Марсоходът е космически апарат, който се движи самостоятелно по повърхността на Марс след кацане.
Марсоходите имат няколко предимства пред стационарните спускаеми апарати: изследват по-подробно територията, която обхождат, могат да бъдат насочени към интересни особености на релефа, могат да бъдат оставяни на слънчеви позиции по време на зимните месеци и могат да усъвършенстват познанието ни за извършване на дистанционен контрол над робота.
Техни предимства пред орбиталните апарати са възможностите за наблюдение на микроскопично ниво и извършването на физически експерименти. Пречки са по-големите възможности за провал заради нуждата от кацане и подобните рискове, които не се отнасят за орбитърите. Също така те са ограничени от по-малката си скорост и изследват по-малка територия около самата им площадка за кацане.
Има четири успешни марсохода всеки от които е автоматичен (има и два успешни ровъра, които не са изследвали Марс, това са луноходите от съветската програма Луноход през 70те години на 20 век пратени да изследват Луната).
Списък на марсоходи Няколко марсохода са били пратени да изследват Марс.
Марс 2 – съветска космическа мисия, изстреляна през 1971 г. Мисията се проваля при кацането на Марс. Марс 2 и Марс 3 са носили със себе си идентични 4,5 kg марсоходи „Проп-М“. За този тип марсоход е било предвидено да се придвижва на ски, докато е свързан посредством кабел със спускаемия модул.
Марс 3 (1971) – съветска космическа мисия. 20 секунди след кацане на марсианската повърхност, наземният екип губи комуникация с апарата. Подобно на предшестващата мисия Марс 3 носи със себе си марсоход Проп-М.
Соуджърнър – мисията на спускаемия модул Марс Патфайндър успешно каца на Марс заедно с марсохода Соуджърнър на 4 юли 1997 г. Връзката с апарата е изгубена на 27 септември същата година.
Бигъл 2 – британска мисия за спускане на марсоход Бигъл 2 от европейския орбитален апарат Марс Експрес през 2003 г. Комуникацията е напълно изгубена след като спускаемият модул се отделя от орбиталния апарат Марс Експрес.
Спирит – марсоходът Спирит е част от програмата Марс Експлорейшън Роувър. Изстрелян е на 10 юни 2003 г. и каца успешно на 4 януари 2004 г. Почти 6 години след първоначлно определения лимит на мисията, Спирит е обходил 7,73 km от марсианската повърхност, но колелата му затъват в пясъка. На 26 януари 2010 г. НАСА се признава за победена в усилията си да измъкне марсохода и съобщава, че оттук нататък марсоходът ще функционира като стационарна научна платформа. Последният сигнал от Спирит е получен на 22 март 2010 и НАСА спира опитите си да ги възобнови на 25 май 2010 г.
Опъртюнити – вторият марсоход от програма Марс Експлорейшън роувър, изстрелян на 7 юли 2003 г. и кацнал успешно на 25 януари 2004 г. На 20 май 2010 г. марсоходът счупва рекорда за най-дълготрайна мисия на марсианската повърхност.
Кюриосити – марсоходът е част от програмата Марс Сайънс Лаборътори. Изстрелян е на 26 ноември 2011 г. и каца успешно в равнината Еолида, близо до планината Еолида в кратера Гейл на Марс на 6 август 2012 г. През 2014 Кюриосити открива останките от пресъхнало езеро."Кюриосити" откри още следи от вода на МарсМарсоходът Впоследствие Кюриосити успява да извлече вода от образциВодата на Марс по-тежка от земната и се установява, че тя е по-тежка от земната. Съотнешението деутерий - водовод е пет пъти по-голямо отколкото във водата в земните океани.
Пърсивиърънс – каца на Марс през 2021 г. Марсоходът е част от програмата Марс 2020.
Журонг – каца на Марс през 2021 г. Марсоходът е част от програмата Тиануен-1.
Бъдещи марсоходи Розалинд Франклин – марсоход, разработван от Европейската космическа агенция, част от програма ЕкзоМарс. Планира се изстрелването да се състои 2023 г.
Галерия
Източници
Категория:Мисии до Марс Категория:Спускаеми модули