Крушоради (, Ахлада, до 1926 година Κρουσοράτη, Крусорати или Κρουσουράτη, Крусурати) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.
География Селото е разположено в източната част на Леринското поле на 24 километра североизточно от демовия център Лерин (Флорина), в близост до границата със Северна Македония. Селото е на десния бряг на Стара река (или Брод, на гръцки Палиорема) в малка котловина между планините Старков гроб от север и Малка Нидже от изток.
Двете съседни села Юруково (Юруки) и Горно Крушоради (Ано Ахлада) традиционно се броят за махали на Крушоради.„Крушоради има три махали. Двете са чифлици с бейска кула, кехаи и пазачи арнаути, а третата, която се казва още и Юруко, представя нещо като отделно село от тридесетина къщи“, пише Христо Силянов - в Силянов, Христо. Писма и изповеди на един четник, София, 1902, стр. 294.
В селото има четири църкви – „Свети Спиридон“, „Възнесение Господне“, „Свети Георги“ и „Свети Харалампий“. Съборът му е на Спасовден (Възнесение).Официален сайт на бившия дем Вощарани.
История В Османската империя В XV век в село Крушовец, Костурско са отбелязани поименно 36 глави на домакинства.Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989. В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Филорине от 1626 – 1627 година селото е отбелязано под името Крушорад с 61 джизие ханета (домакинства).Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, стр. 333. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Крушораде като българско село. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, в Крушово (Krouchovo) има 40 домакинства със 115 жители българи.
Гьорче Петров през 1896 година отбелязва Крушоради като чифлик с 20 български екзархийски и 40 български патриаршистки къщи.
В началото на XX век Крушоради е изцяло българско село в Леринска каза. В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Крушоради (Горно и Средно) живеят 650, а в Юрокъ (Юроково) – 216 българи християни.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Крушоради е чисто българско село в Леринската каза на Битолския санджак със 77 къщи.
В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев (La Macédoine et sa Population Chrétienne) в 1905 година селото има 760 българи екзархисти.
В началото на октомври 1902 година румънският консул в Битоля Александру Пъдеану пише, че в село Крушорат османски части, изпратени да гонят чети, са изгорили 19 къщи и заедно с къщите са изгорели и „6 български селяни“.Романски дипломатски документи за Македониjа, Вовед, избор и редакциjа Благоj Зашов, Државен архив на Северна Македониjа, Скопjе, 2020, с. 223.
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Крушорат (Κρούσορατ), село в Леринската каза на Битолския санджак, има 500 „православни гърци, подчинени на бъгарското насилие в 1904 година“ и 171 мюсюлмани.
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Крушоради е доброволец в Македоно-одринското опълчение.
В Гърция През войната в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзническата война Крушоради остава в Гърция. Част от землището на селото остава на север от границата със Сърбия.Трифуноски, Јован Ф. Битољско-прилепска котлина. Aнтропогеографска проучавања. Београд, Српска академија наука и уметности, 1998. ISBN 86-7025-267-8. с. 100.
През 1916 година, по време на Първата световна война селото за кратко е освободено от българската армия. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Крушоради има 60 къщи славяни християни. В 1926 година селото е преименувано на Ахлада.
Църквата „Свети Харалампий“, която е била метох на Кладоробския манастир, изгаря в 1939 година и по-късно е възстановена.
В междувоенния период 40 души от селото се изселват отвъд океана. Селото пострадва силно в Гражданската война в Гърция, като 114 души емигрират в социалистическите страни.Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје 1998.
Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“, като „македонският език“ в него е запазен слабо.Riki Van Boeschoten. Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine).
+ Прекръстени с официален указ местности в община Крушоради на 28 септември 1968 година Име Име Ново име Ново име Описание Цьоция или Цьоцка Τσιότσκα Софика Σοφίκαвръх в Нидже на Ю от Крушоради (787,8 m) Голината Γολίνατα Гимнон Γυμνόνвръх в Нидже на ЮИ от Крушоради Орлето Όρλετο Аеторахи Άετορράχηвръх в Нидже на ЮЮИ от Крушоради Шумарите Σουμαρτε Прасино Рема Πράσινο Ρέμαрека в Нидже на Ю от Крушоради Широка падина Σιρόκα Παδίνα Платома Πλάτωμαвръх на СЗ от Вощарани и на СИ от Неокази (722,6 m) Бара Μπάρα Гурна Γκούρναвръх в Нидже на ССЗ от Крушоради, гранична пирамида № 135 (801,8 m) Милио Трово Μηλιό Τρόβο Йоану Браяни Ίωάνου Μπραγιάννηвръх в Нидже на ЮИ от Крушоради Тополата Ταπόλατα Левкес Λεύκεςвръх в Нидже на С от Крушоради
Преброявания 1913 – 606 души без Юруково 1920 – 573 души 1928 – 690 души 1940 – 967 души 1951 – 361 души 1961 – 534 души 1971 – 240 души 1981 – 313 души 2001 – 301 души 2011 – 271 души
Личности
Родени в Крушоради Алексо Тодорчев, български революционер от ВМОРО Атанас Донов, български революционер от ВМОРО Вангел Весов (1928 – 1948, Синяк), войник на Демократичната армия на Гърция (ДАГ) Вангел Цуцулов (1922 – 1950), участник в Гражданската война на страната на ДАГ, пленен в битка при Янина в 1949 година, разстрелян в Солун Георги Апостолов (1880 – след 1951), български революционер от ВМОРО Динка Майнова – Чокова (1932 – ?), участничка в Гръцката гражданска война Илия Апостолов (1884 – след 1951), български революционер от ВМОРО Ката Неданчева, българска учителка и организаторка на селото по време на Илинденското въстание Коле Дудев, български революционер от ВМОРО Коле Спасев Балков (1927 – 1948, Грамос), участник в Гражданската война на страната на ДАГ Кръсте Ламев, български революционер от ВМОРО Лазо Димов Костенчев, български революционер от ВМОРО Марионка Дончева, войник на ДАГ, емигрантка в Югославия и Австралия, женена за Пидо Патковски от село Хасаново Минче Геондев, деец на ВМОРО, войвода на крушорадската чета по време на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година Христо Грамов, български революционер от ВМОРО Никола Груев (1911 – 1940), дядо на Никола Груевски, загинал като войник в Итало-гръцката война Христо Георгиев (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина Христо Дончев, български революционер от ВМОРО Христо Костов Говедаров, български революционер от ВМОРО Степан Янев, хайдутин от втората половина на ХVІІ век Стилян Самарджиев (р. 1988), македонистки активист, по произход от Крушоради Стоян Гоговчев (1910 – 1947), участник в Гражданската война на страната на ДАГ, загинал при Хасаново Тале Котев, български революционер от ВМОРО
Починали в Крушоради Дине Клюсов (? – 1902), български революционер, войвода на ВМОРО, загинал с четата си в махалата Юруково
Свързани с Крушоради Никола Груевски (р. 1970), северномакедонски политик, по произход от Крушоради
Бележки
Категория:Села в дем Лерин