Кла̀бучища (произношение в местния говор Кла̀бучишча, , Полиплатано, катаревуса: Πολυπλάτανον, Полиплатанон, до 1926 година Κλαμπούσιστα, Клабусиста или Κλαμπούτσιστα, Клабуциста) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.

География Селото е разположено на 11 километра северозападно от демовия център Лерин (Флорина) и на 4 километра западно от Долно Клещино (Като Клинес), в северозападния край на Леринското поле близо до границата със Северна Македония.

История В Османската империя В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Клобучище като българско село. В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва Глабущица (Glabuschtitza) като албанско село.Croquis der westlischen Zurflüsse des oberen Wardar von J.G. von Hahn. Deukschriften der k Akad. d wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.

В началото на XX век Клабучища е смесено българо-арнаутско село в Битолска каза. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година селото има 750 жители българи и 100 жители арнаути мохамедани.

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Клабучища е смесено село българи, албанци и власи в Битолската каза на Битолския санджак с 61 къщи.

В началото на XX век всички християнски жители на Клабучища са под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 400 българи гъркомани и гръцко училище.

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Клабучища е доброволец в Македоно-одринското опълчение.

В Гърция

След Междусъюзническата война Клабучища остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Клабучища (Клабучишта) има 50 къщи славяни християни и 20 къщи арнаути мохамедани. Албанските му жители се изселват и в селото са настанени 181 гърци бежанци от Кавказ. В 1928 година Клабучища е представено като смесено местно-бежанско с 29 бежански семейства и 128 жители общо. В 1926 година е прекръстено на Полиплатано.

Селото не пострадва силно в Гражданската война и само малка част от жителите му се изселват в Югославия. Намаляването на населението след войната се дължи на емиграция отвъд океана. Според Тодор Симовски съотношението между местното население и потомците на кавказките бежанци е 3:1.Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.

Според изследване от 1993 година селото е смесено „славофонско-бежанско“, като „македонският език“ в него е запазен отлично, а понтийският гръцки слабо.Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"

+ Прекръстени с официален указ местности в община Клабучища на 28 септември 1968 година Име Име Ново име Ново име Описание Кладенци Κλάδεντσι Пигиес Πηγέςместност на СИ от Клабучища

Преброявания 1913 – 688 души 1920 – 628 души 1928 – 742 души 1940 – 969 души 1951 – 932 души 1961 – 755 души 1971 – 477 души 1981 – 428 души 2001 – 389 души 2011 – 257 души

Личности Родени в Клабучища Иван Василев (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 9 велешка дружина Димко Драгатис (Δημήτρης Δραγάτης), гъркоманин, андарт Георгиос Папаниколау (Γεώργιος Παπανικολάου), гъркоманин, андарт Диме Христов (Δημήτριος Χρήστου – Димитриос Христу), гъркоманин, андарт

Бележки

Категория:Села в дем Лерин