Кралство Норвегия е конституционна монархия в Северна Европа, която заема западната част от Скандинавския полуостров. Официалното ѝ име на норвежки език е Kongeriket Norge. Сред другите съвременни имена на страната са: Norgga gonagasriika, Norjan kuningaskunta и др.
Тя е най-северната в Европа и е известна с планините и фиордите си, както и с историята си, като морска сила. Граничи с Швеция, Финландия и Русия. Площта ѝ е 385 207 km², от които 361 243 km² суша и 24 748 km² водна площ.
Норвегия не е член на Европейския съюз (ЕС), но участва в общия пазар на ЕС, като участваща страна в Европейската икономическа зона (EEA) и Европейската асоциация за свободна търговия (EFTA). Тя е много високо развита индустриална страна, с отворена, насочена към експорта икономика. Страната е една от най-богатите в света, оглавява класацията по индекс на човешко развитие на ООН, и е на водещите места в света по стандарт на живот, средна продължителност на живота и здравеопазване.
Официални езици в Норвегия са букмол и нюношк, а северносаамският език е официален в 6 общини. Националният празник на страната е 17 май, денят в който през 1814 г. е приета норвежката конституция.
Етимология Името на страната идва от северногермански език и означава „Пътят на север“. Сегашното име на Норвегия на норвежки е Norge. На старонорвежки тази дума означава „надълго по брега“ или „надълго по морето“. Старонорвежкото е Nóregr, на англосаксонски – Norþ weg, а на средновековен латински – Northvegia.
География
Норвегия обхваща западната част от Скандинавския полуостров в Северна Европа. Назъбената брегова линия е една от най-дългите в света и е разчленена на множество фиорди и над 50 000 острова, простирайки се на над 2500 km. Норвегия има граница по суша дълга 2542 km с Швеция (1619 km), Финландия (727 km) и Русия (196 km). На запад и на юг Норвегия граничи с Норвежко море и Северно море. Баренцово море и Северният ледовит океан мият най-северните брегове на Норвегия. Страната има издължена форма по посока югозапад-североизток. На по-голямата част от територията ѝ са разположени високи плата и планини, пресечени от плодородни долини. Има малки и отдалечени една от друга равнини. В северните части на Норвегия има и арктическа тундра. Най-ниската точка в Норвегия е Норвежко море (0 m надморска височина), а най-високата – връх Галдхупиген (2469 m). В страната има един действащ вулкан – Бееренберг (2227 m) на остров Ян Майен.
Кралство Норвегия също включва и арктичните островни територии на Свалбард, Ян Майен и Мечи остров, както и много на брой малки острови. Норвежкият суверенитет над Свалбард се основава на Свалбардския договор, но този договор не се отнася за Ян Майен. Остров Петър I в Южния Тихи океан са норвежки васали, но не се смятат за част от кралството. Остров Буве в Южноатлантическия океан също е норвежка територия. Страната има претенции и за над 2 млн. km² от Антарктида – Земя Кралица Мод.
С площ от 385 207 km² (включително Свалбард и Ян Майен) Норвегия е съвсем малко по-голяма от Германия, но по-голямата част от страната е доминирана от планини с разнообразни форми, създадени от праисторически глетчери (ледници), каквито – както и водопади – на територията на Норвегия има голям брой. Най-забележителни са фиордите (най-големият от тях е Согнефиорд) – дълбоки прорязъци от вода, появила се след последната ледниковата епоха. Заради тяхната всеченост, общата дължина на бреговата линия на Норвегия е 25 148 km². Тази дължина включва континенталната брегова линия и големите фиорди. Ако се добавят малките фиорди и островите, дължината става 58 133 km.
Над 40% от територията на страната се намира северно от Северния полярен кръг. Поради влиянието на течението Гълфстрийм, в Норвегия има по-високи температури и повече валежи от нормалните на тези ширини. Тук има 4 добре осезаеми сезона с по-студена зима и прохладно лято. Най-северните части на страната имат субполярен климат, а Свалбард има полярен климат. Има сезонни различия в продължителността на слънцегреенето. През лятото на юг от Полярния пояс има 20 часа слънчева светлина в денонощието. На места на север от Полярния пояс се случва Слънцето въобще да не залязва. Поради това някои описват Норвегия като „Страната на среднощното слънце“.
Административно деление
Норвегия е разделена на 15 административни области, наречени фюлке (ед. ч. fylke, мн. ч. fylker)(2024), и на 357 градски общини (kommuner). Към Норвегия принадлежат и териториите Буве, Свалбард, Ян Майен.
История
Археолозите откриват, че в земите на съвременна Норвегия е имало хора още преди над 11 000 г. пр.н.е. (т.е. от времето на палеолита). Най-старите намерени останки от човешко присъствие са открити в югоизточната част на окръг Йостфолд (Østfold), близо до южната граница с Швеция. Намерени са кремъчни сечива, глинени съдове и скални рисунки. Заселниците по тези места са ловци, живеещи в малки групи и изхранващи се с ловуване на северни елени и други животни. Предполагаемо идват от юг (Северна Германия) или от североизток (Северна Финландия и Русия), заемайки територии по бреговата линия на полуостров Йостфолд.
Археологическите открития в графство Мьоре ог Ромсдал са от 9200 г. пр.н.е. и най-вероятно са останки от местните жители от Догерланд – област, днес (включително и към началото на 2026 г.) потопена в Северно море. По онова време тази земя е била сухопътен мост, свързващ днешните Британски острови и полуостров Ютланд (в дн. Дания). Фосно-Хенсбакаската култура населява части от Норвегия между 8300 и 7300 г. пр.н.е. Скални рисунки, датиращи от неолита (в Норвегия 4000 – 1800 г. пр.н.е.), показват сцени от живота на примитивно общество от ловци и събирачи. Преходът към препитаване със земеделие започва около 4000 – 3000 г. пр.н.е., първоначално в областта около фиорда на днешния град Осло. По-постоянни колонии се развиват през Бронзовата (1500 – 500 г. пр. н.е.) и Желязната епоха. Скалните рисунки от това време показват земеделски живот, особено в Южна Норвегия, докато в земите на Северна Норвегия населението все още е от ловци.
Най-ранните намерени руни са изписани върху върха на стрела от около 200 г. Открити са много други надписи, датиращи до 800 г. Очевидно през това време са се появявали малки кралства. Между 400 и 550 г. местни племена изграждат защитни системи, като крепостни стени, части от които днес (вероятно – XIX – XXI век) могат да се видят на източните брегове на най-голямото норвежко езеро – Мьоса. Викингската епоха (VII – XI в.) е време на унификация и експанзия. Норвежците се установяват на островите Исландия, Гренландия и в части от Британските острови и Ирландия. Те основават Дъблин и създават търговски връзки в селищата между Корк и Дъблин, които по-късно стават двата най-важни ирландски града. През IX в. в Норвегия съществуват множество малки кралства. Смята се, че Харолд Красивата коса обединява малките кралства през 872 г. с Битката при Хафърсфиорд и става първият крал на обединена Норвегия. Норвежките традиции са бавно изменени през IX и X век. През 1030 г. норвежците приемат християнството. 1066 г. се счита за край на викингската епоха и начало на Ранното Средновековие в Норвегия.
През 1349 г. чумната епидемия Черната смърт убива между 1/2 и 2/3 от населението на Норвегия. Следва забавяне на развитието – и що се отнася до обществото, и що се отнася до икономиката. След няколко спора страната влиза в Калмарския съюз с Дания и Швеция и троновете на Норвегия, така че кралица Маргарета I Датска става техен общ монарх. Въпреки че Швеция се отделя от съюза през 1523 г., Норвегия остава в него цели 434 години до 1814 г., като част от т.нар. Дания-Норвегия. Това време (известно като „400-годишната нощ“) е период, в който цялата власт в страната се упражнява откъм Копенхаген, Дания. Друг фактор за отслабването на Норвегия тогава е появата през 1537 г. на протестантството. Архиепископът в Тронхайм е изгонен и приходите на Църквата биват изпращани в Копенхаген. Норвегия губи повечето поклонници, които посещават мощите на свети Олаф, а с тях – и по-голямата част от контактите си с културата и икономиката в останалата част от Европа. Губи и провинциите Бахуслен, Йемтланд и Хередален, които преминават към Швеция по военен път.
По време на Наполеоновите войни Дания-Норвегия отначало се стреми към неутралитет, за да може да запази търговските си отношения, както с Франция, така и с Великобритания, но когато се включва в Северната лига на неутралните (League of Armed Neutrality), инициирана от руския цар Павел I, англичаните възприемат това като враждебен акт и нападат Копенхаген през 1801 г. и след това през 1807. Затова кралството влиза в алианс с Наполеон, като по този начин през 1814 г. се озовава на губещата страна във Войната на Шестата коалиция. Това се прибавя към ужасяващите последици от масовия глад през 1812 г. Датско-норвежкият крал Оуденбург (Фредерик VI) е принуден да абдикира от управлението на Норвегия и да предаде короната ѝ на краля на Швеция, докато старите провинции на Норвегия – Исландия и Гренландия остават под властта на Дания. Норвегия използва тази възможност, обявява независимост (от Дания, но не и от Швеция) и създава конституция, основана върху американски и френски модели. Датският принц Кристиан Фредерик е избран за крал на 17 май 1814 г. Военните среди в Швеция обаче насилствено сключват договор с Норвегия и поставят на власт в страната шведската династия Бернадот. В замяна Норвегия запазва своята демократична конституция и независими институции. В този период се наблюдава възход на норвежката култура чрез средствата на романтизма, в които норвежците намират начин да изразят своя забележителен национален характер и след множество опити – да определят оригиналният норвежки език. Тогава се обосноват и днешните му официални форми – букмол и нюношк. През 1898 г. на всички мъже се дава правото на свободен глас, а след това през 1913 г. – на всички жени.
Норвегия обявява независимостта си от Швеция през 1905 г., когато Шведско-норвежката уния е разтрогната. Кристиан Микаелсен, норвежки корабен магнат, става първият министър-председател на Норвегия през 1905 г. и изиграва важна роля в отделянето от Швеция. С референдум е избрана монархията, като държавна форма на управление, спечелила срещу републиката. През 1907 г. Русия, Германия, Франция и Великобритания гарантират целостта на Норвегия по силата на международен акт.Вестник „Пряпорец“, 1 януари 1908 г. През Първата световна война тя остава неутрална. Между двете световни войни страната, както и останалите европейски страни, е поразена от масова безработица, която достига своя връх през 1933 г. – всеки трети в работоспособна възраст е безработен. Норвегия се опитва да остане неутрална и през Втората световна война, но е окупирана от Вермахта от 9 април 1940 до 8 май 1945 г. След войната страната претърпява бърз икономически растеж и се превръща в една от най-богатите държави в света. По време на възстановяването след Втората световна война Норвегия води политика, целяща пълна заетост, поддържана от всички правителства оттогава. Работническата партия (социалдемократи) взема властта и управлява страната през по-голямата част от Студената война.
Норвегия се присъединява към НАТО през 1949 година и става близка със САЩ. Норвежците ценят високо независимостта си. През 1972 г. страната отказва членство в Европейската общност, а през 1994 г. – и членството в Европейския съюз, въпреки че правителството препоръчва гласуване „за“ членството.
Държавно устройство и политика