Герман (, Германос) е виден гръцки духовник, костурски митрополит и основен двигател на Гръцката въоръжена пропаганда в Западна Македония.

Биография Ранни години

Роден е под името Стилианос Каравангелис (Στυλιανός Καραβαγγέλης) на 16 юни 1866 година в село Стипси на остров Лесбос, но в 1868 година семейството му се мести в Адрамити в Мала Азия, където той израства. В 1888 година завършва семинарията на Халки. На 3 юли 1888 година е ръкоположен за дякон под името Герман от партиарх Дионисий V Константинополски. Заминава да учи богословие и философия в Лайпцигския и Бонския университет. В 1891 година получава докторска степен по философия от Лайпциг, връща се в Османската империя и преподава в училището в Халки от 1891 до 1896 година.

В 1894 година патриарх Неофит VIII Константинополски го ръкополага за свещеник и му дава офикията архимандрит. В 1896 година е избран и на 25 февруари 1896 година е ръкоположен за хариуполски епископ, архиерейски наместник в Ставродроми, където работи за неутрализирането на френската католическа пропаганда в района. Ръкополагането му е извършено от патриарх Антим VII Константинополски в съслужение с митрополитите Филотей Никомидийски, Йероним Никейски, Натанаил Бурсенски, Стефан Митимнийски, Атанасий Лемноски, Висарион Драчки, Доротей Белградски, Никодим Еласонски, Софроний Карпатоски, Дионисий Елевтеруполски и Дионисий Рашко-Призренски.

Костурски митрополит

На 21 октомври 1900 година Каравангелис оглавява епархията в западномакедонския град Костур. Каравангелис става основен организатор на Гръцката въоръжена пропаганда в Костур, като сътрудничи активно с гръцкия Македонски комитет, начело с Павлос Мелас, Йон Драгумис и Ламброс Коромилас. Каравангелис организира посрещането в Костурско на първите гръцки чети, съставени от гръцки военни, и привлича с пари някои дейци на ВМОРО в Костурско и Леринско като Коте Христов, Вангел Георгиев, Геле Търсиянски и Павел Киров и с тяхна помощ организира местни гъркомански чети. Каравангелис посочва за унищожение около 30 села в Костурско като Апоскеп, Бобища, Българска Блаца, Вишени, Дреновени, Загоричани, Дъмбени, Косинец, Мокрени, Орман, Смърдеш и други. За постигане на тази цел той казва на своите агенти:

.

В помощ на гръцките интереси естествен съюзник са турската армия и администрация. Пред британския журналист Хенри Брайлсфорд Каравангелис заявява, че

Герман Каравангелис по-късно отрича да е говорил за това с Брайлсфорд и го нарича „враг на гърците“.Upward, Allen. The East End of Europe: The report of an unofficial mission to the European provinces, London, J. Murray, 1908, стр. 102 – 103

Каравангелис директно координира действията си с турските офицери и организира съвместни акции срещу ВМОРО. На 10 август 1902 година той пише послание до солунския митрополит:

С пари и насилие Каравангелис се опитва да спре преминаването на българските села в Костурско към Българската екзархия. По време на потушаването на Илинденско-Преображенското въстание Каравангелис присъства на опожаряването на селата Българска Блаца, Черешница и Вишени, като лично настоява за убийството на по-видните българи. Заедно с подпомагащата османците чета на Вангел Георгиев, Каравангелис придружава османските потери и предлага на заплашените от опожаряване села ходатайство срещу минаване под лоното на ПатриаршиятаДаскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 44 – 45:

По този начин около 140 села са били принудени да признаят своя „гръцки произход“. Същите тези села, след като им е дадена султанска амнистия по настояване на Великите сили, отново масово и писмено се приобщават към Българската екзархия.

В 1903 година Каравангелис плаща 50 лири на Коте Христов да убие войводата Лазар Поптрайков и окачва снимка на отрязаната му глава в кабинета си. Признава това в спомените си, но го отрича пред британски журналист.Upward, Allen. The East End of Europe: The report of an unofficial mission to the European provinces, London, J. Murray, 1908, стр.103 – 4. Каравангелис е и организатор на кървавата сватба в село Зелениче и клането в Загоричани.

По-късна дейност Писмо от Германос Амасийски до Йон Драгумис, 16 февруари 1912 г.

Заради почти откритата ревоюлюционна дейност в 1907 година Патриаршията е принудена да отзове Каравангелис от Костур и на 5 февруари 1908 година го изпраща като митрополит в Амасия. От 20 ноември 1912 година до 28 януари 1913 година е наместник на патриаршеския трон в Константинопол. В 1914 година Каравангелис успява да спре настаняването на турски бежанци в гръцките села в Понт, а в 1916 година спасява град Самсун от опожаряване. По време на арменския геноцид се опитва да помага на арменското население. В 1917 година е арестуван от турските власти, а по време на Гръцко-турската война на 7 юни 1921 година задочно е осъден на смърт, но е спасен от Патриаршията като е назначен за янински митрополит на 27 октомври 1922 година. В 1913 и в 1921 година е сред кандидатите за патриаршеския престол, а в 1923 година е предложен за архиепископ на Гърция, но не е избран. В 1924 година е назначен за унгарски митрополит и екзарх на Централна Европа със седалище във Виена. На 12 август 1924 година отново е избран за амасийски митрополит, но не пристига в епархията си поради смъртната си присъда и остава във Виена като патриаршески екзарх за Централна Европа.

Умира от инфаркт във Виена на 10 февруари 1935 година. В 1959 година костите му са пренесени в Костур. Днес в Гърция Каравангелис е смятан за национален герой.

Източници

Τσαγκάρη Παναγιώτη. Γερμανος Καραβαγγελης. Ο Παπαφλέσσας της Λέσβου . Μητροπολίτης Αὐστρίας κ. Μιχαήλ Στάϊκος Η ΣΥΜΒΟΛΗ TOΥ ΜΗΤΡΟΠΟΛΙΤΗ ΚΑΣΤΟΡΙΑΣ ΓΕΡΜΑΝΟΥ ΚΑΡΑΒΑΓΓΕΛΗ ΣΤΟΝ ΜΑΚΕΔΟΝΙΚΟ ΑΓΩΝΑ Γερμανού Καραβαγγέλη. „Ο Μακεδονικός Αγών (Απομνημονεύματα), Εταιρία Μακεδονικών Σπουδών, Ίδρυμα Μελετών Χερσονήσου του Αίμου“, 1959 Каравангелис, Германос. „Македонската борба (спомени)“, в: Васил Чекаларов, Дневник 1901 – 1903 г., Съставителство Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева“ София, 2001 Μητροπολίτης Γερμανός Καραβαγγέλης Γερμανός Καραβαγγέλης: Κυνηγός Βουλγαρικών κεφαλών

Бележки

Категория:Костурски митрополити Категория:Амасийски митрополити Категория:Дейци на гръцката въоръжена пропаганда в Македония Категория:Възпитаници на Халкинската семинария Категория:Личности (Самсун) Категория:Хора от Лесбос Категория:Починали във Виена Категория:Гръцки духовници Категория:Учители в Халкинската семинария Категория:Янински митрополити Категория:Хариуполски епископи Категория:Възпитаници на Лайпцигския университет Категория:Починали от инфаркт на миокарда