Наполеон Бонапарт (, на корсикански: Napulione Buonaparte, ), или накратко само Наполеон (15 август 1769 – 5 май 1821 г.) е френски военачалник, консул по време на консулата и първият френски император на французите под името „Наполеон I Велики“ (Napoléon I le Grand) от 18 май 1804 до 6 април 1814 г. и повторно между 20 март и 22 юни 1815 г.
Завоювал военна слава по време на Революционните войни, Наполеон идва на власт чрез преврат спрямо Директорията, с което слага край на Френската революция. Постепенно узурпира изпълнителната власт във Франция, а чрез военни завоевания или съюзи постепенно установява контрол над почти цяла континентална Западна и Централна Европа. Това става в течение на Наполеоновите войни, които първоначално са победоносни, но след неуспешния поход в Русия французите почват да губят, до поражението им в Битката на народите край Лайпциг през октомври 1813 г.
По-късно успява да осъществи краткотрайно завръщане, известно като Стоте дни (les Cent Jours), преди да бъде окончателно победен в битката при Ватерло на 18 юни 1815 г. Малко след това е пленен от британците и изпратен в изгнание на остров Света Елена, където умира.
Освен с военните си успехи, Наполеон е известен с установяването на Наполеоновия кодекс, както и като един от просветените владетели. Наполеон поставя още няколко членове на фамилията Бонапарт на няколко трона в Европа. Макар че те не надживяват поражението му един негов племенник, Наполеон III, управлява Франция през втората половина на XIX век.
Детство Наполеоне Бонапарте (на корсикански Nabolione или Nabulione, френското произношение на името му – Наполеон Бонапарт – е възприето по-късно; първото известно съобщение за него се появява в официален доклад от 28 март 1796 г.) е роден в град Аячо на остров Корсика, дълго време владение на Република Генуа. През 1755 г. корсиканците отхвърлят генуезкото господство и образуват самостоятелна република под ръководството на местния земевладелец Паскуале Паоли, секретар на когото е бащата на Наполеон, адвокатът Карло Буонапарте. През 1768 г. Генуезката република продава правата си върху Корсика на френския крал Луи XV. През май 1769 г. в битката при Понтенуово френските войски разгромяват корсиканците и Паоли емигрира в Англия. Наполеон се ражда 3 месеца след тези събития. До 90-те години на XVIII век Паоли остава негов кумир.
Наполеон е второто от 13-те деца на Карло Буонапарте и Мария Летиция Рамолино, пет от които умират в ранна възраст. Семейството му е от дребната корсиканска аристокрация и живее на острова от началото на XVI век. Въпреки че Карло Буонапарте е един от съставителите на конституцията на Корсика, той се подчинява на френската власт, за да има възможност да даде на децата си образование във Франция. Това му помага да се сдобие с благосклонността на французите и през 1771 г. Карло получава длъжността съветник, а през 1778 г. става представител на дворянството от корсиканския парламент в Париж, където остава много години. Доминиращо влияние върху детството на Наполеон оказва и майка му, Мария Летиция Рамолино. Дисциплината налагана от нея донякъде възпира темпераментното момче, наричано Рабулионе („вмешател“ или „разрушител“).
Първоначално децата учат в градското училище в Аячо. Впоследствие Наполеон и някои от братята му и сестрите му се обучават в писане и математика при абата.
Младост Благодарение на сътрудничеството си с французите, Карло Буонапарте успява да се сдобие с кралски стипендии за двамата си най-големи синове, Жозеф и Наполеон (в семейството има петима синове и три дъщери). Дотогава Жозеф е подготвян за свещеник, а за Наполеон е предназначена военната кариера. През декември 1778 г. двете момчета напускат острова и са приети в колеж в Отьон с цел обучение по френски език (въпреки че Наполеон говори езика с ясно изразен италиански акцент през целия си живот и не пише правилно). На 15 май следващата година бъдещият император постъпва в кадетската школа в Бриен льо Шато, малко градче, близо до Троа.
В Бриен получава високи оценки по математика и география и сносни по другите дисциплини. След завършване на училището там през 1784 г. Бонапарт е приет в елитната Кралска военна школа в Париж, където завършва двегодишния курс на следването само за една година. Въпреки че първоначално търси морско назначение, във военната школа той учи артилерия.
Офицерска кариера
При завършването си през септември 1785 г. е назначен като втори лейтенант на артилерията и поема своите нови задължения през януари 1786 г., на 16-годишна възраст. За 10 години Бонапарт извървява цялата йерархия в армията на тогавашна Франция. През 1788 г. се опитва да постъпи на руска служба, но получава отказ от ръководещия набирането на доброволци за участие във война с Турция генерал-поручик Иван Заборовски. Първият боен опит на Бонапарт е участието в експедицията до Сардиния. Десантът бързо е разгромен, въпреки че командващият неголяма артилерийска батарея от четири оръдия подполковник Буонапарте се отличава: той полага максимални усилия за спасяването на оръдията, макар че в крайна сметка се налага да ги потопят.Чандлер, Д. Военные кампании Наполеона: Триумф и трагедия завоевателя.. Москва, 2000 г. стр. 31 – 32. През 1789 г. получава отпуск и се отправя към Корсика, където го застига Френската революция, която той безусловно поддържа.
Прекарва повечето от следващите няколко години в Корсика, където сложната тристранна борба между монархисти, революционери и корсикански националисти е вече завършила. Бонапарт поддържа якобинците и получава поста подполковник на полк от доброволци. След конфликт с все по-консервативния националистически лидер Паскал Паоли, Бонапарт и неговото семейство са принудени да се изселят във Франция през юни 1793 г.
През 1793 г. като капитан от артилерията участва в обсадата на Тулон, превзет от англичаните. Благодарение на неговите способности френската революционна армия превзема Тулон и прогонва британския флот от френските брегове. На 14 януари 1794 г. на 24-годишна възраст е произведен в звание бригаден генерал.
След Термидорианския преврат поради връзките си с Огюстен Робеспиер Бонапарт е арестуван на 10 август (за две седмици). След освобождаването му Наполеон подава оставка заради конфликт с командващите и едва през август 1795 г. получава пост в топографския отдел на Комитета за обществено спасение. В критичния за термидорианците момент Бонапарт е назначен от Пол Барас за помощник и се отличава при потушаването на роялисткия метеж в Париж (13 вандемиер 1795 г.), произведен е в чин дивизионен генерал и е назначен за командващ на тиловите войски. На 9 март 1796 г. Бонапарт се жени за вдовицата на екзекутирания при якобинския терор граф Александър дьо Боарне – Жозефина, бивша любовница на Барас. Някои негови съвременници считат, че назначаването на длъжността главнокомандващ на Италианската армия (назначението е на 23 февруари 1796 г.) е сватбен подарък от страна на Барас, но Бонапарт всъщност е предложен от директора Лазар Карно. Начело на армията Наполеон нанася съкрушително поражение на обединените войски на Сардинското кралство и Австрия, което го прославя като един от най-добрите пълководци на Републиката. Советская историческая энциклопедия. Наполеон I. С това започва и нова епоха, свързана с големи политически и социални промени, която ще продължи близо 20 години, и ще остане в историята под името Наполеонови войни.
Идване на власт
Кризата във властта в Париж достига апогея си през 1799 г., когато Бонапарт се намира с войските си в Египет (по време на т.нар. Египетска кампания, в която разбива турската армия, завладява Египет и отчасти Сирия и организира административна и данъчна система в завладените територии). Корумпираната Директория е неспособна да обезпечи завоеванията, направени по време на революцията. В Италия руско-австрийски войски под командването на генерал-фелдмаршал Суворов ликвидират всички завоевания на Наполеон и даже има вероятност да нахлуят във Франция. При тази заплаха Наполеон спешно се завръща във Франция и опирайки се на вярната си армия, извършва военен преврат на 9 ноември 1799 г. Разпуска законодателните органи и Директорията и провъзгласява консулски режим, в който той е първи консул. Набързо е приета нова конституция, приета с плебисцит. Съгласно нея законодателната власт се разделя между Държавен съвет, Трибунат, Законодателен корпус и Сенат, което я прави безпомощна и тромава. Обратно – изпълнителната власт е концентрирана в ръцете на първия консул, тоест Бонапарт. Вторият и третият консули имат само съвещателен глас. Конституцията е одобрена от народа с плебисцит през 1800 г. По-късно чрез Сената Наполеон въвежда декрет за пожизненост на своите пълномощия (1802 г.), а на 18 май 1804 г. се самопровъзгласява за френски император.
Вътрешна политика
Вече диктатор, Наполеон променя из основи държавното устройство на страната. Вътрешната му политика се състои в укрепването на личната му власт като гаранция за съхранение на резултатите от революцията: гражданските права, правото на поземлена собственост на селяните и др. За целта е създаден Гражданският кодекс (1804 г.), останал в историята под името Наполеонов кодекс. Бонапарт също така провежда административна реформа през 1800 г., учредявайки институциите префект на департамент и субпрефект на окръг, подотчетни на правителството. В градовете и селата се назначават кметове.
През същата година е учредена държавната Френска банка – за съхранение на златните запаси и емисиите книжни пари. До 1936 г. в системата на управление на банката, създадена от Наполеон, не настъпват сериозни изменения: управляващият и заместниците му се назначават от правителството, а решенията се взимат съвместно с 15-членното управително акционерно тяло – така се гарантира баланс между държавните и частните интереси. На 28 март 1803 г. са премахнати книжните пари – платежна единица става франкът, равен на пет-грамова сребърна монета и разделен на 100 сантима.
За централизация на системата за събиране на данъци са създадени „Управление за пряко данъчно облагане“ и „Дирекция за експертно данъчно облагане“ (косвените данъци). Приел държавата в плачевно финансово състояние, Наполеон въвежда стриктни икономии във всички сфери. Нормалното функциониране на финансовата система е обезпечено със създаването на две противостоящи си една на друга, и в същото време сътрудничещи си, институции: Министерството на финансите и Министерството на хазната. Те са оглавявани от водещи за времето си финансисти – Годен и Молиен. Министърът на финансите отговаря за постъпленията в бюджета, а министърът на хазната дава подробен отчет за изразходването на средствата, като неговата дейност се проверява от сметна палата със 100 държавни служители. Палатата контролира разходите на държавата, но не дава мнение за тяхната целесъобразност.
Административните и правните реформи на Наполеон залагат основите на съвременните държави, като голяма част от тези реформи съществуват и днес. Именно тогава е създадена системата на средни (лицеи) и висши учебни заведения (Екол нормал и Екол Политекник, и до днес едни от най-престижните във Франция). Знаейки за важността на въздействието на печатното слово върху общественото мнение, Наполеон с постановление от 27 нивоз закрива 60 от 73 парижки вестника, а останалите поставя под контрола на правителството. Създадени са полиция и тайна служба.
През 1801 г. Наполеон сключва конкордат с папата. Рим признава новата френска власт, а католицизмът е обявен за религия на по-голямата част от французите, като свободата на вероизповеданието е запазена. Назначаването на епископи и дейността на църквата минават под контрола на правителството.
Външна политика Военни кампании