Мѐдово (, Милиона или Μηλιώνας, Милионас, катаревуса Μηλεών, Милеон, до 1926 година Μέδοβο, Медово или Μέδοβον, Медовон) е село в Република Гърция, в дем Преспа, област Западна Македония.
География
Селото е разположено на 40 километра северозападно от град Лерин (Флорина) в подножието на планината Бела вода близо до Малкото Преспанско езеро.
История В Османската империя В края на XIX век Медово е чисто българско село. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Медово (Médovo) е посочено като село в каза Ресен с 15 домакинства и 40 жители българи.
В началото на XX век Медово е чисто българско село в Битолска каза. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в селото живеят 100 българи християни.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Медово е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 18 къщи.
След Илинденското въстание, през 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия. В селото е отворено българско училище, но в съответствие с политиката за ограничаване на българския елемент на 30 септември 1904 година мюдюринът на Наколец съобщава на учителите в Медово, Герман, Стърково, Рудари и Оровник, че не признава селата за български и издава заповед за напускането им.Лельова, Росица. На духовния фронт от Илинден до Балканската война. Българската екзархия и екзархийските институции в Македония (1903-1912), София, Издателство на БАН, 2021, с. 96. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Медово има 120 българи екзархисти.
В първите дни на април 1908 година властта претърсва селото, като обиските са съпроводени с изтезния и насилие.Одрински глас, брой 15, 20 април 1908, стр. 4.
В Гърция През Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата война Медово попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Медово има 20 къщи славяни християни. В 1926 година селото е прекръстено на Милионас. По време на Гражданската война в Гърция в 1949 година населението на Медово се изселва. След войната в селото са заселени власи колонисти от Епир.
В 1925 година в Медово е построена църквата „Свети Николай“. Иконите в нея са от XVIII и XIX век, което предполага, че на нейно място е имало по-ранна църква.Evyenidou, Despina. Ioannis Kanonidis, Thanasis Papazotos. The Monuments of Prespa, Archaeological Receipts Fund, 1991, p. 86.
Преброявания 1913 – 130 души 1920 – 152 души 1928 – 161 души 1940 – 209 души 1951 – 0 души 1961 – 107 души 1971 – 47 души 2001 – 1 човек 2011 – 2 души
Личности
Родени в Медово Ники Богоева Стерьовска (1929 – 1949), гръцка комунистка; служила като медицинска сестра в ДАГ, загинала в битката за Лерин на 12 февруари 1949 година; посмъртно наградена с отличието „Електра“ Стоя Богоева Стерьовска (1928 – 1951), гръцка комунистка; войник на ДАГ, действала като разузнавачка в Суровичко, завършила Военното офицерско училище на ДАГ, умира от инфекция Фотия Каранфилова, македонска партизанкаФотографија Христо Каранфилов, български революционер от ВМОРО
Бележки
Категория:Села в дем Преспа Категория:Арумънски селища