линия Солун – Кулата.

История Античност В местността Тумба Хрисафи, на 1200 m северозападно от селото е открито антично селище, обявено в 1996 година за защитен паметник.

В Османската империя В XIX век Хърсово е българско село в Авретхисарската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Аруво (Aruvo) е посочено като селище с 80 домакинства, като жителите му са 424 българи. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Хърсово има 360 жители българи християни.

В началото на XX век, до 1913 година Хърсово е чифлик на турчина Асан бег – добър и разбран човек по спомените на местни хора, според които той се застъпвал за местните жители, а след Илинденското въстание успял да опази селото от погроми.Керемидчиев, Борис. Непубликувани спомени на бежанците от Кукушко през 1913 г. (Асан бег, Хаджи Мустафа и някои други правоверни), Македонски преглед, г. ХХХІV, 2011, № 1, с. 119. След Междусъюзническата война Асан бег се преселва в София, където живее да кроя на живота си, а през 1933 г. присъства на Великия македонски събор в Горна Джумая.

Населението на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Хърсово (Hirsovo) има 480 българи екзархисти и в селото работи българско училище.

При избухването на Балканската война в 1912 година 12 души от Хърсово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

В Гърция След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. По време на войната селото е запалено от гръцката армия и част от населението му бяга в България - предимно в струмишките села Секирник и Турново. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Рисово има 55 къщи славяни християни. В селото са настанени гърци бежанци, а и част от българските му жители се връщат. В 1924 година 110 души от Хърсово се изселват в България по официален път. На тяхно място са настанени гърци бежанци от Източна Тракия и Понт. В 1926 година селото е прекръстено на Херсон. В 1928 година Херсон (Χέρσον) със старо име Херсовон (Χέρσοβον) е изцяло бежанско с 202 семейства и 687 жители бежанци.

Населението традиционно произвежда пшеница.

+ Прекръстени с официален указ местности в община Хърсово на 31 юли 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Дубрава Ντουπράβα Исома Ίσωμα местност на СЗ от Хърсово Долва Ντόλβα Хамили Χαμηλή извор на СЗ от Хърсово Кюнки Κιούγκι Солинас Σωλήνας река на СИ от Крондирци

Личности

Родени в Хърсово Аспарух Николов Троков, македоно-одрински опълченец, 1 и 3 рота на 13 кукушка дружина, орден „За храброст“ Борис Керимидчиев (1908 – 2003), български краевед Димитър Аспарухов Николов (1903 – 14 април 1994), български революционер, куриер на Тодор Александров и Иван Михайлов, след 1990 година - поддръжник на ВМРО-СМД в Благоевград; Живко Динов (Динев) Камбуров (1898 – след 1928), български комунист, член на БКП от 1920 година, емигрирал в СССР в 1925 година, арестуван в 1928 година и загинал в лагерВести на Висшия съвет на БСП, том 1, книжка 2 – 9, ДП „Димитър Благоев“, 1990, 55. Христо Иванов Хролев – Графа (1903 – 1933) български комунист Христо Хърсовски, български просветен деец, преподавал в кукушкото българско училищеИзвори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 40.

Свързани с Хърсово Димитрис Басис (р. 1970), виден гръцки музикант

Бележки

Категория:Села в дем Кукуш