Бо̀рово или Бо̀рево (, Потами, до 1927 година Μπόροβο) е село в Република Гърция, разположено на територията на дем Неврокоп (Неврокопи).

География

Борово е разположено на 390 m надморска височина, в подножието на Родопите, североизточно от мястото, където река Доспат се влива в Места. Селото попада в историко-географската област Чеч. Условията са много добри за отглеждане на тютюн, а в миналото стадата овце от северните села от Чеча са зимували край селото заради по-топлия климат. Край Борово Места и Доспат се вливат в язовир Черешовско езеро.

В 1993 година на 3 km на север край река Доспат е открита пещера с огромни сталактити и сталагмити. Проучени са само първите 140 m от пещерата, в която има зали с размери 7 на 7 m, както и пещерни езера.

История Етимология Според Йордан Н. Иванов етимологията на Борово идва от личното име Боро или само от бор. Жителското име е бо̀ровя̀нин, бо̀ровя̀нка, бо̀ровя̀не; бо̀ровал̀я, бо̀ровалѝйка, бо̀ровалѝи.

Античност Село Борово е древно селище. През 1967 година край селото, на брега на Места, са открити керамични съдове, останки от кости, медни, сребърни и златни монети от различни епохи, върхове на стрели, ножове и други предмети от ранната и късната Бронзова епоха, както и от римско време. Край селото е намерено и съкровище, състоящо се от 860 сребърни монети на Филип II.

В Османската империя + Население на Борово 1464 – 1723 Година Население Общо Немюсюлмани Мюсюлмани Домакинства Неженени Вдовици Домакинства Неженени 1464 110 11 15 236 1498-1502 119 25 9 153 1530 98 14 15 9 8 144 1569 24 17 1 14 18 74 1723 - 56 56

Селото се споменава за първо в османски подробен регистър от 1464-1465 година със 110 немюсюлмански домакинства, 11 неженени и 15 вдовици. В друг подробен регистър от 1498-1502 година в село Борово са регистрирани 119 немюсюлмански домакинства, 25 неженени и 9 вдовици. В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херск, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Борово (Порова) с мюсюлмани: 9 домакинства, неженени - 8; немюсюлмани: 98 домакинства, неженени - 14; вдовици - 15. В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Борово както следва: мюсюлмани - 14 семейства и 18 неженени; немюсюлмани - 24 семейства, 17 неженени и 1 вдовица. В подробен регистър за събирането на данъка авариз от казата Неврокоп за 1723 година от село Борово (Борова) са зачислени 39 кьопрюджии, 25 1/2 владеещи чифт. Общо в селото има 56 мюсюлмански домакинства, като едно е на спахия на тимар. Споменатото село ремонтира и поддържа мостове през реките Кара су и Деспот. От преди е освободено от плащане на авариз.

Борово (Борова) се споменава от френския пътешественик Ами Буе, посетил Балканите в периода 1836-1838 година. Той посочва, че през Борово минава път, свърващ Доспат с Елес и Зърнево. Също така споменава, че по-рано французинът Викенел е преминал по този маршрут.

Брой на населението на Борово от 1900 до 2001 годинаИзточници

В XIX век Борово е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Борово (Borovo) е посочено като село със 110 домакинства и 280 жители помаци. Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Борово (Борюво) живеят 500 българи мохамедани и 250 турци в 140 къщи. Според гръцката статистика, през 1913 година в Борово (Μπόροβον, Боровон) живеят 1045 души.

Пак според Кънчов, Борово е седалище на един мюдюр за Неврокопския Чеч, който няма почти никаква власт извън селото. В целия Чеч единствено в Борово се говори на турски език, като Кънчов предполага, че това се дължи на военнослужещите от селото, които въвели езика заедно с чиновниците, но не изключва възможността в миналото край Борово да е имало военна колония. Кънчов също така посочва, че в селото има две джамии и един мектеб.

В Гърция През 1923 година мюсюлманското население на Борово е изселено в Турция, а след това в селото са заселени гръцки бежанци от Турция. В 1928 година в селото има 113 бежански семейства с 384 жители. През 1927 година името на селото е сменено от Борово на Потами (Ποταμοί), което в превод значи „реки“. Освен бежанците от Турция, в селото са настанени и известен брой скотовъдни семейства от влашко или каракачанско потекло, тъй като в 1928 година е със смесен местен-бежански характер.

По време на Втората световна война, след Деветосептемврийския преврат група войници от региона, предвождани от Фаик Газиев от село Абланица, е вербувана от САЩ и Гърция да саботира комунистите и да извършва разузнавателни мисии в България от гръцка територия. Село Борово е било седалище на групата.

+ Прекръстени с официален указ местности в община Борово на 13 януари 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Чешми Τσεσμέδες Врисес Βρύσες Страна Кърши Στράνια Καρσι Стратонес Στρατώνες местност на Ю от Борово Старо Борово Έσκή Μπόροβον Палеопевкон Παλαιόπευκον местност на СЗ от Борово Каялик Καγιαλίκ Враходес Βραχώδες Нишан тепе Νησίαν Τεπεσί Дидимон Δίδυμον възвишение на СЗ от Борово (578 m) Ощица Όστίτσα Стомион Στόμιον връх на СИ от Борово и на З от Ощица (700 m) Каракол Καρακόλι Филакион Φυλάκειον връх на СИ от Борово (743 m) Терси Τέρσι Анаподон Άνάποδον Картал Кая Καρτάλ Καγιά Aeтоврахос Άετόβραχος връх на С от Борово (679 m) Суитлерия Σουϊτλέρια Итиес Ίτιές местност на СЗ от Витово Кара тепе Καρά Τεπέ Маврокорифи Μαυροκορυφή възвишение на СЗ от Витово на левия бряг на Места Гьолерия Γκιολέρια Валтос Βάλτος

Бележки

Категория:Чеч Категория:Села в дем Неврокоп