Дванадесетте велика празника или само дванадесетте празника са 12-те най-важни църковни празника след Великден сред източноправославните християни. Посветени са на събития от земния живот на Иисус Христос и Богородица.
Тип на празниците Празниците се разделят на: постоянни празници (датата на честването им е постоянна всяка година): 8 (21) септември – Рождество на Пресвета Богородица (Малка Богородица); 14 (27) септември – Въздвижение на Светия Кръст Господен (Кръстовден), 21 ноември (4 декември) – Въвеждане на Пресвета Богородица в храма; 25 декември (7 януари) – Рождество Христово; 6 (19) януари – Кръщение Господне (Богоявление); 2 (15) февруари – Сретение Господне; 25 март (7 април) – Свето Благовещение; 6 (19) август – Преображение Господне; 15 (28) август – Успение на Пресвета Богородица (Голяма Богородица);
променливи празници (Триод) – подредени в хронологията на пасхалния кръг: седмица преди Пасха – Вход Господен в Йерусалим (Цветница, Връбница); Неделята на Страстната седмица – Възкресение Христово; Възнесение Господне (40 дни след Великден, винаги в четвъртък); 50-и ден след Пасха – Ден на Света Троица (Петдесетница; Духовден).
Източници
Вижте също Календар на православните църковни празници
*