Георги Костов Сугарев с псевдоними Вълкан, Митре е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Георги Сугарев е роден през 1876 годинСпоред Борис Николов в 1879 година. в град Битоля, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Семейството му е крайно бедно и Сугарев едва завършва четвърти клас на Битолската гимназия. Майка му Донка Сугарева (1846 – 1932) и братята му Христо, Вангел и Михаил (1896-1976) емигрират в САЩ и активно участват в дейността на Македонската патриотична организация. Става учител първо в Демирхисарско, Кичевско, Поречието, а накрая и в Битоля. Ръководи градска терористична група на ВМОРО заедно с Нечо Егренец, Ристе от село Будаково, Боше от село Трап, Аце Коларчето, Тодор Фурнаджията от село Лажец, Йосиф от Жабени, а във втора група са Иван Кафеджията, Кочо Песнаджиев, Миалече Лисолаец, Михаил Димев и Начо Дживджанов. Подпомага дейността на Георги Попхристов, който пише за него:

През 1901 година става четник в Крушевската чета на Никола Русински. Същата година е избран за член на Битолския окръжен революционен комитет на ВМОРО, но през февруари 1902 година минава в нелегалност след избухването на Йосифовата афера. Проявява водачески умения, като сплотява четниците си, а селяните убеждава за каузата на организацията. Сугарев е делегат на Смилевския конгрес на Битолски окръг. В началото на Илинденско-Преображенското въстание е битолски войвода, а по-късно става горски началник в Гяватоколския район като участва в редица сражения. Георги Сугарев убива своят роднина Ристе (Христо) от Секирани, за когото се е смятало, че е предал четата на Парашкев Цветков.

Заедно с войводите Христо Узунов и Дякон Евстатий помагат на Даме Груев да възстанови организацията след потушаването на въстанието. Сугарев участва в работата на Прилепския конгрес на ВМОРО в 1904 година. До зимата на същата година, когато Георги Сугарев заминава на лечение в България, е възстановена голяма част от мрежата на ВМОРО в района. Започва борба със сръбската пропаганда в областта Азот в края на лятото на 1905 година. Координира действията си с велешките войводи Панчо Константинов и Иван Наумов Алябака, по-късно заминава за Битоля, за да уговори съвместни действия на четите от Битолския и Скопския революционен окръг. Помагат му още Петър Юруков и Петър Радев – Пашата.

Чета на Георги Сугарев, 29 юли 1905 година Номер Име Селище Околия Забележка 1. Георги К. Сугарев Битоля Битолска 2. Тодор Голев София по болест 3. Димко Богов Велес Скопска отстранен 4. Антон П. Медникаров Сливен 5. Анастас Николов Охрид Битолска убит 6. Димитър Симидчиев Сливен убит 7. Петър Кирпичев Сливен 8. Тодор Захариев Сливен по болест 9. Светослав Топович Лебен Враня, Сърбия по болест 10. Илия Петров Асеново Горнооряховска 11. Наум Илиев Битоля 12. Стефан Тасев Струга 13. Михаил Маринов Битоля убит 14. Ив. П. Сарафов Ново село Троянска 15. Илия Георгиев Панагюрище Пловдивска убит 16. Бимбил Секулов Добреновец Кичевска 17. Блаже Кръстев Бирино Крушовска 18. Васил Мицев Журче Крушовска 19. Алексо Христов Крушево Крушовска 20. Христо Велев Крушево Крушовска 21. Стефан Георгиев Крушево Крушовска 22. Иван Аврамов Крушево Крушовска 23. Дамян Стоянов Крушево Крушовска 24. Стерьо Николов Крушево Крушовска убит 25. Васил Христов Крушево Крушовска 26. Георче Димков Велес напуснал от страх четата 27. Александър Олимпиев Пирдоп Пирдопска по болест 28. Трайко Милев напуснал от страх четата„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.37

През март 1906 година начело на четата си Георги Сугарев се отправя към Мариово, за да противодейства на активизиралите се гръцките андартски чети. Поради предателство, за което впоследствие е обвинен битолския ръководител на ВМОРО и личен противник на Сугарев, Петър Лигушев, на 23 март (5 април нов стил) 1906 г. четата е обкръжена над Параловския манастир край височините Карпите от многобройни турски части и след ожесточен бой е напълно унищожена. Георги Сугарев е тежко ранен и се самоубива, а двамата четници Петко Кънев и Кръстю Буфчето от Буф се спасяват с помощта на местни селяниБалевски, Васил. Спомени на двама четници на ВМОРО 1904-1908, „Акшеана 2007“, София, 2008, стр.12.. След смъртта на Георги Сугарев са открити част от архивите му и избухва Лигушевата афера.

Чета на Георги Сугарев към 5 април 1906 година Номер Име Селище 1. Георги Сугарев Битоля 2. Ангел Кръстев Житошанец Крушево 3. Христо Велев Карче Крушево 4. Йовче Аврамов Любата Крушево 5. Волчо Мойсов Горна Чарлия 6. Георги Йосифов Долно Сърбци 7. Дойчин Йосифов Долно Сърбци 8. Панде Чочоров Долно Сърбци 9. Коста Анев Грашов Долно Сърбци 10. Стефан Гавазо Долно Сърбци 11. Гроздан Стоянов Лознани 12. Диме Радев – Бибето Лознани 13. Никола Шентерев Лознани 14. Христо Марков – Гайдов Беранци 15. Христо Гаргов Беранци 16. Цветан Матев Клепач 17. Илия Колев Вашарейца 18. Кръсте Долев Иваневци 19. Андон Ночев Иваневци 20. Ацко Секулев Подино 21. Момир Димков Свето Тодори 22. Петре Ангелков Свето Тодори 23. Филип Сърбинов Новоселани 24. Тодор (останал жив) КърстоарПаметна плоча на загиналите в Параловския манастир

Смъртта на ползващия се с голям авторитет в редовете на ВМОРО Георги Сугарев е сериозен удар върху освободителното движение в Македония и Одринско. Както пише Алберт Сониксен:

„Заплакало e Мариово“ е песен посветена на именития войвода.

Според Коста Църнушанов Георги Сугарев е прототип на героя на Димитър Талев от романа „Гласовете ви чувам“, войводата Петър Донев Караджа.Църнушанов, Коста. Героите на Димитър Талев, Спектър 69. Книга за наука, техника и култура, София 1969, с. 166-167. Църнушанов отбелязва, че все пак Сугарев е „много по-голям, ролята му по-широка и психическият му лик е много по-вълнуващ“.

Външни препратки

Бележки

Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Български революционери от Македония Категория:Борци срещу гръцката въоръжена пропаганда в Македония Категория:Борци срещу сръбската въоръжена пропаганда в Македония Категория:Родени в Битоля Категория:Възпитаници на Битолската българска класическа гимназия Категория:Български учители Категория:Български просветни дейци от Македония