Владово (, Аграс, до 1926 година катаревуса Βλάδοβον, Владовон, димотики Βλάδοβο, Владово) е село в Република Гърция, в дем Воден, област Централна Македония.
География Селото е разположено на надморска височина от 500 m, на 5 km западно от град Воден (Едеса), край пътя Воден – Острово.
История Западно от Владово е открито Владовското праисторическо селище.
В Османската империя
По пътя за Воден са разположени руините на крепостта Филокастро. Между 1600 и 1800 година селото е разположено в местността Селище, югозападно от днешното местоположение. Там са и руините на църквата „Свети Дионисий Олимпийски“.
В 1845 година руският славист Виктор Григорович минава през селото и описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Владово на река Каракая като българско село. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Владовон (Vladovon), Воденска епархия, живеят 390 гърци. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Владово (Vladovo) е посочено като село във Воденска каза със 133 къщи и 600 жители българи.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година във Владово живеят 740 българи. След Илинденското въстание, през февруари 1904 година 68 къщи от селото минават под върховенството на Българската екзархия, а 60 къщи остават подведомството на Цариградската патриаршия. Въпреки че екзархистите са мнозинство, на тях не им е позволено от османските власти, да използват местната църква, дори и при редуване (мюнавебе) с патриаршистите. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Владово (Vladovo) има 464 българи екзархисти и 496 патриаршисти гъркомани, като в селото работят българско и гръцко училище.
Българската екзархийска църква носи името на „Свети Атанас“.
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Владово е доброволец в Македоно-одринското опълчение.
В Гърция
През Балканската война в селото влизат гръцки войски, които извършват грабежи на имущество на местните жители.Даскалов, Георги, Българите в Егейска Македония, София 1996, с. 113. След Междусъюзническата война в 1913 година Владово остава в Гърция. След 1920 година 16 души се изселват по официален път в България.
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Владово има 200 къщи на християни славяни.
В 1926 година селото е прекръстено на Аграс на името на обесения в него в 1906 година андартски капитан Телос Аграс. През Втората световна война в селото е формирана чета на българската паравоенна организация Охрана, а в селото е установена българска общинска власт.Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.) В Гражданската война селото дава много жертви и много семейства и отделни хора емигрират в Югославия.
След края на войната започва миграция към Воден и чужбина.
Обработваемото землище на селото е 12500 декара, но в 1956 година 5050 от най-добрите от тях са потопени под изкуственото Владовско езеро, на което е изградена водноелектрическа централа. Землището е експроприирано на много ниски цени – по 4000 драхми на декар, а парите селяните не ги получават с години. Селото произвежда предимно висококачествени череши, като е развито и скотовъдството.
В 1995 година гробищната църква „Свети Димитър“ е обявена за паметник на културата.
През 2008 година статуите на Андон Минга и Телос Агапинос между Владово и Техово са разрушени от местни жители.Ο Δήμος Έδεσσας ξηλώνει προτομές Μακεδονομάχων και τις αντικαθιστά με σπερματοζωάρια!, kostasxan.blogspot.com
Близо до ВЕЦ „Владово“, изгредена в 1956 година за използване на водите на Вода и Островското езеро, е създадено малко селище, което в 1961 година има 42 жители, в 1971 – 45, в 1981 – 44 и в 1991 година – също 44. По-късно е присъединено към Владово.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Владово на 6 август 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Чифлик Алгер Τσιφλίκι Άλγκερ Ктима Κτήμα местност на ЮЗ от Владово и на СИ от Къдрево Алгер Άγερ Корифи Κορυφή връх на ЮЗ от Владово и на СИ от Къдрево (1022,1 m) Лазово Λάζουα Ктима Лазару Κτήμα Λαζάρουместност на ЮЗ от Владово Марица Μαρίτς Мария Μαρίαрека на ЮЗ от Владово Марица Μαρίτς Мака Μακαместност на ЮЗ от Владово Чевлево Τσέβλεβον Врахаки Βραχάκιвръх на И над Нисия (670 m) Рамис или Ремник Ραμίς Клефтики Корифи Κλέφτικη Κορυφήвръх на СИ над Нисия (746,6 m)
Личности
Родени във Владово Атанас Ходжов, гръцки андартски капитан Атанас Картов (Αναστάσιος Κάρτας), гръцки андартски деец, агент от трети ред Благой Калеичев (1868 – 1923), български просветен деец и революционер Вангел Калеичев (1866 – ?), български революционер Вениамин Димитров (1874 – 1965), български духовник и просветен деец Георги Настев (1872/1877 – 1925), български математик и революционер от ВМОРО Георги Галев (Γεώργιος Γαλλίας), гръцки андартски деец, агент от трети ред Георги Пейов (Γεώργιος Πέγιος), гръцки андартски деец, агент от трети ред и четник между 1906 – 1909 година Георги Ст. Попов, български учител във Воден (1870 – 1880), а след това в Солун Григорий Неврокопски (1821 – 1909), български духовник и просветен деец Димитър (Мицо) Бакърджиев (ΜήτσοςΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ η Δημήτριος Μπακιρτσής), гръцки андартски деец, агент от втори ред Димитър Далкалъчев (около 1787 – ?), български революционер Димитър Далкалъчев, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Иванов – Кулиман„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.27 Димитър Карабашев, завършил в 1902 година Солунската гимназия, учител в Енидже Вардар Иван Далкалъчев (1872 – 1930), български революционер, деец на ВМОРО Иван Константинов (1882/1886 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Първа дебърска дружина, Инженерно-техническа част на МОО Иван Георгиев (Попгеоргиев) (1850 – 14 август 1912), български учител във Воден (1871 – 1880) Иван Петров, завършва скопското педагогическо училище в 1909 година, преподава във Воденско до 1912 година, когато е изгонен от гръцките власти, емигрира в САЩ, където е член на МПО „Дамян Груев“, Индианаполис и по-късно на МПО „Бистрица“, Синсинати Иван Бесов (Ιωάννης Μπέσιος), гръцки андартски деец, агент от втори ред Константин Галев (Κωνσταντίνος Γαλλίας), гръцки андартски деец, агент от трети ред Коста Думов (? – 1943), гръцки комунист Коста Попов (? – 1950), съосновател и президент на МПО Насто Далкалъчев (1887 – 1913), български просветен деец Петър Пейов (Πέτρος Πέγιος), гръцки андартски деец, агент от втори ред, куриер на Мазаракис и Гарефис Петър Далкалъчев (1895 – 1961), български общественик Тодор Картов (Θεόδωρος Κάρτας), гръцки андартски деец, агент от трети ред Теохар Бакърджиев (Θεοχάρης Μπακιρτσής), гръцки андартски четник, син на Мицо Бакърджиев Христо Будов, гръцки андартски капитан Христо Гърков, български революционер, деец на ВМОРО Христо Далкалъчев (1878 – 1954), български революционер, деец на ВМОРО Христо Попов (1876 – 1944), български църковен и просветен деец
Починали във Владово Андон Минга (1876 – 1907) гръцки андартски деец Лазар Димитров – Родевчето (1874 – 1903), воденски войвода на ВМОРО Телос Агапинос (капитан Аграс) (1880 – 1907), гръцки андартски капитан
По произход от Владово Кирил Далкалъчев (? – 1944), околийски управител на Дупница Климент Далкалъчев (1915 – 1944), български журналист и общественик
Други Екатерини Гризопулу (Αικατερίνη Γρηζοπούλου), гръцка андартска деятелка, агент от трети ред, учителка във Владово
Други На Владово е наречена улица в квартал „Христо Смирненски“ в София ().
Бележки
Категория:Села в дем Воден Категория:Българска общност в Гърция