Долно Каленик (, Като Калиники, до 1926 година Κάτω Κάλενικ, Като Каленик) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.
География Селото е разположено на левия бряг на Стара река (Палио Рема) на 11 километра североизточно от демовия център Лерин (Флорина) и на 7 километра източно от Долно Клещино (Като Клинес), в северозападния край на Леринското поле близо до границата със Северна Македония.
История В Османската империя В XIX век Долно Каленик е чисто българско село в Леринска каза. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Кальник като българско село. В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва Долно Каленик като българско село.Croquis der westlischen Zurflüsse des oberen Wardar von J.G. von Hahn. Deukschriften der k Akad. d wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, в Каленик (Kalénik) има 90 домакинства с 254 жители българи.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Горно и Долно Каленик има 394 жители българи.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Долно Каленик е чисто българско село в Леринската каза на Битолския санджак с 32 къщи.
След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 120 българи екзархисти.
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Долно Каленик (Κάλλενικ κάτω), село в Леринската каза на Битолския санджак, има 90 „православни гърци, тероризирани от 1904 година“.
В Гърция През 1912 година по време на Балканската война в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година то попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Долно Калник има 15 къщи славяни християни. След Гръцко-турската война в селото са заселени 24 бежанци от Понт. В 1928 година Каленик (Горно и Долно) е представено като смесено местно-бежанско с 24 бежански семейства с 88 души.
Според изследване от 1993 година селото е смесено „бежанско-славофонско“, като „македонският език“ и понтийският гръцки в него са запазени на средно ниво.Riki Van Boeschoten. „Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)“
Преброявания 1913 – 120 души 1920 – 127 души 1928 – 253 души 1940 – 368 души 1951 – 315 души 1961 – 255 души 1971 – 226 души 1981 – 125 души
Личности Родени в Долно Каленик Ристо Шиката, деец на ВМОРО, роден в Горно или Долно Каленик, войвода на чета в района на Алексо Джорлев по време на Илинденско-Преображенското въстание
Литература Хил, П. Говорът на Каленик [Леринско]. – Die slavischen Sprachen (Salzburg), 1982, No 1, 33 – 38.
Бележки
Категория:Села в дем Лерин